avatar
+13 13 гласа

Сурва, весела година, по яка гърбина!

Нека всеки от вас да си избере с коя сурвачка да го сурвакам. Признавам - още са в "суров" вид, но днес, по-късно ще ви ги предложа в готов такъв.

Направени са собственоръчно между Коледа и Нова година...Направата им ми действа зареждащо и успокояващо, защото да направиш сурвачка си е цял ритуал...

Нека да е мирна, здрава, щастлива, пълна с топлота и много обич.

Честита Нова 2010 година!

 Сурвачки...

 

 


Сурва, весела година!

 

 

Сурвакането е стар български обичай. Корените му се губят далеч в миналото в предхристиянската епоха. Спорен е и произходът му - славянски, прабългарски или тракийски е.

Смисълът на сурвакането се крие в това, да се измоли от върховната сила или от божествата успешна нова година.

Сурвачката е важна, но не по-малко важно е благословията или наричането. Важно е да се знае, че сурвакарската благословия не се пее, а се изрича. Тя представлява вербална магия /каквото е и всяко пожелание по всякакъв повод/. Смисълът на благословията е да благослови за здраве и благоденствие дома.

Някога си пожелавали най-хубавото, което може да се случва на всеки човек – здраве, учение, берекет, женитби, деца и изобилие от блага в дома. Изричали специални благословии за главата на всяко семейство – стопанина и за всичко що е „живина” в къщата. Сурвакали добитъка, оръдията на труда като ралото например, нивята, плодните дръвчета и лозите.

Според представите удрянето с жилавата дрянова пръчка ще направи човека също жилав и здрав. А ефектът се подсилва със сакралните формули – благословии.  Достатъчно е понякога да се каже само „Сурва година, весела година, живо здраво до година, до година, до амина”, ако не се научи специално за целта благославяне.

Казват, че  Коледната /Новогодишната/ картичка е иззела ролята на сурвакането, като праща дистанционно благословии и пожелания. А дали е така? Преди се пращаха картички, сега в електронен вариант...

За тези, които държат да спазят традицията със сурвакането, нека да знаят, че при правилно съхранение, вярната сурвачка може да изпълнява службата си години наред. И нищо, че е "стара", сурвачката, магическата и сила, не намалява. У българите култовото дърво е дрянът. И това не е случайно. Дървесината му е много жилава и твърда, а това я прави отличен материал за селскостопански оръдия на труда.

 Защо точно дрян?

Здравината на дряна е възпята и в народните песни:

"Стадо ми надборете,
сопата ми оставете,
деветгодишна дряновица..."

Кората и листата на дряна са служили за обработка на кожи, защото съдържат дъбилни вещества. Боядисвали са тъканите в жълто.

Плодовете на дряна - дренките, са полезна храна с приятен вкус и аромат. От тях народът си е правил оцет, защото са богати на киселини. Дренките са използвани и в народната медицина.

Ето защо дрянът е почитано дърво. То е символ на здраве и дълголетие, най-рано цъфти, а най-късно зрее. Символ е и на мъдрост, защото пръв известява идването на пролетта.

 Украса, която се добавя към клонките - червена вълна, боб, пуканки, зеленина, кравайчета, сушени плодове, китки класове, панделки, ябълки, вълнени пискюли, чушки, захар - всичко, което е произвела ръката на стопанина. В различните краища на страната сурвачките са с различна "премяна" и всяка си има свое минало.

Основен реквизит на сурвакането е дряновата сурвачка и не случайно дрянът е избран за това. Старите българи вярвали в магическото и действие и че докосвайки се до хора, животни и земя, тя носи изобилие и жизненост.

Суровата клонка дрян с пъпки е пълна с жизнен сок и през най-суровата зима, и освен здраво и жилаво, самото дърво се считало и за дълговечно. От него се правели оръдията на труда още от праисторическата епоха, а плодовете му били използвани в народната и в античната класическа медицина.

Затова, че дрянът цъфти най-рано, казвали, че е предвестник на пролетта и символ на младостта, а за това, че зрее най-късно – символ на мъдростта.

По прастар обичай още се вярвало, че удрянето с дрянова пръчка по гърба на човека е едно символично предаване върху човека на жизнени сили и пожелание за дълголетие. Най-старите сурвачки били само кичести дрянови клонки без украса. На някои кората била забелвана с ножче, така че се получавали спираловидни фигури. Моделирали още и дълги ленти „като пера” от самата дървесина или оформяли къдрави стружки от нея, като я наричали „бухлата къделя”.

По-късно през годините украсата на сурвачките  се разнообразила. Всеки елемент носел своето послание. На старите сурвачки връзвали старинни монети.

Естествено паричката е  пожелание за богатство и имотност. Другите задължителни елементи със своеобразни символични послания, са нанизите от пуканки, царевични зърна или други семена. Те вещаели изобилие. Белите и червени вълнени конци и пискюли по сурвачките пък напомняли, че здравето е най-важно за всички.

Старинният обичай повелявал сурвачката да бъде първо забодена на баницата в новогодишната нощ преди да се свещенодейства с нея, което започва сутринта, на Васильовден.

Дряновата сурвачка, наричат я още сурукница, сурвакница, но аз я наричам сурвачка, защото в родния ми край така и казваме.