Елегия
     Ех, ........Българийо..........., майко юнашка!
Възпял е нявга поета. Къде са сега, мила Майнольо, твоите синове и дъщери – левенти и убавици? Прогони ги ти, Майко – изеднице, по чужди земи аргати, а тия дето остаха, се чудят кой балкан, Майко да хванат заради немотия и мизерия. Че създаде, Майко и отхрани неколкостотин нехранимайковци, дето от чужда гърбина кръв пият, кръв пият....., жилаво месо късат
    И още, Майчице, ще те питам, къде са ти равни поля,равни поля с тучни пасища? Твойте са поля с бурен обрасли, а пасища – черни стърнища, опожарени и разровени!
    И пак ще те Мале попитам, де са ти гори зелени, гори зелени потоци пенливи? Гори ти Мале изсечени, на тяхно място бетонни дървета, бетонни още железни, железни Мале и тухлени! Потоци, бистри кладенци – утайници Мале са станали, утайници и рибарници за удоволствие на твойте нехранимайковци, дето се чудят как да те погубят, погубят оше погрозят, а най добре щеим е ако могат и безпари да те продадат!!!
     И пак та питам, мила ми Мале, що се даде на тия синове продажни?
Сега, Мале, що плачеш, че нямаш гори и поляни, че нямаш небе високо, високо, още широко?
      Не плачи, Майко Българийо, не плачи още не тъжи, защото и туй не можеш да правиш! Веч изплака сълзите си по загинали и заминали. Ами събери, майко, парчетата от опозорената си душа и пръснатото си сърце, върни ги, Майко, всичките дето от лошо заминаха, заминаха та се невърнаха. Пък им дай, Майко, друг живот, друг живот със слънце в небето. Слънце в небето, жито в полето, пък тогаз, Майко, ще видиш, как ще се посрамят онез твои продажни синове. Ще се скрият, Майко, ще бягат и ще дирят де да се потулят.! И тогаз, Майко, ще видиш, как ще се грижим за тебе, ще станеш пак рохка и мека, със зелени тучни пасища и гори с буйни високи дървета.
             Ако ме Мале послушаш, ще намериш млади невести, и люлки с чеда новородени. По тебе, Мале, ще припкат, сърцето ти да възрадват и в песни да те възпяват!!!!!!!!!!!