Много исках да напиша нещо в блога си точно днес, защото денят е специален!

Връщам се една година назад и си спомням с усмивка, че се завърнах - тук - мястото, което ме привлича и плаши едновременно.

Сега е различно.

Защото измерението е ново.

Защото от едната страна е любовта, а от другата самодоволно-предизвикателно ни се усмихва животът. Точно толкова дързък и изпълнен, колкото е необходим, за да измери реакциите ни. Пожелавам си победата ми да е заслужена. Усмивката ми - стопляща. А, ръцете - даващи. Да опазя сърцето си чисто, защото там са изворите на живота. И да живея дните си дадени ми от Господ. За цялата тази една победоносна година, в която израстнах: