На обществото като цяло не се дава информация за многобройните странични ефекти от ваксинациите, които могат да бъдат твърде сериозни и понякога фатални. Самите медици са поставени в информационно затъм­нение за реалния размер на тази опасност и дискутира­нето на краткотрайните и дълготрайните увреждания, на­стъпили в резултат на различни ваксини съзнателно се избягва от официалните медицински институции. Необхо­димо е внимателно да изслушваме родителите, когато ни казват, че проблемите на детето им са започнали след някаква имунизация, а не да отричаме тази възможност, както правят много колеги. Задача на лекуващия е да търси причината за заболяването без предразсъдъци.

Медицинската индустрия е създала мита за „страшни­те" детски болести и съответно е предложила „решени­ето" за тяхното унищожаване - ваксините. На родите­лите с години се насажда страхът, да не би детето им да се разболее от една в действителност невинна болест, която би била полезна за развитието на имунната му система и би му дала доживотен имунитет, и са накара­ни да приемат за нормално и дори полезно внасянето на токсични коктейли в оформящия се детски организъм! Със сигурност те не знаят, че през последните десетиле­тия в САЩ смъртността в резултат на имунизации сре­щу детските болести превишава почти десетократно смъртността от самите заболявания!

Ето един от начините да се манипулира съзнанието на лекарите според д-р Вира Шнайбнер: В по-старите версии на медицинските учебници детските болести са описани като доброкачествени и тези, които ги прекарат, остават с траен имунитет за цял живот. В новите издания, публи­кувани след въвеждането на съответните ваксини като МПР (морбили-паротит-рубеола) например, заболявания­та са описани вече като носещи значителен риск, но затова пък тяхното ликвидиране се извършва посредством масовите имунизации.

1.Дифтерия.

Понастоящем това заболяване е изключителна ряд­кост. В САЩ за периода 1900-1930 г. преди въвеждане на ваксината броят на боледуващите е спаднал значително, а смъртните случаи са намалели с 90%.

Германия започва задължителна имунизационна кам­пания през 1939 г. За съвсем кратко време след това броят на заболелите скочил на невероятните 150 000, a смъртността се увеличила с 600%! Френското правител­ство след този злополучен експеримент в нейната съседка отказало да имунизира населението, но било принудено след окупацията на Франция от Германия по бреме на Втората световна война. До 1943 г. заболелите станали почти 47 ООО! В същото време в Норвегия, където не приели да се ваксинират, имало само 50 случая.

През 1975 г. FDA официално признава, че ваксина­та не е така ефикасна, както се е очаквало, и че болестта може да възникне и в имунизирани индиви­ди. Около 50% от хората, които се разболяват от дифтерия, са били ваксинирани според протокола. При една епидемия в САЩ например през 1969 г. 25% от заболелите и 33% от смъртните случаи също са били при напълно ваксинирани. Последните 15-20 години в САЩ се установяват не повече от 5 случая годишно.

2. Морбили (дребна шарка).

Това е детска болест, която не се лекува с алопатия, а се оставя да премине естествения си ход. Има много рядко фатални усложнения - средно 1 случай на субакутен склерозиращ паненцефалит на 100 000.

През 1963 г. д-р Джон Ендърс с екип създали поредния „медицински шедьовър" - ваксина против това незначител­но заболяване. Скоро след това започнали и масови иму­низации. Действително в продължение на около 20 г. след въвеждането на ваксината заболеваемостта като цяло намаляла до 2% от предишните стойности. Но от 1900 до 1955 г. (т.е. няколко години преди излизането на пазара на ваксината) смъртността от морбили е била спаднала с над 97% - до 0,3 на 100 ООО! Факт е, че и през 70-те години тя е същата, както и преди въвеждането на имуни­зацията.

При много епидемии до 95%, дори 100% от заболелите са били имунизирани! Въпреки това вредната практика на ваксиниране срещу морбили продължава.

Страничните ефекти на ваксината срещу морбили включват енцефалит, атаксия (некоординирани движе­ния на крайниците), хемипарези, парализа от типа Ги-лен-Баре, припадъци, асептичен менингит, забавяне на развитието, хиперактивност, ретинопатия, слепота, про­блеми с обучението, гърчове, дори смърт.

След започване на масовите имунизационни кампании случаите на дребна шарка сред възрастните са се уве­личили значително.

3. Рубеола.

