Аз съм бръмбарче и силна
майка мене е родила;
с цигани и злост обилна
ме'й родината калила.

Аз съм бръмбарче. Обичам
наште планини червени,
бръмбарко да се наричам –
първа радост е за мене.

Аз съм бръмбарче свободно,
и на край света живея,
всичко българско и родно
не желая да пилеят.

Аз съм бръмбарче и расна
в жалки дни, в безславно време,
син бях на земя прекрасна,
сега - баща на син без бреме.

_______________
Бях започнал да го пиша отдавна, но през последните няколко дни ми се случиха какви ли не ненормални истории, които за нормалния живот тук би трябвало да ми се сторят като обикновени случки от ежедневието. Нещо не мога да се съглася и се оплаквам, негодувам ...

Потърсих подкрепата на Таничка и Дони. Таничка ми показа две-три неща и после Дони - като мой редактор за втори път. И след само две кафета и двете дами ми помогнаха да изкарам това като стих, колкото може по близо до шедьовъра на дядо Вазов...

Благодаря за помощта и подкрепата. Това обаче не ме прави по-малко тъжен ...