Мариета Борисова Димитрова-старши учител-НЕОО

ОУ“Св. Паисий Хилендарски“, гр. Горна Оряховица

        От векове насам по българските земи ,в градовете и селата , живеят хора,които наричат себе си роми.Живеят заедно с българи,турци ,евреи,арменци и всички други,които смятат  България за свое Отечество.Но въпреки това за ромите ,( за тяхната история,фолклор и традиции) се знае твърде малко или почти нищо.И поради това, че не ги познават,много хора,както и самата аз мислят, че те изобщо нямат култура и история. А това съвсем не е така .

        Всеки народ има фолклорен дворец – съкровищница от приказки ,предания  и легенди. И тези, които ги разказват, са стражите на народното богатство.В един такъв фолклорен дворец е едно голямо предизвикателство за опознания на етносите в българското училище.От 2011г. работя в училище  с различни етноси:5% българи, 15%турци и 80% роми. Така с моят клас попаднахме във фолклорния дворец на етносите.В който дворец всичко е много пъстро,разноцветно, различно , както цветята в градината.

         Фолклорът не е затворена книга и различните народи са писали своите вълшебни книги в продължение на много векове. Така аз реших с моите ученици в продължение на три години2-4 клас да посетим  фолклорния дворец и да се потопим в богатството на ромската култура – тази, която идва от миналото, но и тази, която съществува и днес по три причини:

• Привличане и задържане на ромските деца в училище,защото за никого не тайна,че училището остава официална и чужда институция в очите на ромите.
• Формиране на етническа толерантност,търпимост и солидарност у всички деца.Връзката с фолклора на другите етноси,живеещи в България.
• Реално въвеждане на мултикултурни елементи в учебната програма на основното училище в България.
• Възможност на учениците да си изградят една по-пълна представа за богатия фолклорен свят на ромите – приказки,предания,легенди,празнични и сватбени обичаи, песни, пословици и поговорки.

  Това би допринесло прехода от получаване на знания към изграждане на ценности – ценностите на толерантността и уважението към другите.

          За да спечеля доверието  на моите ученици във втори клас, с които съм за първа година, като техен класен ръководител, и при положение на не съм ромка,аз показах пред тях, че имам познания за техния ромски фолклор по един много забавен за тях начин.

  На фона на песента“Джелем, Джелем“( химн на ромите) , показах нарисуван на кадастрон дворец на три етажа,който по-късно го озаглавихме“ Фолклорен дворец на етносите“.

1. етаж –„Музей“
2. етаж –„ Библиотека“
3. етаж – „Дом“

   С голяма обич и толерантност  рецитирах стих“Обич“( написано от 8 годишната Ема Красимирова от с. Раданово,общ. Полски Тръмбеш), в което се разказва, че българското училище  е за всички етноси в България. Продължих с прочит на приказката“ Градината на народите“ от Й.Нунев( която по-късно стана наша любима, като драматизация).Учениците  получиха учебно помагало с учебна тетрадка,интерактивен диск - “Историй край огнището“-Т.Крумова, Д. Колев, А.Кръстева. В тяхното недоверие ,аз вече видях искри в детските очи. Предизвикателството и голямото желание учениците –роми да научат по – вече за значимостта на общите елементи в традициите и културата на различните етноси ,помогнаха да отключим „Фолклорния дворец на етносите“ с първия ключ “Музей“ :

   • Учениците се запознаха спроизход и история на ромите
   • Разселване на ромите

Творческа задача:учениците оцветяват пътя от Индия към различните части на Азия,Африка и Европа( път ,който ромите извървяват,за да намерят по-добър живот).Използваха играта(интерактивен диск)“Преселение на етносите“,където ученикът след което избере едно от трите човечета,може да види под формата на анимация на преселението на всеки един от трите етноса:( зелено за турците, червено за ромите,синьо за българите) с помощта на художествените средства, учениците със стрелки нарисуваха влизането на ромските групи(йерлии,калдараши,милет и рудари) в България.