Много леко протичащо заболяване при децата, което дори може да не бъде разпознато. За него няма специ­фично алопатично лечение и също като дребната шарка и заушката се оставя да премине естествения си ход. Преболедувалите придобиват траен имунитет. Но проблемът е, че ако жената е бременна и се зарази в първия триместър, бебето може да се роди с различни уврежда­ния. Това може да стане най-лесно у имунизирани като малки момичета жени и при непреболедували, при които липсва изграден естествен имунитет. Д-р Стефан Шон-баум и колеги в публикация през 1975 г. в JAMA според свое изследване правят извода, че бременните жени се заразяват с рубеолния вирус изключително от други възра­стни хора, а не от деца.

Според проучвания поне 25% от „имунизираните" не показват имунитет 5 години след ваксинирането. По вре­ме на различните епидемии от рубеола в САЩ през пос­ледните 15 г. 801 от заболелите са били имунизирани.

Странични реакции след слагането на ваксината, която жива, включват болки по ставите и артрит (12 до 20% при жени) диабет, полиневрит (болки, изтръпване и дори пара­лиза на периферните нерви). Според доклад още от 1970 г. се установява, че при 26% от децата, на които е била направена ваксина срещу рубеола в национална експе­риментална програма, са се появили артритни болки по ставите. Вирусът може да остане в организма с годи­ни след имунизацията и да създава по този начин различ­ни проблеми и възможност за развитие на автоимунни заболявания.

Друг проблем, който се забелязва след въвеждането на масовите имунизации, е, че болестта също както морбили и паротит е започнала да се проявява по-често при възрастни хора. Например за периода 1966-1968 г. 23% от случаите на рубеола са били у лица над 15 г. Двадесет години по-късно този процент е вече 48.

4. Заушка (паротит).

Обикновено това също е доброкачествено протичащо заболяване при деца, за което няма специфично алопа­тично лечение. Но при младежи и девойки, непреболеду­вали като малки и вече преминали пубертета, в около 20 до 30% от случаите се развива възпаление на тестисите или съответно на яйчниците, което понякога, по-специално при лицата от мъжки пол, може да доведе до стерилитет. Смъртните случаи са изключително редки, и то главно при възрастни. Както и при дребната шарка и рубеола-та ваксинирането не води до траен имунитет!

Жива ваксина срещу заушка за масово приложение е въведена през 1977 г. За един период от няколко години според д-р Нюштедлер заболеваемостта спада драстично, около 20 пъти, но само няколко години след това незави­симо от имунизациите тя отново започва да се покачва, като остава на едно ниво 7-8 пъти по-ниско отпреди въвеж­дането на ваксината. Това обаче е за сметка на зачес­тилите случаи на паротит у възрастни хора и съответ­но на усложнения от страна на тестисите и яйчниците. Докато за периода 1967-1971 г. заболелите над 15 г. са били 8,3%, то за 1987 г. те са 38,3%.

Страничните ефекти от ваксината включват: обриви, гърчове, диабет, в редки случаи - енцефалит, както и атипични форми на болестта.

5. Ваксината против магарешка кашлица (пертусис/коклюш)

особено комбинираната ДТК (дифтерия-тетанус-коклюш) е смятана за една от най-опасните. Самото заболя­ване е доста неприятно, но рядко води до сериозни ус­ложнения и смъртни случаи. За САЩ за период от 11 г. те са средно само по 7-8 годишно. Боледуват по-често деца­та от предучилищна възраст. Всъщност магарешката каш­лица е най-опасна за бебетата под 6 месеца. Не съще­ствува специфично алопатично лечение.

Тази ваксина, както и другите, не дават никаква гаран­ция, че няма да се разболееш, и придобитият чрез нея имунитет е нетраен. Податливостта към заболяване от коклюш 12 години след имунизацията е до 95%! Напри­мер при една епидемия в Канзас от 1300 заболели 90% са били напълно имунизирани.

Ваксината е толкова токсична, че се използва при опити с животни за предизвикване на анафилактичен шок, като води до развитието на автоимунен енцефаломиелит (алергичен енцефалит)! В САЩ никога не са провеждани опити с ваксина срещу коклюш, за да се установи дали изобщо тя е ефикасна и безопасна.

6. Тетанус.

Смъртността при нелекуваните заболели е значително висока - над 50%, като това отново е проблем на държа­вите от третия свят и тропическия пояс. Главните причи­ни са ниската здравна култура, непочистването на ра­ните, невъзможността за адекватно лечение. В тези страни е относително висок и процентът   на тетанус у новородените. Бацилът, който допринася за развитието на болестта, се открива в почвата и в стомашно-чревния тракт на селскостопанските животни. Може да се намери и в червата на хора, без да предизвиква заболяване. Тъй като той е анаеробен организъм (т. е. за развитието си има нужда от среда, лишена на кислород) доброто обработване и почистване на раните е много важно за профилактиката. След преболедуване не се развива тра­ен имунитет.

