След поредната битка с МОН направо ми се плаче. Всъщност си поплаках. Но това не е толкова важно. Важното е, че Министерството на Образованиет, Младежта и Науката върши перфектно мисията си за откриване на истината пред хората, които си имат взимане даване с него. И тази истина е само една - България не е място за всеки. България е място за хора с много големи сърца (общо-взето до степен на пълна липса на връзка с околния свят) или с много големи джобове и по възможност липса на всякакви скрупули. Всички останали, трябва да си хванем каквото можем в ръце и да се изнесем колкото се може по-бързо. Защото иначе рискуваме да побелеем и остареем със скорост граничеща с медицинско чудо. А точно такива чудеса на никой не му трябват.

И наистина не мога да разбера защо все на мен трябва да ми изчезват отчетите. Как изобщо е възможно да съм толкова голям карък. Или има нещо друго?! Просто не мога да си обясня как е възможно!!! И честно казано не мога да понасям празният поглед в очите на разните работещи там, когато ги попиташ "Е, къде е?". Не само че не знаят, което е възможно все пак. Те НЕ ИСКАТ да разберат. Ама изобщо не искат. А усещането, че не си достоен дори да събудиш искрица интерес в очите им е изключително неприятно. Ми що пък да не съм достойна, достойна съм. Грррррррррррр.

Просто съм изумена как е възможно това. И изоообщо не мога да си предствя как хората успяват да работят с това министерство години наред. Може би аз съм виновна, може би оставяйки документи там излъчвам нещо, което създава черна дупка и поглъща това което им оставям, не знам. Но определено знам, че не искам да го правя повече. Тази страна страва все по-сбъркана за моите представи за живот. Дори не казвам качествен. Просто за живот.