Преди няколко седмици "поради системни закъснения на служителите" на работа въведоха глоби. Закъснение с 5 минути е позволено, след това - глоба, която надвишава дневното заплащане на доста от нас...

Приехме го с черен хумор, но някак огорчени. Това не е казарма все пак. Може да имат право шефовете, знам ли, все пак ми плащат да съм там в определеното време, ама чак пък толкоз :( 

Преди няколко дни тролея, с който пътувам обикновено така и не дойде, следващия - също. И аз почвам да мисля и да пресмятам - дали ще ми излезе по-евтино, ако закъснея и ми удържат глобата, или ако хвана такси, с вероятността пак да закъснея, и хем да се изръся за таксито, хем да ми удържат глобата.... Хем смешно, хем трагично....

Работила съм на място, където ни наблюдаваха с камери и имаше пряк шеф, по-висш шеф, регламентирани начини за комуникация, кореспонденция и т.н. Работила съм и на място, където пък цареше доста голям хаос и дезорганизация, да не кажа, че си беше доста голяма слободия :) Така като се замисля, май първото ми работно място беше най-добре - имахме известна свобода, докато шефката не й щукнеше от време на време да ни постегне.

А ето на какво попаднах докато се бях разровила из Интернет в знак на възмущение от наложеното ни наказание http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-06-16&article=149792

Предполагам, че истината е някъде по средата, пък и всеки човек различно търпи органичения, разпоредби и контрол.

А обратната страна на нещата - мотивацията?

Лично за мен, за да се чувствам комфортно на едно място, са важни няколко неща. Сред тях може би на първо място е това работата да е в хармония с нагласата ми, или простичко казано - да е това, което обичам да правя, а не да ми създава негативни емоции и нервно разстройство. Също така да имам някаква перспектива за развитие в по-близко или далечно бъдеще.
Да работя с приятно настроени хора, без интриги и клюкарстване.
Шефа да е поносим :)
И не на последно място заплащането да ми е достатъчно, за да живея нормално и да си позволявам някои благини от живота :)

Сега като се замисля на всяка от предишните ми работи е липсвало едно или няколко от тези неща, а си мислех, че сегашната ми ги съчетава всичките. И може би за това така се огорчих от заповедта за глобите....

Е, няма нищо идеално. И нищо постоянно... Нещата се променят, хората също.