Хора като ви е тъпо...Бари Уайт не помага, да знаете... От собствен опит го казвам. Нямам сили да си оформя мускулите на лицето в усмивка и откъде се намери тоя тъп уинамп да пусне Бари Уайт! Не стига, че не помага, ами и задълбава отнесеното ми тъжно настроение...Те при мене тия настроения са много кратки - понякога за половин час може да ми мине - ама пък за сметка на това са много тежки... И сега няма отърване - не искам да ме изоставя Бари Уайт - имам чувството, че отлично разбира какво ми е и въпреки че е супер безсмислена тъга, седи до мен и ми пее... В такива моменти трябва да съм сама, но той не ми пречи на самотата... Действа някак пристрастяващо - иска ти се още да седиш потънал в тъгата, не ти се иска да изплуваш, а и той не те пришпорва ... има толкова много песни на уинампа - дори няма смисъл да ги повтаряш - всяка е различна и всяка носи толкова еднакво и познато усещане...
Някой беше пуснал пост, че не трябва да се  пише с много многоточия... Айде пак опрях глава на рамото му...не винаги трябва да се усмихва човек, не винаги трябва да се опитва да отминава това, което го мъчи... понякога просто имаш нужда да поседиш сам със себе си (или с Бари Уайт) и да се изчистиш от това, което тежи... но за тази цел трябва хубаво да го изживееш, за да не съжаляваш после,че не си го изстрадал достатъчно и да можеш да го превъзмогнеш... да се изправиш лице в лице,  да се поддадеш на болката и да я оставиш малко да те разтърси, за да можеш после да се радваш пак толкова силно на всичко останало...
Е, аз сега й се отдавам... прегръщаме се, борим се, танцуваме ...аз се отпускам и тя ме изчиства... от себе си... с помощта на Бари...