Винаги съм искал скучен живот ,проблемът ,е че никога не съм го имал.Две години бях почивал само 5 дни в годината ,работейки 7 дена в седмицата.Реших да сложа край на всичко това,намерих си само една работа ,но добре платена, въпреки че беше огромна крачка назад в развитието ми...

  Като по-малък израствах в недоимък и много се радвах, когато получавах в края на месеца по някой лев,защото веднага си купувах шоколади и банани и прекарвах прекрасни вечери в четене на любими книги до сутринта,кроейки грандиозни планове за бъдещето.Петнадесет години по-късно този ентусиазъм го няма вече.Едва вчера си дадох сметка, колко съм се променил и как последния пламък на емоцията догаря в мен.Не е нормално стена да се срути почти върху мен от съседната къща докато се разхождам ...  да си избърша прахта и да си продължа разходката под смаяните погледи на строителните работници.Нормален човек би запалил свещ и би си плюл в пазвата вероятно.Не ме интересува инцидента,не ме интересуват хората особено ,нямам планове за бъдеще ,не ме радва заплатата.Нямам стимул за развитие ,вероятно това се нарича депресия-незнам ,никога не съм имал,а безмислените редове тук са някакъв подсъзнателен зов за помощ.Винаги съм се борил досега...