- С какъв ключ почваме?
- Без ключ!
- Без ключ?!? Неможем да пишем музика без ключ?
- Е, аз мога да го напиша и без ключ... Първа цигулка, четврът ноти. Малко C до A, G до C#, F. Втора цигулка C до А, двойна нота E, G, C.
- Записах ги.
- Цигулки.. Две B#...
- Това е химн!
- Да. Химн на благодарността.
- Благодарност?
- Към Бог. За дето ме пощади, да довърша работата си. След пианисимото, струните продължават. Първата цигулка поема мелодията. Виола C до А, се издига и набира сила. Втора цигулка C до A. После почват да се борят - първа цигулка една октава от C нагорe и после до G, a челото...
- Се снижава?
- Да, снижава се. Много ниско. Половинки ноти F, E, D и постояно се снижава. Тогава един глас се издига над всичко. Струнните пордължават.
- Да...
- Първата цигулка пее, умолява Бог. И тогава Бог отговаря. Облаците се разтварят. Обичащи ръце се спускат и те издигат. Челото остава ниско. А останалите гласове замират...
- За секунда...
- Да, за секунда, в която можеш да живееш вечно. Земята не съществува. Времето е спряло. И ръцете, които са те издигнали, галят лицето ти, приемащо образа на Всевишния. И ти си цял. И си в мир със себе си.

И си свободен.