“Rex Caldeorum” реална титла на българския владетел /”Keiser von Bulgarien”/ от 1414-1417 г.

І. По въпроса за титлата “Rex Caldeorum” в “Хрониката на Констанцкия събор” /1420г./

Най-старото известно изображение на български герб се среща в съчинението на Улрих Рихентал -“Хроника на Констанцкия събор”, писано около 1420 г. В хрониката е изрисуван герб във форма на щит с три лъва, разположени един над друг, над щита има императорска /царска/ корона. Същият герб е известен и от Второто Българско царство – “Keiser von Bulgarien” /Цар на българите/. До него е изрисуван друг герб отново във форма на щит с един изправен лъв, над щита има кралска корона и надпис “Rex Caldeorum”, т.е. крал на Халдея. Под двата герба стои още следното изречение ”Императорът на България, който има за пълномощие един представител от ордата и владее също кралство Халдея”.
Надписът и титулатурата се отнасят, най-вероятно за цар Константин ІІ Асен Страцимир /1397-1425 г./ и участието му лично или чрез пълномощници на Константцкия събор. Не забравяме, че водач на друга делегация, тази на Киевско-Литовската митрополия, е българина митрополит Григорий Цамблак. 
Keiser von Bulgarien (Цар на българите) и Rex Caldeorum (Крал на халдеите). 




ІІ. Ситуиране на тема /дукство/ “Chaldea” в административната система на Източната римска империя /Константинопол/


Административно деление на Източна римска империя /Константинопол/ - ХІ век


Фрагмент, локализиране на тема “Халдея” със столица Трапезунд към ХІ век. 
След 1204 г. тази тема и владетелите й се смятат за продължители на империята на Константинопол, затова се именуват “императори в Трапезунд”.

ІІІ. Връзки по линията български владетели – Caldeorum /Трапезунд/.

1/ цар “Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог” или “Смилец ІІ” /1298-1299 г./
По майка е Комнин и Палеолог. Родовите владения на Комнини са в “Халдея” /Трапезунд/, а Палеолог са управляващата династия в Константинопол. Отделно е и Врана, а това е един от видните родове на Халдея /Трапезунд/. Интересното е, че връзка на българския владетел с права над “Халдея” /Трапезунд/ спокойно може да се съдържа по линията цар “Смилец ІІ” /Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог/ - “Смилцена”, неговата майка, която е издънка на родове пряко свързани със земите на тема “Халдея” /Трапезундска империя/ . 

2/ цар Теодор Светослав /1300-1321 г./ 
Първи брак: 
Женен за Ефросина, дъщеря на приятеля на хан Ногай и богат търговец Пантолеон. Владенията на Ногай са в северното Черноморие. Кримското крайбрежие се държи от императорите на Трапезунд към 1300 г. Пантолеон търгува през кримските морски портове държани от Трапезунд. Очевидно същия е еднакво близък и с Ногай и с Комнини в Трапезунд. Теодор Светослав по сватовство влиза в тези връзки, в частност по линията към Халдея /Трапезунд/, което ни интересува тук. 
Втори брак 
с Теодора Палеологина, дъщеря на съимператора Михаил ІХ Палеолог и Рита Арменска. Майка й е арменска принцеса от Арменска Киликия. Възможна е нейна връзка с “Халдея” /Трапезунд/, оттам на цар Теодор Светослав, както по линия на баща й Палеолог, така и по линия на майка й арменска принцеса /дъщеря на арменския киликийски цар Левон ІІ/ от приграничен на “Халдея” /Трапезунд/ район. По-късно Теодора Палеологина е омъжена за приемника на Теодор Светослав на българския трон Михаил ІІІ Шишман.


Владение на Трапезунд към 1300 г. – “Халдея” /Трапезунд/ и Крим.

3/ цар Михаил ІІІ Шишман /1323-1330 г./ 
Има втори брак с Теодора Палеологина, вдовица на цар Теодор Светослав и дъщеря на съимператора Михаил ІХ Палеолог и Рита Арменска. Майка й е арменска принцеса от Арменска Киликия. Възможна е нейна връзка с “Халдея” /Трапезунд/, оттам на цар Михаил ІІІ Шишман, както по линия на баща й Палеолог, така и по линия на майка й арменска принцеса /дъщеря на арменския киликийски цар Левон ІІ/ от приграничен на “Халдея” /Трапезунд/ район. 

