Живея в онзи период от съществуването си,в който въпросите които си задавам са много повече от отговорите,които мога да си дам.Питам се,а се страхувам от това което мога да чуя.Залъгвам се с оправдания,увъртам и не смея да си отговоря.Знам,че компромисите които съм направала със себе си са повече от поносимото за душата ми.Знам,че съм загубила много битки,в стремежа си да завършат с един гълъб,понесъл маслинено клонче и литнал високо в небето.Сигурно греша в очакването на отплата за отстъпчивостта си,сигурно  жертвата трябва да е по-благородна от палача си?Само  незнам какво ще се случи,когато гърбът ми опре в стената?

Та по този повод,естествено и нормално си задаох въпроса  кой съм, какво съм и до къде съм.Спомних си нещо което правехме като деца.Когато имаш въпрос,на когото не можеш или ти е трудно да отговориш,взимаш една книга,задаваш на ум въпроса си и отваряш книгата произволно.Затваряш очи и посочваш с пръст някой абзац.Старите баби,казват че в прочетеното се крие отговора.Е,аз като човек на своето време,отворих Мозилата и попитах света.Ето отговора....

 5 Сцена

 

А е седнал на маса. Госпожа Б слага чай.

 

 Б: Защо сте толкова умърлушен?

А: Не съм.

Б: Сте.

А: Аз никога не съм умърлушен. Просто така си изглеждам.

Б: Какво ви се е случило?

А: Винаги ми се случва едно и също.

Б: И какво е то?

А: Не мога да ви кажа.

Б: Защо?

А: Защото хората никога не ценят честността.

Б: Да не сте философ?

А: Не съм.

Б: Странно.

А: Моля?

Б: Казвам, че е странно. Философите са винаги тъжни. Вие сте тъжен следователно трябва да сте философ.

А: Защо са тъжни?

Б: Защото винаги си задават прекалено много въпроси. А когато човек започне много да се пита, започва и много да си отговаря.

А: Е и?

Б: Нищо неприятно е. Затова се натъжава.

А: Не разбирам.

Б: Ами ето вижте. Ще ви задам няколко въпроса, на които да ми отговорите.

А: И какво ще постигнете с това?

Б: Ще видите, че човек се натъжава, когато отговаря на въпроси.

А: На всички въпроси ли?

Б: Не на всички. На някои. Но точно тези въпроси си задават философите, после си отговарят на тях, в следствие, на което стават тъжни.

А: Аз не мога да съм тъжен. Винаги съм един и същи.

Б: Сигурен ли сте?

А: Напълно.

Б: Аз пък си мисля, че не само ще се натъжите, но дори е възможно и да се самоубиете.

А: Аз?

Б: Да вие.

А: Аз не мога да умра.

Б: В такъв случай ще ви се прииска да убиете някой.

А: Да видим. Започвайте.

Б: Първо трябва да се обзаложим.

А: Какво?

 

Б: Ами, да се обзаложим, нали се сещате да се хванем на бас. Ако аз спечеля вие трябва да направите нещо за мен, ако пък загубя аз ще направя нещо за вас. Съгласен ли сте?

А: Добре какво желаете?

Б: Ако спечеля искам да ми се усмихнете?

А: А ако загубите?

Б: Вие кажете.

А: Аз не искам нищо.

Б: Така не може. Ако загубя… ще ви подаря чайника. Така става ли?

А: Добре. Да започваме.

Б: Готов ли сте?

А: Да.

Б: На колко години сте?

А: Аз нямам възраст.

Б: Не може да нямате възраст.

А: Нямам.

Б: Защо го правите, ще развалите играта?

А: Защото нямам.

Б: Лъжете. Кажете една възраст веднага!

А: Добре. 26, да речем.

Б: Сигурен ли сте?

А: Не, естествено. Но винаги съм искал да бъда на 26.

Б: Защо?

А: Какво защо?

Б: Защо винаги сте искал да бъдете на 26?

А: Не знам.

Б: Трябва да отговаряте, иначе не става.

А: Ами, защото искам да съм млад.

Б: Защо ви е да сте млад?

А: Не знам.

Б: Отговаряйте!

А: За да съм влюбен.

Б: Не сте ли били влюбен?

А: НЕ.

Б: Защо?

А: Защото никога не съм бил млад.

Б: А стар бил ли сте?

А: Никога.

Б: Тогава какво значение има възрастта?

А:Има, защото за да се влюбя трябва да съм млад.

Б: Старите хора не се ли влюбват?

А: Не.

Б: От къде знаете?

А: Знам.

Б: Нали никога не сте бил стар?

А: Е и?

Б: Не може да знаете.

А: Защо?

Б: Защото не сте бил.

А: Какво?

 

Б: Стар.

А: Права сте не съм бил.

Б: А защо искате да се влюбите?

А: Защото никога не съм бил влюбен.

Б: Но никога не сте бил и стар?

А: И какво от това?

Б: Ами защо не искате да сте стар след като никога не сте бил, а искате да сте млад и да сте влюбен, защото никога не сте бил?

А: Обърквате ме.

Б: Защо?

А: Защото задавате много увъртяни въпроси.

Б: Това затруднява ли ви?

А: Да.

Б: Май не сте много умен?

А: Аз съм такъв, какъвто съм.

Б: И какъв сте?

А: Ами това, което виждате.

Б: А вие като какъв бихте се определили?

А: Ами аз нямам име.

Б: Значи вие сте нищо. Направо не съществувате.

А: Съществувам.

Б: Като какво?

А: Като това, което съм.

Б: И какво сте постигнали като това, което сте?

А: Всичко.

Б: Нали не сте бил млад?

А: Да.

Б: Не сте бил стар?

А: Да.

Б: Не сте бил влюбен?

А: Да.

Б: И сте искал, а и все още искате да бъдете?

А: Да.

Б: Значи не сте постигнал нищо от това, което сте искал да бъдете?

А: Да.

Б: Значи сте нищо.

А: Не.

Б: Докажете, че сте нещо!

А: Не мога.

Б: Тогава сте нищо.

А: Вие сте луда. Пълно психо. А вие какво сте постигнала, а? Нищо. Вие сте напълно откачена. Направо ме вбесявате!

Б: Ето видях те ли, че бях права?

А: Да, вие спечелихте.

Б: Направо ви се иска да ме убиете, нали?

А: Права сте сега трябва да ви убия!

Б: Знаех си, че ще спечеля!

А: … и затова ще умрете.

Б: Първо трябва да се усмихнете!

А: Така да бъде!/Усмихва се и след това замахва/

 

 

"Краят"

от

 

 

ЙОНКО ЦОНЕВ