Нужно е да се въведат правила. Първоначално не повече от 3-4. И непрекъснато да се повтарят на децата, за да ги запомнят. Прилагайте и игри- червен светофар при силен шум, зелен за нормален говор или пък както вие решите.Най- добре е ако съумеете самата вие да не повишавате тон. Децата са като радари за нашата макар и моментна безпомощност.Раздавайте награди на спазващите вашите изисквания.
Успех!

Здравейте, Симона! Чували ли сте за желязната ръка в кадифена ръкавица? Нещо такова ви е нужно. Децата имат сетива кому могат да "скачат по главата" и къде не бива, просто задайте границите по ваше усмотрение. С игра или с разговор, те чудесно разбират всичко, важно е да сте последователна в изискванията си. Ако не са готови да ви чуват - просто спрете, кажете им твърдо, че няма да продължите, докато не са готови, не бързате за никъде, нали така? Когато някой ви мрънка или се налага с рев, обяснете му, че не го чувате, когато говори така или крещи, да ви каже спокойно какво има, за да го разберете. Важно е да си изработите мярката сама:  кога да сте непреклонна и строга, кога да поощрите и да сте мила. В началото е трудно, но зададете ли веднъж границите - после е различно. Старайте се да не се изнервяте вие самата, защото те го усещат веднага. В група с много деца е неизбежно да повишите тона понякога, но когато привлечете вниманието - говорете спокойно и уверено. Полза от много викане няма, важно е да свикнат на тона ви и да знаят, че щом повишите тон - значи са минали границата и трябва да спрат. Дисциплината е важна, наистина, защото за да научат нещо от Вас, първо трябва да ви чуят и вниманието им да е стабилно за определено време. Но е факт, че в многолюдна група е нужна дори по-твърда ръка понякога - като изисквания говоря, защото общуването в група от 12-15 деца е далеч по-спокойно, отколкото това в "тълпа" от 22-27, че и 30 деца. Не е комфортно и лесно както за учителя, така и за децата, бих казала, че е вредно дори. Но - условията са такива, за жалост, и Ви пожелавам по-скоро да намерите вашата лична мярка и начин да ги "стегнете" малко, защото това общуване до голяма степен е и въпрос на личностни качества. Просто Ви трябва практика и нещата ще се получат. Аз лично ги поощрявам с печатчета по работливите ръчички, когато са възпитани и внимателни, не винаги и не на всички непременно. Избирам си, според това как са се държали, кой да помага при сервирането на обяд или закуска, много обичат да се включват... Просто при вас е въпрос на време и опитност, успех и горе главата! :)

Благодаря Ви дами!
Благодаря за съветите и за това, че сте отделили време за моите проблеми!

http://bglog.net/blog/galinatrifonova/site/posts/preduchilishtnapedagogika/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0
"Поставяне на граници и изработване на правила", постът на Галина Трифонова, изключително полезно