А на следващото просто сме задължени да се спрем по-подробно:

4/ деспот Добротица, или царя му Йоан Александър /1331-1371 г./, респ. царя му Йоан Страцимир /1371-1397г./ чрез владетеля на Карвуна.

“DESPOTUM BULGARORUM DOBROTICAM” – “деспот на българите”, “български деспот”
"PARTES ZAGORAE SUBDITAS DOBROTICAE” – “част от Загора подчинена на Добротица”
/титулатура на Добротица във венециански документи/
Владетелите на Карвунското деспотство принадлежат към странична клонка на царската родова династия Тертер /Тертер-оба/. След смъртта на цар Теодор Светослав /1300-1321 г./ и на сина му цар Георги ІІ Тертер /1321-1322 г./, Балик придобива автономия в рамките на Царство България, в родовите земи на Тертеровци в “Малка Скития” /Източно крайбрежие на “Загора или България”/. През 1346 г. императрица Анна Савойска от Константинопол иска от карвунския деспот помощ срещу узурпатора Йоан Кантакузин. Следва да отбележим, че към този момент партията на Анна Савойска има сключен договор за взаимопомощ с цар Йоан Александър /1331-1371 г./ насочен срещу узурпатора Йоан Кантакузин. Балик, очевидно със санкция на царя си Йоан Александър, изпраща войска от 1000 души, водена от двамата му братя Теодор и Добротица. Водещ в тандема е Добротица. Първоначалните успехи бързо са заместени с редица неуспешни кампании и в крайна сметка Йоан Кантакузин надделява благодарение на османска помощ след успешна решителна битка при Силимрия. През 1348 г. година Добротица се установява в крепостта Мидия, като носи титлата “архонт на Мидия”. Скоро е принуден да предаде крепостта на новия император в Константинопол и да се завърне във владенията си в България. Въпреки това, от участието си в гражданската междуособица в Константинопол, Добротица излиза с успешен династичен брак с дъщерята на мегадукса Алексий Апокавк – командир на императорската флота и водач на партията, подкрепяща малолетния Йоан V Палеолог и майка му Анна Комнина в борбата за престола. През 1357 г. към владението на Добротица са включени Емона /при нос Емине/ и Козяк /днес гр. Обзор/. По-късно Добротица придобива права над Варна и премества седалището си там. Създава силен боен флот. Да си спомним, че той е зет на мегадукса Алексий Апокавк – командир на императорската константинополска флота към средата на ХІV в. В този смисъл е повече от логично умението му да поддържа свой собствен боен флот, в широк смисъл флот на българското царство. 
Между 1370 и 1375 г., в съюз с Венеция, той оспорва генуезката власт в Черно море. Фиксирана е негова морска кампания срещу генуезките колонии в Крим /да не забравяме, че към 1300 г. колонии в Крим поддържат и владетелите на Трапезунд, което несъмнено е продължавало и след този период/. 
Добротица е бил въвлечен във война и със съседа си Михаил Палеолог, господар на Загорското деспотство, но впоследствие двамата сключват мир скрепен с брак между дъщерята на Добротица и Михаил Палеолог – четвърти син на император Йоан V Палеолог. Съюзът на двамата деспоти е насочен срещу Трапезунд, като целта е да се наложи Михаил за император в отцепилата се от Константинопол област – “Халдея” /Трапезунд/. Логично е обещаната награда за Добротица да е титлата “дукс/ крал на Халдея” при условие, че зет му Михаил Палеолог успее да заеме властта в империята в Константинопол. Преди осъществяването на такава кампания Добротица несъмнено се е е договорил за смисъла /”цената”/ на участието си, за наградата си за подкрепата на Михаил Палеолог. Следва обаче да отбележим, че към този период в българската държавност е налице разцепление на две партии. “България с център Видин”, чрез цар Йоан Страцимир /1371-1397 г./, ведно с васалите му Добротица и Владислав Влайко, представлява т.нар. “небагрянородна партия” за престолонаследие на трона след смъртта на Йоан Александър, като поддържат политика на признаване за цар на България в лицето на първородния, макар и “небагрянороден” Йоан Страцимир. “България с център Търново”, чрез цар Йоан Шишман /1371-1393 г./, представлява т.нар. “багрянородна” партия за престолонаследие на трона, като застъпва политика на признаване за цар на България на първородния “при царско достойнство” на бащата Йоан Александър Йоан Шишман. В крайна сметка към периода, който разглеждаме /70-те г. ХІV в./ е налице вътрешно-държавен и вътрешно-териториален разрив по линията “Видин-Търговище-Карвуна” от една страна и “Търново” от друга страна.на едното цяло – Царство България. В този смисъл се връщаме към евентуалната договорка на деспот Добротица и подкрепяния от него Михаил Палеолог, по силата на която последния да му признае титла и владение на “Халдея” /Трапезунд/ при условие, че общата им кампания завърши успешно. Предвид йерархичната подчиненост на Добротица спрямо признавания от него за цар България Йоан Страцимир е ясно, че плановете на двамата деспоти са били подкрепяни от него. А оттам, вероятно, обещаната на Добротица титла “дукс/ крал на Халдея” е била от името или в името на сюзерена му цар Йоан Страцимир /това е важен момент, който би дал отговор защо в титулатурата на “императора на България” от 1414-1417 г. фигурира и втора титла “крал на Халдея/. В изпълнение на плана около 1376 г. е осъществен морски поход към Трапезунд, но така или иначе Михаил Палеолог не е успял да заеме императорския престол на “Imperium Romanorum”. Върнал се в земите на Добротица, където след около година, през 1377 г. бил убит от “брата на своята жена, така наречения Тертер”/бел.: “Тертер”, вероятно родово име/, според “Анонимна хроника” /ватикански ръкопис/ и “Месемврийска хроника”. Добротица се включва и в започналата след няколко години гражданска война за трона в Константинопол. Той подкрепя Йоан V Палелог /баща на убития му зет/ срещу сина му Андроник ІV Палеолог /той пък е зет на Йоан Александър/. През 1379 г. флота на Добротица участва във военната коалиция осъществяваща блокада на Константинопол, като била в противостояние на генуезкия флот /генуезците подкрепяли Андроник ІV Палеолог/. Това е т.нар. "Морската битка на народите" пред Константинопол. След смъртта си Добротица е наследен от сина си Иванко Тертер /дали не е той описания “Тертер” убил зет си Михаил Палеолог в “Тристрия”?/. Може би първото му външно-политическо действие е подписването на договор с генуезците през 1387 г., с което двете страни спират многогодишното си морско военно противостояние в Черно море – включително със сигурност по югоизточното крайбрежие на морето, точно в района на Трапезунд /Халдея-Лазика/. 

