Прави ми впечатление, че децата сега се отдават на опознаване, тъй като при нас групите са сборни през този период. Изучават се, като избират за съиграчи предимно децата от своята си група, а тъй като повечето време прекарват навън, с удоволствие поглеждат кой познат ще мине покрай детската градина, та да го разпитат къде отива, откъде идва...Някак си ежедневието е по-спокойно, по лятному лежерно и забавено...:)

Обичам деца. По-специално тези, които не се държат като възрастни, копирайки родителите си, както и тези, които не са прекалено разлигавени от вечно угаждане. Има едни такива, дето са агресивни, самовлюбени и надути, дори на 5 или 6 годинки. Но има и други - и те се ми любимците - които са общителни, любознателни и толкова мили, та да ти се приплаче!

Много ме е яд, че днес родителите предпочитат да оставят детето пред компютъра да "цъка кънтър", вместо да излезе навън да се бие със снежни топки (например). Тази зима нямаше кьораво дете пред нашия блок, а снегът бе идеален и за бой с топки и за пързалка и за всичко. Наистина родителите са по-спокойно щом хлапето си щрака мирно и кротко на компютъра, но забравят, че отглеждането на дете не цели ти да си спокоен. То цели да го научиш да се справя с живота, а затова трябва да поемеш родителския си дял от грижи и тревоги. Поощрявайки го да не излиза навън и да не общува в реалния живот му отнемаш възможността за емоционално израстване и го превръщаш в поредния социален робот. Нещо като мелачката от клипа на "Стената" само дето родителите сами въртят дръжката.

Нека го погледнем реално - един учител, който се занимава с 20-30 деца не може да се грижи за възпитанието им. А кой ще го направи, ако родителите свеждат възпитанието до "стой си на компютъра, че да ни е спокойно"? Оставят ги да се нагледат на какви ли не простотии в Интернет и по телевизията, а после се чудят защо са тъпи, неграмотни, агресивни и без никакви ценности освен скъпия телефон и левчето за Интернет-клуба.

Ами, Шели, аз самият нямам деца, но ако един ден имам свои, ще ги възпитавам аз, а няма да оставя това на учителите. Колкото и добър да е един учител, той не може да замести родителя. В крайна сметка разликата във възпитанието ни прави различни индивиди. Не бих позволил детето ми да се превърне в поредната излязла от калъпа "електорална единица". А ти (доколкото разбирам си възпитателка на деца в предучилищна възраст) знаеш колко е трудно да намериш общ език с над 20 деца, всяко с различен характер. Камо ли пък като станат на 11-12 години.

За жалост, както казваш, родителите се обръщат към учителите само за да ги наругаят, а не да поискат съвет или поне информация за поведението на детето си. Аз лично вярвам, че лошите деца не се раждат, а се възпитават впоследствие. Колкото и да е груб примера, виждал съм питбули, които се галят като котки, както и булонки, които са готови да те сръфат на секундата. Всичко зависи от възпитанието на съществото, било то животно или човек.

Мисля, че откак в бита ни навлязоха безумните играчки (скъпи, грозни и безсмислени) доста родители решиха, че е въпрос на престиж да купуват най-новото на пазара за детето си.
Всяко дете се отегчава бързо от подобни играчки и веднага иска нови. Те са бич за развитие на въображението...Децата ми от два месеца имат една любима играчка - огромен кашон. Отначало беше къща, после дворец, после ракета, а сега му сложиха отгоре по-малък триъгълен кашон и е такси`.

Повечето други играчки, които имат, задържат интереса им най-много за 2 дни. Да не говорим, че е ужасно досадно да настъпиш някоя от дребните части в тъмното нощем.

Преди няколко дни се наложи да отида до ДГ в която работя, някъде към 8часа беше. Та колежката ми вика :,, Защо идваш сега? Ще изпуснеш сватбата?''. Какво се оказва?! Две деца ( момче и момиченце) от сборна група  си направили ,,годеж" пред блока в който живеят. Сутринта момиченцето пристигнало с рокличка-тип булка и прическа, майката донесла пуканки и т.н почерпка.Чакаха да дойде младоженеца, но.....Дойде ,,свекървата" с мед.бележка - болен! С две думи сватбата се провали в уговорения ден, но рано или късно ще се състой. Вече имам покана!

Та, на такива игри играят някой от нашите деца.Как приемате тази игра?! Аз съм безмълвна. Ами то всяка събота и неделя гледаме сватби по ТВ в едно предаване, нали? Явно на родителите им харесва!

   

Маря, и при нас във свеки четиригодишен випуск все се развихря по някоя "сватба".  Випуските са различни - едни почти не се интересуват от тази тема, други играят на сватби от втора група още. Мисля, че в един момент децата проявават любопитство към тази тема, а когато е съчетано и с емоционално отношение към дадено дете, може наистина да прилича повече на истина, отколкото на игра. Понякога идеята за женене е провокирана неволно и от възрастните - например една моя шеговита реплика към едно момченце, че ще трябва да му намерим жена да му обува чорапите /понеже то седи и се рее с поглед над тях тон време/, предизвика развихрянето на две-три сватби. Е, качиха се на токчета, грабнаха по един букет, по едно парче перде на глават за воал, изпоожениха се /даже си спретнахме церемония/ и след два дни бяха забравили кой за кого е женен. Та такива ми ти работи. Важното в случая е, може би, възрастните да насочват поведението на децата в някакви граници - да е ясно, че всичко това е само игра и само големите хора се женят. /Между другото, ние и такъв дебат имахме около жененето в групата, което пък може да се окаже много подходящо начало за първоначално възпитание по половите въпроси/.

