Изпрати e-mail

от     
до  
email адреси разделени със запетая
ИЛИ
Файл с email адреси:
( email адреси разделени със запетая )
Тема  
Съобщение
...ще се въведе двугодишна задължителна предучилищна подготовка - поне това аз разбрах от репортажа по новините вечерта.
  Добре ли е това или не е?
Ето какво пише в явно редактираната вчера Програма  на МОНМ, обхващаща периода 2009-2013 г.:
" 1.1. Предучилищно възпитание и подготовка
Предучилищното възпитание и подготовка включва отглеждането, обучението и възпитанието на децата от 3-годишна възраст, както и задължителната подготовка една година преди постъпването им в I клас. Подготовката на децата за училище една година преди постъпването им в първи клас е задължителна и се извършва в предучилищни групи към детските градини или подготвителни класове в училище.
Видове детски градини:
1. Според организацията на процеса на възпитание и подготовка:
• целодневни;
• полудневни;
• седмични.
В целодневните и седмичните детски градини може да се откриват яслени групи.
Детски градини с яслени групи са обединени детски заведения.
2. Според начина на финансиране:
• държавни;
• общински;
• частни, включително и такива с чуждестранно участие.
Държавните детски градини се финансират от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) или чрез бюджета на други министерства или ведомства. .....
Основно предизвикателство през последните години особено в някои по-големи градове е недостатъчният брой на местата в детските градини. Това се дължи на няколко основни причини. От една страна, през последните години се очертава положителна тенденция в демографското развитие на страната, съчетана с активна вътрешна миграция от по-малките към по-големите населени места. От друга страна, не е за подценяване фактът, че в годините на прехода в някои общини се наблюдаваше недостатъчно ефективна политика на управление и стопанисване на сградния фонд на детските градини, включително разпоредителни действия с тях. Едва през последните години някои общини разработиха по-дългосрочни политики и започнаха системни усилия за изграждане на нови детски градини и за подобряване на материалната им база. При липса на законова уредба на проблема с постъпването на децата в детските градини в случай на недостатъчен брой на местата, в опит за търсене на решение общините разработиха механизми за подбор на децата, които не винаги осигуряваха достъп до предучилищно възпитание и подготовка на най-нуждаещите се деца.
Друго основно предизвикателство е все още недостатъчният обхват на децата в предучилищното възпитание и подготовка, дължащ се основно на две групи причини – социално-икономичеки (поради необходимостта от заплащане на такси) и етно-културни (свързани с недостъчното съзнание за важността на образованието като основен фактор за социална реализация). Недостатъчният обхват, както и отсъствието на целенасочена и ефективна политика с акцент върху усвояването на книжовния българки език от децата от етническите малцинства се отразяват силно негативно както на възможностите на децата за по-нататъшно развитие в образователната система, така и на уменията им за социално общуване и пълноценна интеграция и реализация в обществото.
СИЛНИ СТРАНИ 
-Сравнително разгърната мрежа от детски градини, осигуряваща възможност за относително широк достъп.
-Въведена задължителна предучилищна подготовка една година преди постъпване в I клас.
-Утвърдено ДОИ за предучилищно възпитание и подготовка.
СЛАБИ СТРАНИ
-Недостатъчен брой на местата в детските градини в някои от големите градове.
-Недостатъчен сграден фонд и сериозна необходимост от модернизация.
-Отсъствие на интегриран подход, осмислящ предучилищното възпитание и
подготовка в неговата съдържателна и организационна връзка с училищното
образование.
-Отсъствие на нормативни условия за допълнително обучение на децата, за
които българският език не е майчин.
-Липса на инструментариум за диагностика на училищната готовност.
Недостъчно гъвкави форми за държавна финансова подкрепа за обхващане на
децата в детските градини.
ВЪЗМОЖНОСТИ 
-Въвеждане на двугодишна задължителна предучилищна подготовка.
-Въвеждане на система за диагностика на училищната готовност.
-Разработване на дългосрочни общински програми за изграждане на нови детски градини.
-Анализ и усъвършенстване на модула за допълнително обучение по български език за децата, за които българският език не е майчин, преди всичко в рамките на задължитената предучилищна подготовка.
-Държавна финансиова подкрепа за обхващане на децата в детските градини –
напр. ваучери за детска градина.
ЗАПЛАХИ
-Голям брой деца главно от малцинствените групи, които поради социално-икономически и етно-културни причини не посещават детска градина и
не преминават задължителна предучилищна подготовка, а като
резултат – голям брой на необхванатите в І клас ученици.
-Голям брой деца със сериозни обучителни трудности поради недостатъчно владеене на български език.
-Недостатъчни финансови ресурси за изграждане с достатъчно бързи темпове
на нови детски градини."

    Като се има предвид сложността на възпитанието и обучението в предучилищна възраст, това е, бих казала, една твърде лаконична програма. И доста неясна, за съжаление. Не като намерения, а като посока и реалното и изпълнение.
Какво имам предвид /в духа на програмата/:
СИЛНИ СТРАНИ:
- Идеята, че за да се осигури равен старт на децата от всички населени места, от всички етнически групи и възможните съчетания между тях, едногодишната задължителна предучилищна подготовка не е достатъчна - децата трябва да имат време да добият умения за живот в група, за целенасочена познавателна дейност, за комуникация с възрастни и връстници, за сработване в екип, достатъчно време за развитие на речта, изразяването на български език и натрупване на богат активен речник, достатъчно време за развиване на специфични умения, които ще са от жизнена важност за успешното им справяне с новата за тях учебна дейност;
- Трезвото анализиране и готовност за държавна финансова подкрепа за обхващане на всички деца;
-Отчитане на реалността - липса на диагностичен инструментариум и съобразена със съвременните процеси методика
СЛАБИ СТРАНИ:
- Какво значи задължителна двугодишна предучилищна подготовка? - ако това означава две години упражнения в тетрадки за изписване на букви и цифри, сричане на фонеми и морфеми и две години седене на чинове в детски градини и предучилищни класове в училищата - това е провал и на разбирането за качествено образование и на възможността децата да получат реална, съвременна, съхраняваща и развиваща ги подготовка за извършване на учебната дейност, която им предстои. Защото начините, по които "учим" в детската градина не са и не трябва да бъдат начините, по които учим в училище. 
- Какво им е готово на ДОИ-тата? - те са едно механично сваляне на материал от училището в детската градина, без изобщо да бъде разбирана идеята за същността на детството и за какво точно то е сензитивен и важен период
- Липса на адекватна материална база за обхващане ва всички деца в детските градини, което вероятно ще попълни пустеещи класни стаи - а специфичното хигиенно изискване за мебелите в тази възраст, а организацията на дневния режим, на пространството и средата?
-Няма ясна и точна визия за това какво основно детето трябва да "научи" в предучилищна възраст и в какво точно се изразява предучилищната подготовка - дали в механично усвояване на някакъв обем знания, разпределени в ситуации, съсвем приличащи на часове, с хорариум повече отколкото в първи клас, или в нещо съсвем друго? - в усвояване преди всичко на важни умения за съхраняване и развитие на личността в една мултиплицирана среда, за откриване и работа с информация /нямам предвид как се сърфира в интернет/, за коопериране и сътрудничество за решаване на проблеми, за културна, социалноприемлива комуникация и поведение, за изграждане на адекватна преценка за собствени действия и постъпки, за развиване устойчивост на вниманието, за физическо изграждане, ако щете /това е периода, в който децата най-бързо растат!/...и още, и още.
  Та, мисля си, дано това не са пак едни добри намерения, опорочени от никаква подготовка и лошо изпълнение.