Вярвате ли в детските си мечти?
от
annivalk
на
13 юни 2009, 17:33
Категории:
Животът, вселената...
-
Нещата от живота
-
Невчесани мисли
Етикети:
вярвате ли в детските си мечти?
Като дете много мечтаех и с приятели свързвахме мечтите си с игри.
Строяхме градове. Редяхме моливи и химикали по пода, което
представляваше инфраструктурата. Играехме на учители и ученици.
Изнасяхме представления в градината на най-стария ресторант на село през
ваканциите като награда за това, че я бяхме почистили. Често се
събирахме на стадиона вечер, лягахме в средата му, гледахме звездите и
споделяхме мечтите си. Беше много хубаво! С тези хора и до ден днешен
се разбирам страхотно!
От две години насам се случват случайности,
които ме връщат към една конкретна моя детска мечта. Тази седмица
например моето внимание отново бе насочена в тази посока. Това бе една
доцентка, при която посещавам един семинар, който си избрах да правя
просто ей така. Той не беше задължителен. Оказа се, че тази доцентка
работи по конкретни проекти в България. Говорихме си надълго и
нашироко. Започнахме с темата на семинара и в един момент се бяхме
пренесли в България с идеи за реализиране на социални проекти. Тогава й
споделих детската си мечта. В лицето на моята доцентка срещнах
абсолютна подкрепа. Докато тя говореше за първа, втора, трета ...
крачка как този проект би могъл да бъде реализиран, аз отвърнах:
-
Това е голям проект. Още не се чувствам зряла. Имам идея за друг
по-малък проект, който би могъл да бъде осъществен до една година.
Разказах й какво имам предвид. Тя се засмя и каза:
-
Прави ли Ви впечатление, че тези проекти имат сходни идеи. Да, ако
осъществите по-малкия, ще придобиете познания и ще разполагате с
човешки ресурси, които много ще Ви помогнат...
Не се бях замислила за това.
Когато се прибрах вкъщи, разказах всичко това на моята съквартирантка и най-добра приятелка. Тя се усмихна и каза:
-Още
в първата година на нашето познанство, когато ми разказа за детската ти
мечта, ми докосна сърцето и сякаш винаги съм знаела, че един ден ще
работим заедно. С радост ще се включа да реализираме проекта
догодина.
Истината е, че бях забравила, че съм й разказала за детската си мечта.
Какво се случва с вашите детски мечти?