(Formula Missae)
Тъмата страна на религията
Преди
малко реших да гледам отново „Mеждузвездни
войни“ епизод 4, първия филм от 1977 и за
първи път забелязах, неща които до преди
никога не бях.
Първия
път бях впечатлен от размаха на специалните
ефекти, космически кораби лазерни
мечове, роботи и извънземни бяха на
екрана като чудеса на живо, още помня
как цялата публика в претъпкания
киносалон ахкаше в мистичен захлас пред
движещите се рисунки на космически
кораби. Следващия път гледах филма в
разширената версия, в началото на
деветдесетте, когато святкащите лазери
бяха вече демоде, а принцеса Лия вече
ми правеше впечатление като твърде
едричка за главна героиня, а нескопосаното
и бягане от щурмуваци бе направо жалко.
Но най ме дразнеше при второто гледане
честото повтаряне на окултната фраза
„нека силата да бъде с теб“ дори и на
бекграунда. Сега тази фраза не само не
ме подразни, а застана като въпрос какво
разбирам от вярата в „древната религия“,
както се изразяваше Лорд Вейдър. Силата
е само за богоизбрани рицари джедай!
Това наистина ме впечатли, не бях
разглеждал въпроса по този начин. Рицаря
е нещо много повече от всичкото простолюдие
наоколо, може да им влияе на мозъците,
да е в перфектно здраве дори и на преклонна
възраст, дори да избягва светлинни
лазери. Джедая е толкова богоизбран, че
не губи силата дори и да премине на
тъмната страна. Той има висше призвание
и служи на силата независимо дали това
е добро за хората или не, хора и извънземни
и роботи бяха като пионки за тази безлична
сила, важен бе самия богоизбран джедай
и неговото служение.
Това
много ми напомни за една важна особеност
на католическата вяра по времето на
Лутер, тя бе като „силата“ на междузвездни
войни, тя бе само за свещениците, а
простолюдието приемаха като прасета
всичко за вярата от тях. Едно от най
големите разделения на католицизма е
това разграничаване на свещеници и
простолюдие което е най демонстративно
при месата. Този обред е
окултно-тоталитарно-сектанско изобразяване
на общението чрез Христос със Словото
и Изкуплението, което символизират
хляба и виното.
Освен
в четирите Евангелия, 1Кр:11 е единственото
място, в което се споменава за господната
вечеря. В ст. 24, 25 и 26 имаме фразта ( τουτο
ποιειτε οσακις
), смисъла на „осакис“ се оказва по друг
от колкото на всички преводи думата е
сходна със думат за вретище или „сакки“.
Също самия смисъл на тази глава е да се
смъмри непристойното поведение на
самото причасти от хората които се
напиват. Павел не забранява пиенето на
вино, а казва че всичко трябва да става
с благоговение и че неуважението към
виното и хляба може да се накаже строго
с болести и тори смърт. Превода на стихове
25 и 26, не е „всеки път правете“, а е;
„това като правите скромно да е“,
изброеното по горе приемане на хляба и
вино. Хората в Коринт проблема им е бил
че като са разбрали че това е важен
ритуал са прекалили до степен на
разгневяване на духа. Докато папистите
са опорочили практиката в друго
направление.
Ще
разгледам и историческия аспект на
господната вечеря или причастието или
католическата меса, както се нарича
практиката в различни периоди. Ще започна
направо с най надеждните сведения в
историята, а те са за реформата на месата
по времето на Лутер и реформацията.
Освен 95-тезиса, в които е обявен кръстоносен
поход на индулгенциите и оправдаването
на грехове чрез такса и отхвърлянето
на властта на римския папа като наследник
на Петър и Павел и единствен авторитет
на църквата. Другата значима реформа е
в драстичната промяна на самата меса,
както като функция, така и като доктрина
и идеология. За мен бе шокиращо да
разбера, че преди времето на Лутер, по
време на месата на хората не се е
предлагало вино, а то е било само за
свещеника. Това е направо зашеметяващо,
защото смисъла на виното е да се приеме
изкуплението, което бе приготвено от
времето на грехопадението и бе изобразено
чрез кръвта на Христос. Така католиците
не само се подиграваха богохулствено
с изкуплението, със заявяването, че се
превръща във кръв, но дори и не го
предлагаха на хората, като израз на
приемането на освещение и изкупление.
Все едно канибализираха кръвта и оставаха
хората без изкупление. Дори е имало и
нещо още по ужасяващо и неразбираемо,
преди Лутер хората дори не са имали
правото да се молят за прощаване на
греховете си, трябвало е да тичат при
свещеника, да се изповядат и да си купят
индулгенции за целта. Така свещениците
бяха точно като тези рицари джедай, те
владееха „силата“ за разлика от другите.
Този
революционен акт на реформацията е
показател на нещо друго, тази джедайска
църковна организация всъщност е основана
от описания по рано папа Пий 2, палячо и
измамник. До преди него хуманистите,
какъвто е и той самия са използвали
религията за да мамят и експлоатират
простолюдието, но едва при него нещата
са централизирани. Самата доктрина на
месата е доста нова и фактически не е
съществувала много преди времето на
Лутер, само няколко поколения преди
това. Което е и поредното доказателство
за приблизителното ми предположение,
че от времето на Христос до сега няма
повече от 1000 години.
За
първи път Меланхтон дава на хората във
Витемберг причастие с вино и всички се
молят заедно за греховете си. Записан
е и един интересен случай, по време на
една от първите обновени меси проповедника
Карлщадт е подал чашата на на местен
вярващ, пой е бил толкова развълнуван
и така се е разтреперил, че е изпуснал
чашата и въпреки поканата се е страхувал
да я вдигне и е трябвало да прекъснат
причастието заради невежеството и
страховете на хората. Според някои
тълкувания това е символично за
тогавашната реформация, тя дава истинското
Слово на хората и дори приготвя и
изкуплението, но хората не успяват да
го приемат.