Който реши да чете това и има слаби нерви да се откаже още сега!!!
Нямам в предвид, че ще прочетете нещо свързано с насилие, а самото четене на това писание може да се окаже един вид психологическо насилие за вас. Понеже поредният ми опит да изнасиля белия лист естетично и преди всичко граматично не е точно най-красивата гледка, за което и да е въображение, реших първо да предупредя, но който сам за себе си си реши да прескочи тази част, нека експеримента започне!
И дано имате нерви да ме издържите!
Нервите. При мен не знам какви са, но майка ми мисли, че по-скоро са железни или поне са някаква генетична кръстоска между волско търпение и слонски непукизъм.
Може и да не е съвсем права, защото и аз съм човек и аз изтрещчвам и с натрупването на годинките като че ли изтрещявам все по често.
Ами какво да се прави? Взех, че се родих в България точно в разгара на светлия социализъм и 20-тина години ми обещаваха бъдеще в щастие и рози. Бъдещето в един ден стана настояще и ме изненада с нахлуването на тъмната демокрация – 2 часа има ток, 3 часа - няма. А аз вместо да вървя напред и да търся светлина в тунела взех, че се върнах назад – един път като си купих газен фенер и миналото оживя пред очите ми и втория път като се записах да уча история, като че ли не мога да чистя гръцки кенефи и със средно икономическо. Акъл за круши, както би казала майка ми, но в онези дни се гордееше с мен, а в тези си задава хиляди въпроси, които мога да обобщя в един: Как се случи това? Виж, тук не е ясно кое е това, но женска ни работа. Случилото се случило.
А историята. Ми поучих я и то доста я поучих, поне докато не разбрах, че тя няма научаване, а само в някои важни моменти, но важни само за някой важен големец може и се случва да бъде пренаписана. Това откритие ми отне 5 години от живота, но по-добре късно, отколкото никога. Сега като се замисля над този си житейски избор изпадам или казано по-образно се търкулвам в две черни дупки: едната е онази, която попълвам с думите :”Така ми е били писано”, а в другата обвинявам нашите, т.е. родителите, роднините и другите близки и не толкова близки, които по един или друг начин са влияли н изборите ми. Тук оправданието, което пълни по-дълбоката черна дупка е: явно нашите не са ми разказвали достатъчно приказки като бях дете, че трябваше приказките да продължат и после. Както и да е приказката продължи цели 5 години и даже много ми харесваше – главно заради стипендията. Но заедно с приказката продължи и илюзията за светлината в тунела, но на нея и’ се наложи да умре. За тази цел тогава не търсех наемен убиец. Тя си умря от самосебе си, както се казва в такива случай – беше естествена смърт, която дойде заедно с встъпването ми в редиците на трайно безработните лентяй в тая държава.
Е, тука вече някой ще си рече, че вече напълно съм изтрещяла, ама не или може би да.
Всъщност честно казано днес и не ми хрумваше да търся наемен убиец, но ... човек никога не знае по какъв механизъм ще изтрещи... Моето изтрещяване е процес, който завърши днес.
Днес ударих един зелен чай, защото според една руска диетоложка е полезно след 18.00 часа да се пие чай и да не се яде. Ето така се отслабвало. Сега вече търся наемен убиец, само дето още не съм измислила как да му платя.
И така .... редно е може би да спомена, че това е поредният ми опит да напиша книга в този живот. Е, книга, книга, ама може и да не стане криминална, ама както е тръгнало заприличва на изповедалня.
Та, включих стария лап и почнах да пиша щуротии. Или не беше така. Първо измислих щуротията и после включих лапа и почнах да пиша. И така ... Търся наемен убиец!!!
Обаче още не съм измислила какъв и за кого точно, но както си казвам сама на себе си не е важно да имаш цел, важно е да имаш идея. В процеса на писането ще си изясниш и целта. Важно е да пишеш. Писането е като пикаенето. Необходим процес, които спестява пари от психотерапия и главоболия от предателки за по кафе.
И така... до преди няколко минути си мислех, че ще забия на стотната страница, но нещо забивката ми се случи на първата.
Анонимните коментари изискват одобрение от страна на системния администратор. След като веднъж е одобрен, коментарът става видим за всички потребители.
Не сте влезли в системата. Искате ли да публикувате коментара си като анонимен потребител? Вход
Още архиви