Нищо не сте замърсили. Благодаря, че отваряш нова тема. Извини ме, но това което си написал е доста страшничко и ми е трудно в момента да го коментирам. Още повече, че познавам в реалността такъв случай. Ще се включа малко по-нататък.

LaSombra, четох този твой постинг миналата година, и както вече веднъж се изразих за друг твой текст - много е тъжно и за съжаление, много вярно. Не познавам такива хора, но имам чувството, че животът няма да пропусне да ме запознае с тях...

Вижте, това е още една посока, в която трябва да се мисли - как да предизвикаме днешните пренаситени деца, растящи в консуматорско общество, да използват въображението си. Дайте да си отворим нова тема: "Идеи за развиване въображението на децата", може и да изскочат полезни неща, може и да стигнем до изводи, които иначе не виждаме, улисани в ежедневието.

Шели, много се радвам, че повдигаш тази тема. Навремето (това беше през 60-те) израснах в Лозенец и все още си спомням с носталгия за детството си. На какви ли не игри играехме - освен футбола имаше топчета, фунийки, "Кралю порталю", кюмбе, играехме на филми, на градове, че дори и на "чичо Доктор" )))... Кажи-речи детството си съм го изкарал на улицата. Тогава много малко от нас посещаваха детска градина, повечето ги гледаха бабите и дядовците им и естествено мястото за игра бе улицата. Зимно време нямаше кола, която да качи онези баири в Лозенец и цяла зима се радвахме на най-хубавите пързалки в София. А лятото бе един малък рай, защото във всяка градина имаше джанки, череши, вишни и какви ли не още вкусотии. Е, понякога ни понахокваха, но тогава и хората сякаш бяха по-други. Помня, че когато телевизията ни започна да върти първите сериали (а те бяха юношески) ходехме на тайфи на гости да гледаме "Вилхелм Тел" или "Капитан Тенкеш" или пък "Фюри". И домакините ни приемаха, някои дори ни черпеха със сладко. Такова нещо днес в София е абсурд да го видиш вече (може някъде по провинцията и да се е запазило обаче).

Моите деца вече отдавна пораснаха, но гледам отстрани малките деца и ми прави впечатление един тревожен момент. Често пъти чувам едно или друго дете (на улицата а може би и на други места) често пъти съвсем без причина да вика с цяло гърло, сякаш се надвиква с някого. Веднъж попитах едно дете, защо крещи, и то ми каза, че така крещели в детската градина всички. Ако това е наистина така, би ли могла да дадеш някакво обяснение на този израз на емоция от страна на малките деца. Защо се крещи?

Stormbringer, в моя квартал така крещят хора прехвърлили двадесетте. Явно е някакъв инстинкт, нещо като любовния зов на дивите дзверове :)

Известно време ме нямаше и днес много се радвах на светлите спомени от детството ви. Виждате ли, всички помним игрите, които сме играли и никой не помни на какво са го учили в онези далечни години. И сякаш тези спомени са се превърнали в щастливо островче, в опора в трудните години след това. Тогава защо толкова се напъваме да учим децата и не ги оставим по-свободно да живеят своя живот, да играят и играейки да изграждат своите опори за след това.

Наскоро живях сред едно наистина космополитно семейство: родителите бяха живели по всички континенти, (майката - работейки за "Таймс",а бащата - уеб дизайнер), знаеха по пет езика, а двете им деца - на 4 и 8 години - по 3 езика говоримо! В къщата имаше 4 компютъра, 2 плазмени телевизора и система за домашно кино. Но......децата не сядаха пред компютрите , телевизорите се пускаха след като те си легнеха и "искам да гледам ТВ" значеше, че искат да гледат ДВД с детски филмчета. Единственият компютър, с който децата играеха...беше с програми за изучаване на английски и испански език! За това пък в двора имаше построена детска къща - наколно жилище, дървената люлка беше комбинирана и с приспособления за катерене. Голямото дърво в двора също имаше въжена стълба за катерене и "наблюдателница" високо в клоните си. Малкият ходеше в детска градина, в която всеки понеделник беше "горски ден", независимо дали вее и вали или грее слънце! В тази градина аз наистина живях сред щастливи деца! И аз като вас се върнах в детството си и дялках заедно с тях с ножче, рязах с истински трион, гледах ги страхливо как балансират изправени високо горе в клоните или се заливах от смях, когато яздеха "кончета - пръчки" из най-големите локви. А да знаете как ходеха на кокили из двора на детската гради по-големите деца!Да познавате детска учителка, която ще приеме с леко сърце половината от групата да се намокри до кръста в реката, увлечена в игра с камъчета, клечки и листа?! Тези деца не приемаха помощта ми за нищо, правеха всичко сами. И в същото време никога не се налагаше колежките да казват два пъти какво следва да се направи. Правилото си беше правило и то беше валидно за всички - и за деца, и за учителки, и за мен, гостенката. Да не говорим, Stormblinger, че колежките говореха с глас от тих към шепот. С шепот се правеха забележките!!!!!!!!!!! 

Говоря ви за едно семейство от околностите на Мюнхен и за една Валдорфска детска градина.

Живях сред тези хора и непрекъснато се питах: тези хора не знаят ли колко е важна компютърната грамотност за четиригодишния им син?! Как щеше да се справи по-нататъка в живота като не може да прави фонетичен анализ на думата и като не е учил математика от 3 годишен?! И още нещо: тези деца си лягаха в....7,30 вечерта през юли!!!!!!!Върнахме се от представление, защото децата трябва вече да са си в леглото!!!!!!! А малките шоколади, които им занесох се ядоха две седмици и не съм сигурна, че се доядоха. За пръв път видях "на живо" семейство, което имаше и следваше здравословен начин на живот и съответна стратегия за възпитанието на децата си и според тази стратегия беше избрало и детската градина, която да посещава детето им!