Преди малко обяснявах на една приятелка в ICQ, че няма смисъл да мисли постоянно за лошите хора. Емоционалните вампири, които изсмукват живеца и те оставят като безжизнен парцал. Има такива хора. Има хора, които се бъркат във всичко, месят се в живота ти по най-бруталния начин. Имало ги е, има ги и за съжаление ще продължи да ги има. Приятелката ми ме попита дали има рецепта за справяне с такива хора. Отговорих и моята рецепта, която се основава на разделението на хора, за които си заслужава да мислиш и такива, за които не си заслужава да отделяш ценно време.

За моите 28 години (дали пък не са 27, трябва пак да проверя) съм стигнал до извода, че мислейки за действията на някой лош човек, мозъкът ми няма време да мисли за някой хубав. И времето в мислене за лошия, бих могъл да го оползотворя за да зарадвам някой готин човек. И в случая този, който заслужава нещо хубаво и красиво губи заради индивид, който не заслужава.

Та така. Така се опитвам да избягам от емоционалните вампири и кофти хората. Не ги игнорирам напълно, разбира се, не можем да си затворим очите и да се правим, че ги няма. Защото може да ни забият нож в гърба. Просто не мисля толкова много за тях. Пренареждам си приоритетите винаги в полза на хората, които заслужават, а не в полза на незаслужаващите.

Само се замислете колко добри и готини хора страдат заради това, че ние страдаме от лошотията на емоционални вампири и кофти хора. Не трябва да бъде така.