За активна имунизация и реимунизация се използва гетаничен анатоксин. Предполага се, че имунизацията с него има трайност повече от десетилетие, затова се пре­поръчва реимунизиране веднъж на 10 години. При забо­ляване много добър лечебен ефект дава приложението на хиперимунен човешки имуноглобин, от който не са забе­лязани странични реакции.

7. Хемофилус инфлуенце тип Б (Hib).

Това е бактериална инфекция и няма нищо общо с грипния вирус. Може да се прояви с катар на горните дихателни пътища, синузит, отит, понякога пневмония, менингит.

Hib-ваксината е въведена през 1985 г. в САЩ и бързо препоръчана за всички деца на 2 г., дори и на по-големи - до 5 години. Но заболяването се среща най-често под тази възраст, а ваксината е напълно неефикасна за бебета до 18 месеца и съвсем несигурна за деца на възраст между 18 и 24 месеца.

Епидемиологът Майкъл Остерхолм заявява, че Hib-ваксината увеличава риска от заболяване. Според негови­те наблюдения поне 41% от имунизираните се разболяват след слагането й.

Проучване, направено в Минесота, показва, че при ваксинирани деца вероятността да се разболеят е пет пъти по-голяма! Самите лекари са предупреждавани от CDC, че заболяване може да се развие непосредствено след имунизирането, особено в първите 7 дена. При едно изследване било установено, че от 55 деца, които се разболяли след ваксинирането, 39 са развили менингит!

Установено е, че хемофилус инфлуенце е с нисък контагиозен индекс (слабо заразно). Например от 772 деца, които са били в контакт с болно дете, само едно се разболяло! Въпреки тази абсурдна ситуация през 1988 г. в САЩ се въвежда конюгирана Hib-ваксина, която се сла­га задължително на децата над 18-месечна бъзраст в 44 щата. Тя е по-скъпа, изисква поставянето на 4 дози и също    предлага    много    съмнителен    временен имунитет.

8. Ваксина срещу хепатит В.

Задължителна за България и се поставя още до 24-ия час след раждането. Втората инжекция е на 1-вия месец, а третата - на 6-ия. От януари 2001 г. се въведе задължи­телна имунизация срещу хепатит В за децата до 18 г., родени преди 1992 г.

Първото нещо, което трябва да знаете във връзка с хепатит В, е, че това заболяване е характерно за нарко­мани (използват общи спринцовки за интравенозно инжек­тиране на дрога), за хора, водещи разпуснат сексуален живот с честа смяна на партньорите, хомо- или хетеро­сексуални, и при такива, при които често се прави хемотрансфузия (преливане на кръв), като на риск е изложен и медицинският персонал, обслужващ тези групи. Но аз ис­кам да ви попитам: вие към коя от тях бихте причислили своето новородено бебе?

Самото заболяване няма алопатично лечение (ос­вен симптоматично въздействие) и се оставя на есте­ствения си ход, като спазването на определена диета е най-важният фактор за оздравяването. Според извест­ния учебник на Харисън „Принципи на вътрешната меди­цина" 95% от прекаралите го се възстановяват напълно, а имунитетът е пожизнен. При много хора се установява т. нар. австралийски антиген, разположен по повърхността на вируса, „предизвикващ" заболяването, но те никога не помнят да са проявявали симптоми на хепатит.

Случаите на хепатит В в детска възраст представляват само от 1 до 3% от общия брой заболели. В развитите държави честотата на заболяването е ниска, но не е така в страните от третия свят, като това отново е свързано с хигиената и начина на живот.

От установените досега странични ефекти става ясно, че ваксината срещу хепатит В може да предизвика демиелинизиращи процеси в нервната система и свързани с това заболяване, Гилен-Баре синдром, смърт, вклю­чително и СВДС.

9. Едра шарка (вариола).

Никой не знае къде и кога за пръв път се е появила едрата шарка. При домашните животни има подобни заболявания и е възможно още" преди хилядолетия човек да е „прихванал" от тях, когато е започнал да ги отглежда и опитомява. Предполага се, че болестта е била позната на древните китайци и индийци, въпреки че първите писмени , сведения за нея ни дава персийският лекар Разес, живял в Багдад през Х в. от н.е. Болестта е била известна в древна Гърция и Рим, но може би не е била смятана за сериозна заплаха за здравето и затова тези култури не са имали специфична дума за обозначаването й, която да е отразена в медицинските трактати от това време.

За развитието на болестта допринася вирусът на вари­ола. Както и другите заболявания с вирусна етиология едрата шарка също не е лечима със средствата на алопатичната медицина, а се оставя на собствения си ход, като само се назначават симптоматични медика­менти. Болните се изолират, за да не се разпространява заразата. До XVII в. в Европа вече са знаели, че прека­раното заболяване дава траен имунитет.

През 1905 г. във Филипините е отбелязана 10% смъртност при болните от едра шарка. След масова имунизационна програма заболяванията приемат епидемичен размер, убивайки почти 25% от ваксинираното население! Въпреки това правителството продължава усърдно да имунизира. През 1918 г., когато е най-тежката епидемия от едра шарка, там смъртността достига до 54%, като 95% от заболелите са били ваксинирани. Най-малко пострадали жителите на остров Минданао, където е имало и най-малко ваксинирани и смъртността е била само 11%.

Тези факти показват ясно, че имунизацията срещу едра шарка може да бъде изключително опасна! Всич­ки нецензурирани доклади на лекари потвърждават, че случаите на заболяване са до 90% сред ваксинирани и реваксинирани и че смъртността след проведените иму­низации превишавала многократно броят на смъртните случаи от самото заболяване.

Според публикация от 1980 г. в „Мютейшън рисърч" при реваксинирани   деца   се   установяват хромозомни аберации (промени) в белите кръвни клетки. Това показва, че ваксината за едра шарка има мутаге­нен  ефект  върху  човешките хромозоми. Едва ли знаете, че първото момче, ваксинирано и реваксинирано от д-р Дженер 20 пъти, умира на 20-годишна възраст. Синът на Дженер, също ваксинирай и реваксинирай ня­колко пъти, умира на 21 г. И двамата починали от тубер­кулоза - заболяване, което се развива при силно отслабе­на имунна защита.

Последната епидемия в САЩ от вариола е била през 1947 г. в Ню Йорк. Според СЗО едрата шарка вече не съществува като заболяване - последният известен случай е бил в Сомалия в края на 70-те години. Децата повече не се ваксинират - от една страна се смята, че вероятно­стта от ново естествено появяване на едрата шарка е много малка, а от друга - не може да бъде пренебрегната възможността от усложнения от ваксината.

На 26.10.1979 г. СЗО официално декларира, че едрата шарка е изтрита от лицето на Земята.

Всички ваксини съдържат различни вещества, които са вредни за здравето и представляват най-малкото алергени за човешкия организъм: следи от антибиотици, алуминиеви соли, тиомерзал (живачно производно), формалдехид (виж при „Аспартам") и др. Според информаци­онния център на Австралия няма приемливо каквото и да било безопасно количество формалдехид, което може да се инжектира в човешкия организъм.

Друг факт, за който може би огромната част от хора не подозират, е възможността при производството им ваксините да бъдат замърсени с вируси или части от генома им. Вирусите са агенти, чрез които може да се осъществява прехвърляне на генетична информация от един гостоприемник на друг. Те съдържат чист генетичен материал - РНК (или ДНК), който може да е на самия вирус или вече да е „замърсен" с РНК или ДНК от друг вирус или организъм. При навлизането си в човешките клетки част от този чужд генен материал може да бъде внедрен в човешкия геном!

През 50-те години д-р Барбара Клинтък, специалист по генетика, описва поведението на „скачащите гени", нари­чани още ретротранспозони. Те представляват подвижни генни частици, които преминават от един организъм в друг. Всъщност това са нормално съществуващи гени, кои­то се установяват при различни животни - крави, плъхове, маймуни птици и др. След масовите имунизационни кампании срещу полиомиелит през 50-те и 60-те, таки­ва „скачащи гени" са установени и в хората в начало­то на 80-те. Тяхна ключова характеристика е, че могат лесно да се рекомбинират с ДНК фрагменти от вируси, хора и животни и да образуват нови хибридни ДНК-молекули, наричани „химери".

През 60-те американският учен д-р Джошуа Ледерберг от Станфордския медицински университет заявява, че вирусите са генетични послания, които могат да пре­програмират човешките клетки! Той съвсем категорично заявява, че „ние вече практикуваме биоинженерство в огромен мащаб чрез използването на живи ваксини при масовите имунизационни кампании". Ваксините се получават чрез заразяване със съответния вирус на клетъ­чни култури от маймунски, кучешки или говежди бъбреци, пилешки ембриони, човешки абортирани фетуси и др., които са богати на чужди за човешкия организъм протеини ДНК. Въведени в тялото, съответните вируси и ДНК-елементи от различните видове животни навлизат в клетките като мо­гат да доведат до генна мутация с непредвидими послед­ствия или да останат дълго време в латенто състояние При промяна във вътрешните условия на организма в резултат на стрес или заболяване могат да допринесат за развитието на автоимунен процес. Какво естестве­но и здравословно има във вкарването на подобни адски коктейли в кръвта на човек, още повече на едно бебе?!

В края на 50-те години в САЩ десетки милиони амери­канци са били ваксинирани с полиомиелитна ваксина, заразена с вируса SV-40, известен с това, че причинява определен вид рак в мозъка на африкански зелени майму­ни. А днес се знае, че той може да доведе и до имунен дефицит, вродени малформации и дори левкемия при мал­ки деца. Но за обществото тези данни са били тайна години наред. (Някои учени и лекари свързват появата на HIV-вируса и СПИН именно с този вирус.) Според д-р В. Дъглас "Като се остави настрана реално съществувалата възможност ваксините да са замърсени с животински ви­руси, които могат по-късно да предизвикат заболявания като мултиплена склероза, рак, левкемия, болест на Кройцфелд-Якоб и др., ние би трябвало да вземем предвид факта дали изобщо те имат ефекта, за който са предвиде­ни". Тестове, чрез които да  се установяват вирусни замърсявания на ваксините, са въведени чак в средата на 80-те, но и те не са успокоително надеждни.

Според проучвания в САЩ през 1973 г. честотата на тумори в мозъка при деца родени от майки, имунизирани с полиомиелитна ваксина, е била  13 пъти по-висока, отколкото от неваксинирани, а през 1980 г. вирусът SV-40, за който вече стана дума, е открит в около 25% от мозъчните тумори при хора.

10. СВДС

Има натрупани наблюдения, които ясно показват връзка­та между синдрома на внезапната детска смърт (СВДС) и ваксините. За година само в САЩ случаите на СВДС са средно между 7000 и 8000. Според едно изследване пикът на смъртността е между 2-рия и 4-тия месец след раждането, точно когато се правят първите рутинни иму­низации. В средата на 70-те, когато в Япония възрастта за ваксиниране е била направена от 2 месеца на 2 години, честотата на СВДС драстично намаляла!

11. Диабет

Има вече достатъчно факти, които показват връзката на различни имунизации с възникването и на диабет! Това става директно чрез разрушаване на клетките на Лангерхансовите отрови, чрез автоимунен процес или по  двата   начина едновременно.

Диабетът е втората причина за възникване на сле­пота в САЩ (близо 24 000 нови случая годишно) и седма­та - за преждевременна смърт, като се явява и кофактор за смъртта на около 200 000 американци всяка година. Почти половината от всички извършени ампутации на край­ници в САЩ, т. е. около 54 000, са свързани е това заболяване. То е и една от водещите причини за развити­ето на хронична бъбречна недостатъчност.

През 1950 г. в САЩ е имало около 1,2 млн. диабетици, а сега те са около 10 млн., като за същия период от време населението е нараснало само с 50% - това озна­чава почти 20-кратно увеличение на заболелите. Според статистическия бюлетин на „Метрополитън лайф иншюрънс Ко." за 1997 г. диабетиците са представлявали около 5% от населението на САЩ, като за тях са отивали около 15% от всички разходи, свързани със здравепазването. Освен    нездравословното хранене и наследствеността важни фактори, които могат да отключат диабет, са вирус­ните инфекции и наличието на някакъв автоимунен про­цес.

Още през 1949 г. вниманието на някои лекари е било привлечено от факта, че нивото на кръвната захар при деца е понижено след проявена значителна реакция вслед­ствие на поставянето на противококлюшна ваксина (тя е част от ДТК днес). Знае се, че ваксината предизвиква хипогликемия при мишки и зайци.

Въпреки натрупаните данни отговорните правителстве­ни институции не желаят да се правят изследвания за изясняване на връзката диабет - ваксинации и не отпус­кат средства за такива.

