Чобан Делилъжев *

от Deneb_50 на 17 юли 2016, 18:46

Категории: Символика - Човекът и природата - Невчесани мисли
Етикети: приказка , вълк , овце

 

Чобан Делилъжев крачеше нервно из обширният си кабинет. Причината за това му нервно състояние, бяха група негови съселяни. Водени от нуждата и недоимъка бяха дошли при него като последна инстанция. Молеха го да помогне с връзки и най – вече с финансови средства, та да може в родното му място да имат някакво препитание.
  След като вежливи им отказа всякаква помощ, те го обвиниха, че е забравил откъде е и как му е тръгнала кариерата.
  Те, те ли ще ми кажат си мислеше Чобан, аз който съм почетен председател на СОПА ** и  шеф на ПФ*** „Земеделие” и т.н.
 За тях, приказката за лъжливото овчарче завършваше с тривиалният край.
   Само, че неговата започваше оттам.
   Преди години, когато  ядосаните овчари го оставиха на баира над селото с част от оцелялото му стадо. Замислен и отчаян той седна на един камък. В един момент чу странене глас, повдигна глава и видя че вълкът който му беше задигнал няколко овце му говори. Чобан дори не успя да се учуди след като асимилира казаното от вълка.
  - Слушай,виждам че си разтропано хлапе, не ти пука когато ти изнася на теб- лъжеш и правиш всичко възможно да извлечеш полза от всякаква ситуация. Знаеш ли аз имам един другар от глутницата във фонд „ Земеделие”. То май колегите му се оказаха по – големи вълци и от него, та още не са забелязали, че е по – различен от тях.
 Ето какво ти предлагам – правим едно СД „Овце – ВЧ”. Ти ще продължиш да си пасеш това, което е останало от стадото ти. Аз ще идвам на 2-3 месеца, ти ще ми даваш една овца, а друга ще продадеш.На другия ден отиваш при моя другар във фонда и подаваш заявление за помощ,като пишеш, че съм ти отмъкнал и двете добичета.
Така започна неговата приказка, от висене  там опозна всички служители. Понеже повечето от тях бяха членове на ДСВ.**** Той с неговите качества бавно и по- лека започна да се издига и успя дори да им стане шеф.
  Както си крачеше замислен, ритна без да иска  една голяма рамка, на която стъклото беше толкова мръсно.
Заинтригуван Чобан намери отнякъде парцал и започна да трие. Учуди се като видя под изчистеното стъкло детският си ямурлук и овчарската си свирка.
Но уви  сърцето му  не трепна.

* Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна

**СОПА- Сдружение на овцевъдите и пастирите на агнета
***ПФ –Приказен  фонд
****ДСВ –Движение  на свинарите -велможи