Мултифокални лещи

от queen_blunder на 16 юни 2016, 10:24

Категории: 42 - Нещата от живота - Невчесани мисли
Етикети: мултифокални лещи , очна операция , следоперативен период

 
Нарочно избрах това заглавие, защото е крайно време в интернет някой, който като мен си е направил очна операция и си е сложил една от най-скъпите лещи (AcrySof® IQ ReSTOR® Multifocal IOLs), за да коригира късогледството и далекогледството си, да разкаже какво може да се случи след това. Преди интервенцията ти обещават, че след слагането на лещата веднага проглеждаш и можеш да четеш – много важно уточнение в моя случай, защото ми предстои да изчета една планина от текстово съдържание. Да, познавам хора, които веднага са започнали да виждат, но уви – при мен това не се случи.

Оперирах се в събота, преди 5 дни. С днешна дата с окото, на което е сложена мултифокална леща, виждам замъглено в най-важният обсег - на близко и на средно разстояние. Четенето е почти невъзможно, защото буквите изглеждат светли, тънки, почти прозрачни, на всичкото отгоре под тях се появява тъмен фон, който още повече намалява контраста. Необходимо е усилие и време - с примигване и присвиване на очите да разпознаеш написаното. Дребни детайли като точки и запетайки трудно се идентифицират.

Слава богу, че очите са две. Дясното ми око, което не е оперирано, и също като лявото страда от късогледство и далекогледство, в момента се явява най-важната ми опора. Благодарение на него, макар и трудно, успявам да пиша и да чета.

Положителното в цялата работа е, че виждам почти ясно в някаква далечна точка. Сега си давам сметка, че да виждаш надалеч съвсем не е от жизненоважно значение.

 Вчера поисках среща с лекарката, която ми направи съпътстващите изследвания до операцията и е най-добре запозната със състоянието ми. (Засега ще се въздържа да назова нейното име и името на болничното заведение.) Тя се съгласи да ме приеме, но предишната й любезност вече се беше изпарила. Заемайки защитно-нападателна позиция, ме обвини, че не й вярвам, сякаш вярването ще ми помогне да провидя. Отговорих й, че ако не й вярвам, нямаше да търся контакт с нея. Обясних й, че бих искала да говорим по същество – да ми каже какъв е проблемът, как ще се реши и в какъв срок.

Погледна окото на апаратурата и заяви, че лещата е сложена перфектно, а операцията е направена идеално. "Това – добре, но защо не виждам", попитах отново.

Направи ми измерване на способността на оперираното око да вижда надалеч. Установи, че виждам цели 120 процента, кажи-речи почти като орлите.

Отново я върнах на въпроса с невиждането на близко и на средно разстояние. Даде ми да разпознавам букви на един лист. Разбира се, много трудно ми беше.

Продължих да искам обяснение на проблема. Каза, че „сълзата“ ми е наранена и трябва да се възстанови. Под „сълза“ не зная какво да разбирам, защото, доколкото ми е известно, това е цял слъзен апарат със слъзна жлеза, допълнителни слъзни жлези и слъзни пътища. Попитах я защо моята сълза е наранена, а при други пациенти – не, а тя го отдаде на лазера, който ме бил травмирал и затова имам видими кръвонасядания в склерата (бялата част на окото).

Пак попитах за колко време ще се възстановя. Отговори ми, че не знае точно - там някъде между месец, месец и половина и шест месеца.

За пореден път попитах защо с мен се случва всичко това, а тя каза, че всъщност целият проблем бил в главата ми – мозъкът ми не искал да се адаптира. Но иначе най-добри резултати щели да се постигнат, ако си оперирам и другото око. Само луд човек може да се хвърли да оперира и другото си око, при положение, че на този етап вижда благодарение на него.

  Публикувам този пост, защото никой не те предупреждава за евентуалните последствия при такива операции, а тази информация е изключително важна. Ако знаех, че това ме чака, нямаше да рискувам.
Powered by PageSpeed