5/ цар Константин ІІ Асен Страцимир /1397-1425 г./ 
Споменатия в Констанцката хроника “Keiser von Bulgarien и Rex Caldeorum”. Поддържам становище, че споменатия български владетел в този пасаж от Констанцката хроника е Константин ІІ Асен Страцимир. Това е така защото в този период /1404 г./ е фиксирана признаваната му титулатурата спомената от Сигизмунд “император на България”. В същото време, братовчед му Фружин е “господар на Загора”. Освен това, следва да се има предвид и статута на праводателите на двамата. В периода 1991-1393 г. е постигнато съглашение между двете партии в царство България – “багрянородната” /начело с Йоан Шишман”/ и “небагрянородната” /начело с Йоан Страцимир/. По силата на това съглашение, “император на България” или “Цар на българите” еднолично остава първородния “небагрянороден” син на Йоан Александър Йоан Страцимир. Брат му Йоан Шишман остава с титлата “господар на Загора или България” или “господин Търновски”, която е фиксирана и в негови писма от 1395 г. до останалите му верни воеводи. По тази линия и приемниците им получават титлите на бащите си – Фружин е “господар на Загора /или България/”, а Константин ІІ Асен Страцимир – “император на България” и възможно “крал на Халдея” /ако не му е призната за пръв път на него от Златната орда например/. Към 1400 г. Трапезунд е данник на Ордата, а в Констанцката хроника /1414-1417г./ е указано, че “императора на България” има за представител “и един пълномощник на Ордата” и владее и кралство Халдея. Наличието на връзки на цар Константин ІІ Асен с представители на Златната орда, нещо повече, размяната на представителна пълномощна власт между тях, не е за пренебрегване тук и трябва да се има предвид при изучаване въпроса по темата. 

