Някак странно се чувствам тези дни. Заляха ме всякакви новини, хем добри, хем лоши... В добрите аз се явявам като храбрия рицар, като от мен се очаква да направя чудеса. В лошите, хъм, разни там лични нещица, но нищо сериозно.
Летя в облаците както обикновено и покрай летенето успявам да сътворя някое и друго чудо*. И усещам, как правейки разни неща несъзнателно, като Форест Гъмп, когато тичаше ей така, просто за да потича, около него се случват разни неща и хората го наричат велик. Не, че мен са ме нарекли така, но нещата така се подреждат в последно време, че все се чудя какво толкова съм направил или показал, нима заслужавам това почитание...
Относно хубавите неща - забелязах, че като не правиш нещо насила, то взима че си става. И хубаво и дори някак неочаквано. Вървиш си по улицата, усмихваш се на хората и хоп, минути по-късно получаваш добра вест или пък се случва нещо хубаво. Нямам обяснение за това, но се случва. Надявам се за добро. Нали знаете - прекалено хубаво е, за да е истина или пък другото познато до болка убеждение, че след хубавите неща винаги следва нещо лошо. Но не искам да мисля за неопределеното лошо, предпочитам да се съсредоточа в красивото и доброто.
Случват се разни неща, неприятното е, че не съм осъзнал кое от тях желая да се случва. Те просто се случват, а винаги в живота си съм тръгвал в такава посока, която се открие пред мен. Нещо подобно на Форест, който тръгваше ей така, без много да му мисли натам, накъдето го отвее живота. И ей така от самосебе си нещата при него се наредиха в един що годе добър план.
Не търсете много смисъл в тази публикация. И тя е неопределена като мислите ми в момента. И се дължи на моментен изблик да кажа нещо, да изразя емоция (нещо, което така много ми липсва на живо) и да легна уморен в леглото до Павлинка, която вече спи в някаква странна поза :)
Поздрави от мен и до утре! :) Нали в арабските приказки все се казва, че утрото е по-мъдро от вечерта :)

__
* Под "чудо" разбирам неща, които: съм искал да се случат, но все не са ставали или пък неща, които другите определят като нещо хубаво, което съм направил несъзнателно и т.н.