Абе каква съм такава чудесия... Толкова често и лесно, и бързо си меня настроенията...
Какво ми е тоя път ли?

Ми... Обхванали са ме някакви съмнения. То за мен си е нормално да се съмнявам, ама чак пък толкова. Вкарвам си някакви психоатаки и си тровя животеца...

Ми гаден ден ми беше, какво да направя. Плановете ми тотално се объркаха. Накрая се понапих с едно винце и само се натъжих повече...

Ужасна съм... Чак не мога да се понасям...

Не искам да съм тъжна, но защо съм тъжна тогава?
Не искам да се съмнявам, но защо тогава се съмнявам във сичко и всеки?
Искам да не се замислям много, много и да си живея ей така, за момента, но нещо не се получава....

Къде подяволите бъркам?