Други сродявания на български владетели с управляващата константинополска династия “Палеолог”, за евентуална връзка с признаване на титла “Rех Caldeorum”:

Династия Палеолог - The Palaiologos family

Андроник ІV Палеолог – Мария Кераца Българска /1348-1390 г./
Andronikos IV Palaiologos, Emp of Byzantium (12.8.1376-VII.1379) -cr St.Sophia 18.10.1377, *Constantinople 11.4.1348, +28.6.1385; m.ca 1365 Maria (Keratza) of Bulgaria (*ca 1348 +1390) 

Ирина Палеологина – Михаил Асен Български /+1354 г./
Eirene Palaiologina, *1327, +after 1356; m.Adrianople 1336 Michael Asen of Bulgaria (+1354) 

Ирина Палеологина – Йоан Асен ІІІ Български /+1302 г./
Eirene Palaiologina; m.1278 Tsar Ivan Asen III of Bulgaria (+ca 1302) 

ІV. ИСТОРИЯ НА ТРАПЕЗУНД /ЛАЗИКА, ХАЛДЕЯ/
по С.П.Карпов

Хроника на Евсевий отнася основаването на Трапезунд към 756 г. до н.е.. Схилакс Крианденски /521-485 пр.н.е./ го знае, като гръцки град. Гекатей към VІ век пр.н.е. назовава Ермонаса /Ermwnassa/, като колония на Трапезунд. Ксенофонт в своя Анабазис описва самия Трапезунд /TrapezouV/, като колония на Синоп. Населението на Трапезунд се отличавало с крайна пъстрота. Имало не само гърци, но и пришълци от Кавказ. Страбон описва: “Над Трапезунд живеят тибарени, халдеи, сани /преди това наричани макрони/”. Прокопий и Агафий утвърждават, че колхите впоследствие започнали да се наричат лази, а страната Лазия или Лазика. Лазите под това име са известни от І век. Мемнон указва, че по бреговете на вътрешния Понт живеят санеги /Sanhgai/ и лази /Lazoi/. Плиний в І век посочва саните /санеги/ и лазите, като живущи по брега. В началото на ІІ век лазите са познати на Ариан /Periplus/. За саните той пише, че са много воинствени и неприязнени към трапезундците. Цар на лазите нарича Малас, който получил царство от римския император Клавдий Птоломей във ІІ век. Посочва, че лазите живеят около колхите и манралите /мингрелите/. Името Лазика се среща освен при византийските, но и при арменските писатели /Инджинджиян, Минас Бжушкян/. В грузинската история този термин се заменя с Мингрелия, понякога с Одиши, но най-често Джанети, т.е.страна на джаните или лази.
Трапезунд се развивал бързо и се обогатявал, като неговото цветущо състояние, от древни времена привличало погледа на различни завоеватели от Бактрия, Персеполия, Ниневия, впоследствие бил обект на разорителни нашествия на кимерийците. Във време на войната на Източната римска империя с Анушиван Персийски в VІ век и настъпателните движения на арабите в VІІ век, Трапезунд оживява и става оперативен център за военните действия. Към това се отнася колонизацията на страната от тчаните, грузинско племе. Тези събития и обстоятелства повишили значението на Трапезунд и послужили за повод да бъде признат за център на отново организираната от тцаните или тчаните, които са известни под името лази, тема Халдея, погранична с Грузия. От този момент до ХІ век префектите на Халдея се стремили към отделянето от Източната римска империя и се титулували “князе на трапезундската земя”. До времената на Юстиниан се подчинявали на императорите в Константинопол и Лазика имала за империята значение на пригранична провинция, на която се стоварвали нашествията на северните варвари и народи. При Юстиниан за Лазика се разразила константинополско-персийска война, като лазите подкрепяли ту едната, ту другата страна. Стълкновенията на грузинците с константинополската власт заради пограничната област се отнасят към началото на ХІ век, като воюват Василий Българоубиец и Георгий І, цар на Абхазия и Грузия. През 1022 г. Георгий І искал да заеме трапезундския порт, но бил отблъснат от Василий Българоубиец. Стълкновенията се усилили през ХІ-ХІІ век. Цар Давид Възобновител /-Строител/ опустошавал неведнъж крайбрежието на трапезундската тема. Царица Тамара също се опитала да подчини Трапезунд на грузинския трон. Към средата на ХІІІ век Рубрук отбелязва, че сваните и грузините живеят в независима държава, а Трапезунд се явява васално подчинено владение на татарите /да си спомним, че в 1414-1417 в Констанцка хроника е отбелязано, че българския император има за пълномощник един представител на Ордата и владее кралството на Халдеите. Тук съвпада доста добре връзката “български владетел – Златна орда – Халдея”. Дали не е призната от Златната орда тази титла за българските владетели, пред това че и те и Трапезунд в ХІІІ век са данници на Ордата и са, така да се каже, “част или части от едно цяло в международен план”?!/. Иверийците преди това верни съюзници на трапезундските императори, по – късно се сражавали и в редовете на селджуките. Тимур наложил нов данък на Трапезунд, след похода си към Грузия в 1400 г., а във времето на своя сблъсък с Баязид І, той заповядал на трапезундския император лично да се яви в лагера му. В 1404 г. държавата на Мануил - император в Трапезунд се простирала по дължина на 70 часа път, а на ширина малко повече от повече от 1 час. В 1420 г. Трапезунд престанал да плаща данък на Ордата. При Алексей ІV /1416 – 1429 г./ са направени първите нападения на османските турци срещу Трапезунд. През 1461 г. Трапезунд се предава на Мехмед ІІ и бил превърнат в османски град.

Списък владетели на Трапезунд:
ХІ век –
Теодор Гавра /- след 02.10.1098 г./, “dux of Trebizond”
The Alexeiad records that "Theodore Gabras…from Chaldea, an aristocrat" was made "duke of Trapezus
…
ХІІІ век
Алексий I Комнин Трапезундски 1204 - 1222
Давид I Комнин Трапезундски 1204 - 1214
Андроник I Комнин Трпезундски 1222 - 1235
Иоан I Комнин Трапезундски 1235 - 1238
Мануил I Комнин Трапезундски 1238 - 1263
Андроник II Комнин Трапезундски 1263 - 1266
Георги Комнин Трапезундски 1266 - 1280
Иоан II Комнин Трапезундски 1280 - 1284
Теодора Комнина Трапезундска 1284 - 1285
Иоан II Комнин Трапезундски (отново) 1285 – 1297
ХІV век
Алексий II Комнин Трапезундски 1297 - 1330
Андроник III Комнин Трапезундски 1330 - 1332
Мануил II Комнин Трапезундски 1332
Василий Комнин Трапезундски 1332 - 1340
Ирина Палеологина Трапезундска 1340 - 1341
Ана Комнина Трапезундска 1341
Михаил Комнин Трапезундски 1341
Ана Комнина Трапезундска (отново) 1341 - 1342
Иоан III Комнин Трапезундски 1342 - 1344
Михаил Комнин Трапезундски (отново) 1344 - 1349
Алексий III Комнин Трапезундски 1349 – 1390
ХV век
Мануил III Комнин Трапезундски 1390 - 1416
Алексий IV Комнин Трапезундски 1416 - 1429
Иоан IV Комнин Трапезундски 1429 - 1459
Давид II Комнин Трапезундски 1459 – 1461

V. ЛАЗИ – НАСЕЛЕНИЕТО НА ЛАЗИКА /ХАЛДЕЯ/

1. Расов тип - Колхидски: ”Абхази, абазини, мегрели, лечхумци, лази, гурийци, имеретинци, имерхевци”
- Ръст: лази - 166-167 см, останали - 164-165 см. 
- Широк нос с плосък гръб /понякога вдлъбнат/. 
- Широко лице. 
- Срещат се светли коси и сиви очи, предимно при абхазите и абазините 
- Развито окосмяване 
- Плосък тил

2. Вероизповедание – Прокопий Кесарийски отбелязва, че лазите са приели християнството през 522 г.

3. Описание на лази от Матей Парижки /1200-1259 г./
“...Одно только добавлю и этим кончу, что, как явствует, существуют многие великие народы, которые веруют, как и мы, и с нами, греками, схожи во всем. Во-первых, те, что живут в ближней части Востока: эфиопы, затем сирийцы и прочие, еще более значительные и сильные, а именно: иберы 2, лазы 3, аланы 4, готы 5, хазары 5, неисчислимый народ Русии и победоносное королевство улгар 6. И все они как будто послушны матери нашей [церкви], до сих пор пребывая неизменно в древней ортодоксии....”
“Велика Хроника” / Chronica Majora/

В близката част на Изтока населяват следните изброени от Матей Парижки народи:етиопи, после сирийци и прочие, после още по-значителните и силни, а именно: ибери /=ивери/, лази, алани, готи, хазари, неизчислимия народ на Русия и победоносното кралство на българите /”улгар”/. Лазите са ситуирани географски точно в областта Халдея – югоизточно крайбрежие на Черно море.

4. Описание на лази и Лазика /обл. Халдея/ от Михаил Панарет – протонотарий на императора в Трапезунд от кр. ХІV-нач. ХV век.

“…В пятницу 5 июля месяца, индикт. IX, 6849 г. (1341) умер кир-Андроник Палеолог, император ромейский. В том же месяце того же года казнены архонты в Лимнии. Опять в этом же году, в среду, 4 июля пришли турки из Амидии и ромеи без борьбы бежали, [26] было убито много христиан и весь Трапезунд вне и внутри крепости предан огню. Много народу, жен и детей погибло в пламени, и после этого несчастья произошла моровая язва от зловония сожженных лошадей, мулов и людей. Но до этого дочь великого Комнена кир-Алексея, кира-Анна, называемая Анахутлу, сняв монашескую рясу, отправилась в Лазику, где и укрепилась. После же того как миновали пожары в Трапезунд и нападение (туркменов), Анахутлу вернулась и имея лазское войско, овладела царством, в среду 17 июля месяца того же года. Принцесса же Палеолог, процарствовав один год и три месяца, была низложена.
…
В июне месяце индикт. V, 6875 г. (1367) отправились в Лазику с сухопутным и морским войском, в сопровождении императора, матери его царицы, также дочери императора, великой Комненой кирой-Анной, которая сочеталась браком с царем иверов и абазгов кир-Панкратием Панкратоани 58 в области Макро-Айгиалу. На возвратном пути император вынужден был отправиться из Ларахоны в Пархари чрез Лимнию и достиг до Халдии.
…
6 августа месяца отправились мы чрез Лазику и к концу месяца, в начале 6881 г. (1372—1373) встретились с царем Багратом. Потом отправились в Бату 62, поставили на пол палатки; мы имели 9 [39] галер и 40 барок. Здесь. мы вели переговоры с Гуриели 63, который пришел выразить императору преданность и через 6 дней вернулся назад, индикт. XI. [40]
…
Когда сватовство это благоприятно сложилось, император и мы с ним, 10 мая месяца, индикт. XV, 6885 г. /=1377 г./ отправились из Трапезунда и прибыли в Лазику, где мы целое лето 65 до 15 августа остались в Макpeгиале. Тогда царевна (грузинская) прибыла из Гонии 68 в Макрегиал, на следующий день мы отправились и в воскресенье 30 августа вернулись в Трапезунд.
…
50. В феврале месяце император отправился морем и сушей против Дчанетии (т. е. Лазики). В воскресенье 4 марта месяца, индикт. III, 6888 (1380) разделил свое войско на две части. Пеших около 500 человек он послал из крепости Петрома 69. Царь лично взял кавалерию и в большем числе остальных пеших преследовал вверх по всему течению реки Филобонитис до зимних стоянок (тчанов). Напал на их палатки, перебил, сжег и опустошил их; он освободил многих из наших ими захваченных 70 и вернулся в Селавопиаст 71 где ненадолго остановился; 600 человек, которые отправились из Петромы, достигли до Котцанты и причинили огромное бегство огнем и мечом. В июне месяце индикт. V, 6890 г. (1382) у кир-Мануила, сына царя кир-Алексея, родился от иверской кир-Евдокии сын, которого дед и император кир-Алексей, бабка, царица кира-Ирина и митрополит кир-Федосий назвали при крещении его по прадеду Василием 72”.
“Трапезундска хроника”

Лазите населяват югоизточното крайбрежие на Черно море, на тяхно име е кръстена областта Лазика, известна още и като Халдея. От част от нея е образувано дукство/ тема Халдея с главен град Трапезунд. На нейно място след 1204 г. се образува т.нар. “Трапезундска империя”, всъщност “Imperium Romanorum с резиденция на императора в град Трапезунд”, просъществувала до падането й под османска власт през 1461 г. 

5. Описание на лази от Евлия Челеби /ХVІІ в./

Цялото население на Трабзон /Халдея/ е съставено от лази-чхетия, но и има и гърци.
“Это красивое место на землях Трабзона, на берегу моря, имеет виноградники и сады. Все население — лазы-чхетиа, а часть греки.”
…
Описание на град Лвов /в дн. Украйна/ и региона. Сред търговците в града има и лази. 
“Крепость Львов… Все рабочие — евреи, ибо нет в этом городе народа многочисленнее евреев. Много также армян, но цыган и хорватов нет. Однако среди торговцев есть лазы, персы, венгры, франки и представители различных народов.”
…
В армията на Сейди Ахмед Паша от Батумския санджак е призван отрядсъставен от лази. Те дошли въоръжени с огнестрелно оръжие и пики, имали бели знамена и свирели на свирки, наричани “зиголе”.
“После трех приступов около семидесяти мусульманских газиев испили чашу мученической смерти. Тогда Сейди Ахмед-паша, учитывая положение, разослал капуджибаши в разные стороны Батумского санджака для сбора войск. Из окружных нахие отряд за отрядом подошли лазы, вооруженные ружьями и пиками, с белыми знаменами, играя на дудках, называемых «зиголе», и стали на берегу реки Чорохи.”
…
Описание на южния бряг на Крим. Освен татари /”тати”/, тази страна се населявала също от гърци и преселени от Кавказ – лази. 
“…о стране татов на Южном берегу Крыма…Населяли эту страну также греки и выходцы с Кавказа — лазы.”
Э. Челеби, Книга путешествий /Сейхатнаме/

Евлия Челеби към ХVІІ в. намира и описва лази /произхождащи от областта Халдея, Трапезунд/ в Трабзон и Батуми – в областта им, но и във Лвов и Крим – извън областта им, преселени - отново да отчитаме, че към 1300 г. колонии в Крим държат владетелите на Трапезунд, като основните им поданици в областта Халдея са именно лазите. Последните две места са доста близо до българските земи, да не кажа, че към ХІV-ХV век, са си български етнически земи. В землището на средновековното воеводство Молдова /днес – източна част на Румъния/ се съдържат множество топоними с произход от името на лазите, съхранени и досега. Все пак, имало ли е лази в самите държавни граници на царство България към периода непосредствено преди или след известието от 1414-1420 г. за титулатурата на българския владетел и “крал на Халдея”? 

VІ. ЛАЗИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ В УКАЗАНИЯ ПЕРИОД

1. Лази в София - 1385 г. Отново източника е Евлия Челеби, като същия е цитиран от Бистра Цветкова. София през ХV–ХVІІІ век. – сб. София през вековете. Том 1. С., 1989, с. 77. 
В него се описва първото завладяване на София от османците през 1385 г.

“…Индже Балабан обсажда града 70 дни и го заставя в края на краищата да се предаде. Капитулацията е резултат от поражението, нанесено на изпратената в помощ на обсадените християнска войска, вероятно българска. Докато трае битката с тази помощна армия, “латините”, вероятно дубровнишките и западните търговци, излизат от крепостта и се предават, като поискват от Индже Балабан да останат в града. И други народности тогава капитулират и предали ключовете на голямата крепост. Османският военачалник определя българите да останат да живеят в София, а гърците и лазите да бъдат преселени в Плевен”.