Ваксината морбили-паротип-рубеола (МПР) и особе­но компонентите за заушка и рубеола има отношение по-специално към т. нар. ювенилен диабет (I тип), при който е необходимо доживотно приложение на инсулин. Рубеолната част от комбинираната ваксина е най-опасна в това отношение. Известно е, че и рубеолата, и заушката могат да отключат диабет, но това важи за ваксината в още по-голяма степен.

Според публикация на д-р Бартелоу Класен в „Ню Зийлънд медикъл джърнъл" от май 1996 г., след изпълне­нието в Нова Зеландия на една масова имунизационна програма срещу хепатит В за периода 1988-1991 г., при което са били ваксинирани бебета на 6-месечна възраст и по-големи от тях, е установено нарастване на заболевае­мостта от инсулинозависим захарен диабет (I тип) с 60%!

В имунизационната практика се пренебрегва и един друг факт: хората от различните раси и култури, всяка със свой начин на хранене и живот и специфична експресия на гените, не реагират по еднакъв начин на ваксините.

Както става ясно, въпросът, свързан с инфекциоз­ните болести и имунизациите, не е строго медицински, а икономически, социален и политически! За да се спрат епидемиите, трябва да се подобрят условията на живот на хората, а не да се ваксинират. За да се подобри и като цяло здравното състояние на човечество, трябва да се извършат много реформи в обществено-политическия живот и здравеопазването, които обаче не са по вкуса определена група от индивиди, печелещи от болес­тта на другите.

Според някои учени, лекари и медицински изследова­тел последствията от ваксинациите при много деца се свързват с трайно увреждане на мозъка и нервната систе­ма и аутизма, хиперактивността, дислексията и други про­блеми, имащи отношение към характера, поведението и обучението, започват да се наблюдават все по-често след въвеждането на масовите имунизационни програми в сре­дата на нашия век.

Х. Култьр в книгата си „Ваксинации, социално насилие и престъпност: медицинското посегателство над американ­ския мозък" застъпва тезата, че масовите имунизацион­ни програми спомагат за развитието на социопатна личност, което се наблюдава като широко разпростра­нено явление през последните десетилетия в САЩ. Според Култьр, извършил огромна проучвателна работа и автор на няколко книги за ваксините и историята на медицината, ваксинациите при децата водят до „енцефа­лит в много по-големи мащаби, отколкото здравните власти са склонни да признаят". Последствията са ми­нимално или значително увреждане на мозъка и не­рвната система и свързани с това различни неврологич­ни и поведенчески проблеми. Едно изследване в Герма­ния показва връзка между 22 патологични неврологични състояния и ваксинациите - от проблеми с вниманието до епилепсия.

12. Енцефалит

Ваксинациите са основната причина, водеща до енцефалит в САЩ и в другите индустриализирани стра­ни. Тъй като могат да се засегнат различни части от нервната система, затова и клиничната картина може да е много разнообразна - интелектуални или характерови отклонения, предимно физически недъзи или комбинации с.различна тежест и варианти. Според Култьр голямото нарастване на детската престъпност, злоупотребата с нар­котични вещества и колапсът на американската образова­телна система имат в значителна степен връзка с масови­те имунизации. Аутопсиите след постваксинален енцефа­лит показват разрушаване на миелиновите структури в у мозъчния ствол и гръбначния мозък.

Минималната първоначална реакция и дори липсата на такава след поставяне на ваксината не означава, че не е настъпило увреждане на мозъка или на нервната система изобщо. Може да е имало само леко повишена температура или засилена сънливост, с които, на пръв поглед се изчезват отрицателните странични ефекти. Но след няколко седмици, месеца, дори години започват да се появяват сериозни симптоми от страна на нервната система.

Много възрастни учители с опит в САЩ заявяват, че голяма част от днешните ученици и студенти са със значително по-ниска познавателна способност и имат по-малък обхват на вниманието в сравнение с тези от 60-те години.

13. СДВ

Един проблем сред децата от предучилищна възраст и началните класове в САЩ, който започва да става все по-тревожен поради неимоверното си разрастване от нача­лото на 50-те години, е синдром на дефицит на внима­нието с хиперактивност (СДВ).

Затова е бил въведен и терминът минимално мозъчно увреждане (ММУ).

Всъщност разглеждат се две основни категории - син­дром с дефицит на вниманието (СДВ) и синдром с дефи­цит на вниманието с хиперактивност (СДВХ) с няколко подтипа. При деца със СДВ има само проблеми с внима­нието, но няма изразена хиперактивност или импулсивност.

