ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО  
По наше време възпитанието, изключвам първите две години, започваше от улицата. Първото нещо, което учихме новия, току що проходил, член на махалата, е да казва “пич”. Това беше паролата, за да се включи в ма-а-ленските игри. Това се отнася само за момчетата, които бяха много повече от момичетата. Второто нещо е на въпроса “момче ли си или момиче?” да си покажи паспорта т.е. да събуе гащите и покаже …
Демострилал тези две неща пред комисията от батювци,без подсказване, вече е пълноправен член на ма-а-лата. Имаше неписани правила: да изпълнява каквото решат батковците, да не разправя в къщи какво си говорим на улицата, за всички бели
станали, ни чул, ни видял. Мръсните приказки се приказват само на улицата и никъде другаде. Още много други неща,за които малките научават постепенно. Не напразно се говори за липсата на първите седем години. По онова време, повечето израстнаха на улицата, по малко в семейството и най малко в детските градини.Именно в тези среди се оформяше възпитанието на децата. Иначе казано качеството на тези среди и генната база основно влияеха на възпитанието.
Училището, учителите за мене и повечето съученици са основния фактор за възпитанието. Нещатата не се свеждат само в рамките на училищните часове В очите на повечето ученици училището беше институция с която шега не можеш да си правиш, със съучениците да, но с учители и училището твърдо не!!!.Незнам тогава дали е имало вътрешни или спуснати от министерството правила, но имаше ред и всички знаехме какво можем и какво не можем. Със сигурност мога да твърдя, че  идеологическото възпитание с годините се увеличаваше, но училището в основата си не промени предназначението си.Междучасието, след часовете, беше време прекарвано предимно със съучениците. Това време се увеличава  постепенно в прогимназията и наи вече в гимназията. Махалата отиваше на заден план
Не се страхувах, да получа ниска оценка, в къщи само кака ми и бате ми бяха наясно с училището, беше ми страшно неудобно пред съучениците и най вече приятелите ми. 
Проблема беше не в ниската оценка, ами в това, че не знам.
Както знаете, за всеки етап от училището с годините условията се променят от там и приоритетите за възпитанието. Възпитанието е било и ще бъде тясно свързано с учтелите и училището. Учители няма отърване от този проблем! Д- - - - - - - - яко!
ЗА ЛЮБОВТА СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ!


  .