Значи имаме към 1385 г. население на София съставено от българи, латини /вероятно дубровнишки търговци/, гърци и лази. След първото превземане на София българите останали да живеят там, а гърците и лазите били преселени от османския военоначалник в Плевенския край.

2. Лази в българския фолклор.

“…българският фолклор. В него се говори за българи, турци, татари. лази, черкези, гърци, евреи, арменци, власи, цигани, гюпти и агюпти” /проф. Емил Боев, 1996 г./

Народния фолклор пази спомена за народа лази по българските земи.

3. Кои са братя Бакуриани основатели на Бачковския манастир от ХІ век?

“По вероизповедание Григорий Бакуриани е арменец – халкедонит според известния руски учен Н.Я. Марр. Това гледище се поддържа и от съвременната руска византоложка В. А. Арутюнова-Фиданян…
Поддържниците на грузинската версия за произхода на Бакуриани се позовават главно на това, че той в текст на препис на типика на Бачковския манастир се представя като “ивириец”. Във Византия през ХІ век ивирийска националност не съществува, а има източно-византийска административно-военна област “Ивирия” (en:Theme of Iberia), наричана също “Ивирия и Армения” или “Ивирия и Ани”, в която Бакуриани е служил.” – В този смисъл Бакуриани произхожда от земи в непосредствена близост до “дукство Халдея” от административната система от ХІ в. на Константинопол, като самата географска област Халдея по принцип е обхващала и земи извън владяните от Константинопол и образулаи “дукство/ тема Халдея”. Грузински /или арменски/ аристократи в периода ХІ-ХІІ в. са насочвани в български земи за управители и обратно, български аристократи /Пресиян, Алусиан и др./ в ХІ-ХІІ в. са назначавани за управители в източните константинополски провинции, вкл. в град Ани и областта Халдея – в широкия смисъл, географската област. Може ли да се търси още тук, по тази линия, някаква предпоставка за претенции от българските владетели от ХІІІ-ХV век, очевидно признати от западния свят /справка Констанцкия събор 1414-1417г./, че са и “крале на Халдея”?!

VІІ. ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

В заключение ще спомена, че българските владетели очевидно са имали предпоставки за титулуване с “Rex Caldeorum”, като според приписката на Улрих Рихентал и “владеят” кралство Халдея. Въпросът е кога и на кой от владетелите ни е призната тази титла и дали е само по международно юридическо право от този владетел насетне или е и по историческо право, от някои негови древни “деди на царството му”? 

Източници:

“Един арменски извор за падането на Ловеч под турска власт в контекста на османското завоевание на българските земи” – сб."Градът – история, етнология, култура", Троян, 2007.
“София през ХV–ХVІІІ век”. – сб. “София през вековете”. Том 1. С., 1989, с. 77.
http://wapedia.mobi/bg/%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80_%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F#16.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B9_%D0%91%D0%B0%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B8
http://en.wikipedia.org/wiki/Chaldia
http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTINE%20NOBILITY.htm#_Toc204583716
http://www.answers.com/topic/dobruja
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B0
http://genealogy.euweb.cz/byzant/byzant8.html#I5
http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIV/1380-1400/Dogovor_Ivanko/text.phtml?id=2227
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5396&st=20
http://bgnauka.com/index.php?fnc=pub_page&mod=front&pid=10455
http://bgrod.org/antropologia/index.php?id=14
http://www.vostlit.info/Texts/rus10/Celebi4/frametext3.htm
http://www.vostlit.info/Texts/rus/Matthew_Par/text1.phtml
http://www.vostlit.info/Texts/rus/Panaret/text.phtml
http://www.vostlit.info/Texts/rus6/Turk1740/primtext.htm
http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/KratkiWizChronik/chr22.htm
http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/hr29.htm

PayPal – ползвател: bghistoryanalysis@gmail.com

Публикувано 1st November 2009 от Bghistoryan Iw