Децата със СДВХ имат често проблеми и с тактилността или не могат правилно да преработват усещанията от леко докосване, натиск и болка или пък не могат да се ориентират правилно за положението на тялото си в про­странството. И така те често се блъскат в различни пред­мети, изпускат неща, извършват опасни действия без да осъзнават риска и пр.

Установено е, че с излизане от детсвото, хиперактивността може да намалее, но проблемите с вниманието и импулсивността остават.

Според данни на Националния институт по психично здраве на САЩ около 18 млн. Деца под 18 г. имат някак­ви умствени проблеми и поне 3 до 5 % от тях сас със СДВ, а 5% - с депресия.

Синдромът ММУ е свързан и с развитието на леворъкост, тромавост, склонност към гърчове. Интересно е, че процентът на левичарите в САЩ е нараснал значително за последните 30 години.

Интересно е да се знае, че до 80% от аутистичните деца и възрастни и децата с ММУ, включително и хиперактивните, имат по-силно изразена алергична нагласа и високи нива на серотонин в мозъка, които също така се отделят при алергична и анафилактична реакция.

Хората, които страдат от различните степени и аспекти на ММУ, естествено ще имат проблеми с постигане на успех в обществото. Тази недоизграденост и увреждане на нервната система водят до неадекватност на комуникативните изяви на децата и по-късно, когато станат възра­стни, проблемът се задълбочава и социалната неприспособимост води до асоциално поведение.

При около 90% от малолетните престъпници в САЩ се установява дислексия и различни проблеми с обучени­ето, дисграфия, дискалкулия и др., които предполагат създаването на условия за социална невградимост.

В САЩ през 1986 г. е приет Национален закон за увреждания на децата вследствие на ваксинации. Той изис­ква от лекарите да дават на родителите информация за ваксините и детските болести, да докладват за странични ефекти или смърт, настъпили след имунизации, и да отра­зяват нежеланите реакции в медицинската документация на детето или на възрастния, както и датата и вида на сложената ваксина, фирмата производител и името на този, който е направил ваксинацията. Може би съвсем целенасочено никой не контролира спазването на тези изисквания и както вече разбрахте, огромна част от постваксиналните реакции и увреждания ос­тават несъобщени. Много родители дори не знаят за този закон и за правата си. Повечето лекари са с така добре обработено съзнание, че не искат да при­емат фактите, свързани с увреждащия характер на ваксините, и дори отхвърлят непосредствените реакции след имунизирането като случайност или дори глезене от страна на детето, с което заблуждават родителите. Подобно е отношението на много колеги и у нас.

Същевременно фармацевтичните компании са осво­бодени от финансова отговорност в случаите на увреж­дане или смърт, настъпили след поставяне на каквато и да е ваксина, като освен това щетите се заплащат с парите на данъкоплатците, т.е. на самите пострадали.

Около 45% от фондовете на УНИЦЕФ отиват за ваксиниране на хора в третия свят, а за подобряване на хигиената и условията на живот само 17%!

А междувременно ваксинационното рали продължа­ва. Според NVICP още около 250 ваксини се разработ­ват и 100 от тях вече са подложени на клинични изпи­тания.

В индустриалните държави се използват различни методи, за да се накарат или излъжат да се ваксинират. Фармацевтичните концерни, които печелят милиарди от този бизнес с живота, инвестират и пари, и време чрез своите преки представители и чрез тези, които участват скрито, за да провеждат агресивна, проваксинационна политика.

За да се стимулират масовите имунизации в ня­кои страни, като Англия например, Националната здрав­на служба изплаща „бонуси" на лекари, които направят повече от определените ваксинации. В САЩ федерални­те здравни власти при Центровете за контрол и профи­лактика на заболяванията (CDC) дават награди и фи­нансови поощрения на щатските здравни департаменти, като от 1965 г. до сега са раздадени стотици милиони долари.! Програмата за отпускане на финансова помощ дава на всеки щат по 50, 75 или 100 USD „на дете", което е ваксинирано с всичките препоръчителни от фе­дералното правителство ваксини, включително и за хе­патит В.

Фармацевтичната индустрия отпуска щедри фи­нансови средства за стимулиране на масовите иму­низации. Много щати получават дарения например от „Робърт Ууд Джонсън Фаундейшън" на фирмата „Джонсън енд Джонсън", за да направят системи за следене на имунизираните деца и да налагат ваксинирането. През 1989 г. американската фармацевтична компания Merck & Co., производител на ваксините за дребна шарка, МПР и хепатит В, заедно с „Джонсън енд Джонсън" образуват „Уърлдуайд Кънсюмър Фармацютикълс Ко." с цел завладяване на още по-големи пазари. За 1997 г. само Merck & Co. реализира продажби на ваксини за 1 млрд. USD!

