avatar
+9 9 гласа

Приказка за приказката

Аз съм приказката. Родила съм се преди хиляди години сред хората и ще живея и след тях. За пръв път бях на гости сред първобитните хора. Живях дълго в техните пещери и наколни жилища. Пазех свещения огън и пещерите им. Колкото повече се сприятелявах с човека, толкова по-дълга ставах, по-интересна, по-желана.

Минаваха години. Започнах често да гостувам по тлъки и седянки. Моми и момци ме слушаха в захлас. Украсяваха ме с нови измислици и аз в полунощ излизах от седянката по-богата и по-интересна. Колкото повече се сприятелявах с хората, толкова по-мъдра ставах и по-поучителна.

Особено много ме обичаха децата. Те забравяха за лудориите си, за да заобиколят сладкодумните си баби. Притихваха така, че в стаята се чуваше само къкренето на чорбата в котлето и съскането на съчките в огнището, и мъркането на котарака.

Каквито и да са приказките, навсякъде се посрещат с интерес. Във всяка една се крие мъдрост,от всяка една приказка можеш да се поучиш. Затова и аз съм вълшебен извор. Който пие от водата ми и мие очите си, става добър, честен, умен, съобразителен - както добрите герои от приказките, които всякога побеждават злото. Обичайте ме и ме четете. Използвайте моята съкровищница, за да успеете.

Разказах приказката по памет. Нямах навика да си записвам източниците, а е трябвало.