последните няколко дни бяха жежки.. кой може да го отрече.. не говоря само това че днес термометрите чукнаха рекордни температури.. или че колегата джедай борето..

просто ултра жежко.. и всеки някакъв се опитва да направи нещо по въпроса.. дори проклетата сянка се беше скрила от другата странан на къщите и вечно ми играеше донка колчем се засилех да се приютя под нея, като се местеше в посока обратна на слънцето..

и такъв пътувам си в автобуса от раковски към пловдив и установявам че съм си забравил телефона при адриана -- коте, утре ще се видим да ми го върнеш -- и някво съм супер потен и смърдящ и въобще ужас..

и в тоя момент няква ска.. ей такова супер весело ми стана почнах си тананикам.. после на следващата спирка се качиха двама тинейджъра като девойчето още с влизането каза "мама миа, антони факардо"..

сега.. сега съм малко по-малко смърдящ.. пак така чаровно брадясал и небрежно рошав.. нелито ми е малко нервна че и закъснях с половин час.. обаче.. обаче аз си тананикам някаква ска..

и си викам -- абе кво ти пука в тая жега..