Още ли продължавате да се чудите защо никой не ви казва за страничните ефекти на ваксините и за всички рискове, свързани с тяхното приложение?

Ваксинациите като средство за трайно, насилствено намаляване на населението на Земята

От няколко десетилетия се разработват ваксини сре­щу забременяване под егидата на СЗО и има данни, че те са използвани в някои страни като опитно средство за тайно регулиране на населението на Земята.

В началото на 90-те години СЗО ръководи масова ваксинационна програма срещу тетанус в различни страни, между които Никарагуа, Мексико и Филипините.

Свързани със СЗО във връзка с работата над вакси-. ната срещу забременяване са Фонда на ООН за насе­лението (UNPFA), Програмата на ООН за развитие (UNDP), Световната банка, Съвета по населението, Фон­дация „Рокфелер", Всеиндийският институт по медицински науки, редица университети, например в Усала, Фин­ландия и в щата Охайо, САЩ, както и някои организа­ции, спонсорирани с обществени средства. Национални­ят институт по здравето на децата и човешкото разви­тие (какви гръмки имена!) е бил доставчикът на чо­вешкия ХГТ за някои от опитите с ваксината.

СЗО започва „специалната си програма" по въпроса за човешкото възпроизводство и демографския кон­трол през 1972 г. и до 1993 г. вече е усвоило над 300 млн. долара за научноизследователска работа по този въпрос, като само за контрацептивни ваксини официал­но обявената сума е около 11 млн. USD. Именно тази програма е водещата в разработката на ваксината, за която стана вече въпрос. Освен споменатите фондации, организации и институти пари за програмата са отпус­кани от Швеция, Великобритания, Норвегия, Дания, Гер­мания, САЩ, Фондация „Форд" и Международният център за научноизследователска работа и развитие.

При обикновените ваксини целта е да се предизвика образуването на антитела срещу чужди за организма агенти - най-често вируси. Но контрацептивните вак­сини използват имунната система, за да предизвикат образуването на антитела срещу определени хормо­ни или други вещества, нормално съществуващи в човешкото тяло и участващи в процеса на възпроиз­веждане. За да се излъже организмът и за да започне да образува антитела, съответният хормон трябва да се вкара в него прикрепен към друга чужда субстанция, какъвто е например тетаничният анатоксин. Понастоя­щем има поне 6 такива ваксини в процес на разработ­ка.

По принцип по-голяма част от изследванията са на­сочени към ваксини, предназначени за жени, защото менструалният цикъл се смята за по-лесна цел за по­влияване.

Първата много голяма опасност, която контрацептивните ваксини, крият, е създаването на условия за развитие на автоимунни заболявания. От средата на нашия век насам броят им по целия свят се увеличава непрекъснато и около две трети от заболелите в Европа и САЩ са жени.

Освен чрез ваксините може да се промени гене­тичният материал на ваксинираните, масовите имуни­зации дават и възможност да се събира богата инфор­мация за имунната реакция и степента на съпротивляемост на определени народности или раси към определе­ни вируси, което е много важно от военна гледна точка.

Биологичното оръжие е гигантски бизнес, основ­но финансиран с нашите пари. Той е също така фи­нансиран, и то без нашето знание, с нашия живот. Този на нашите деца и милионите невинни, които са пожертвани. Именно ние, които живеем в Западния свят, сме отговорни за всички болести и действия на геноцид по целия свят. Чрез нашето приемане и одобряване на ваксинациите и у нас, и в чужбина..."

Ето и мнението на Международната група за най-съвременни изследвания, в която влизат учени и лека­ри от различни страни: „Какво се случва през после­дните 50 години? Обмислено и съзнателно вкарване на биологични токсини в човешкото тяло, които ув­реждат здравето, репродуктивните способности, ин­телигентността и социалното поведение. Като резул­тат се проявяват социални заболявания, включващи проблеми с обучението и усвояването на знания, пре­стъпност и други инволюционни феномени, които позво­ляват на определени социални групи да контролират съзнанието на населението чрез поддържане на конф­ликти, като по този начин пречат на планетарната ево­люция и същевременно жънат огромни печалби от био­логичната и неврофизиологичната дегенерация на обще­ството."

"Световната конспирация срещу здравето", д-р Атанас Гълабов, 2001г.

(Отпечатано във в. "Строителство Форум, Август" 2006)