• В интерактивната игра“Преселение на етносите“, учениците се съревноваваха,кой ще поставиправилно надписите с имената на държавите на съответните места върху картата.Учениците бяха разделени на три екипа,този екип,който постави надписа на вярното място върху картата се появява прозорец с въпрос за допълнителна информация за съответната държава. При тази игра учениците се запознават със символите на България,ЕС, ромите(химн и знаме).Научиха , че през 1971г.,когато в Лондон е проведен първия конгрес на Международния ромски съюз са приети : Знаме на ромите (червено/чакра/ колело, с 16спици върху синьо и зелено поле); химн на ромите(„Джелем, Джелем”/ Бродих , Бродих/, написана от сръбския автор Жарко Йованович);8 април международен празник на ромите.

Творческа дейност: учениците рисуват българско, ромско и европейско знаме; игра”Познай на кого съм символ?”( ученик описва цветовете на знаме, друг ученик запява част от химна, а останалите ученици отгатват, работи се отново в три екипа)

  В”Музея” на фолклорния дворец  интересна, увлекателна, поучителна и не  на последно място с голяма гордост учениците влязоха в играта” Думи”.

Всеки екип въвежда в текстово поле дума, която се записва в първа колона на ромски, ,втора на български, трета – турски. При кликване с мишката върху едно от човечетата (от трите етноса), се казва значението на думата и песен на съответния етнос.тази игра допринесе положителен аспект в учебно възпитателната работа по български език.Интерактивният метод в тази игра помогна на учениците да пишат правилно думи и да съставят изречения и кратки текстове за съответния етнос.

     Вторият етаж на фолклорния дворец на етносите, отключихме със златният ключ на „ Знанието” – Библиотека. Три рафта книги с приказки от съответния етнос(български, ромски, турски).Във всяка от приказките има по две игри:

• „Подреди сцените”- учениците трябва да подредят в правилна последователност сцените от приказките(мозъчна атака).
• „Липсващ герой”- учениците да открият липсващия герой от приказката , да го назове и да направи характеристика на героя.

Най-интересно и стимулиращо въздействие в този  вид игра е:

Ако учениците се справят успешно от приказките на даден етнос, на екрана автоматично се зарежда видео клип за награда.Всеки екип се стараеше да спазва правилата на игрите, за да спечелят съответната награда.

Извод : Тази игра допринесе за развитие на четивната техника , правилно подреждане на картините  в епизодите на приказките,като и словесно описание на качества на героите.Всяка приказка завършваше с поука,която учениците сами откриваха.

Трети етаж на фолклорния дворец „Дом”-с мото”Традиции и обичаи на етносите”

Тук всеки един от екипите влезе в съответната стая на неговия етнос, в която стая се появяват различни предмети , които водят до игра-обучение.

• „Носия” –фолклорни носии на трите етноса( учениците научават за носиите на трите етноса:българи, роми , турци
• „Снимки на стената” – игри за празниците7( „Васильовден”- за ромите;”Коледа”- за българите;”Курбан Байрам”-за турците)
• „Трапезна маса”- подредба на трапеза за различни празници7( Шикер Байрам- турци;Нова година на ромите;Бъдни вечер-българи и роми)
• „Чаша турски чай”- как се прави турски чай

При използването на софтуерните игри от „Истории край огнището” в частта Библиотека(ромски,български и турски приказки), учениците сами стигнаха извода :

• че в ромските приказки присъстват образи, мотиви и сюжети,които имат аналог в българския и турския фолклор (змей-чудовище,таласъм; приказката „Вълкът и мечетата”, която е аналог на „Вълкът и седемте козлета”)
• откриха , че не малка част от приказките в България са специфично – ромски,т.е.нямат аналог в българския, турския или друг фолклор. Това с особена сила важи за преданията и легендите. Типичен пример на тази особеност е приказката „Бабата , дядото и многото деца”

    Ценността на тези приказки, предания и легенди е, чрез тях учениците учениците –роми,могат да се докоснат до техния автентичен свят. За тях това е шанс да се запознаят с традициите на своите предци, които в голяма степен не познават.За учениците от неромски произход този тип приказки са докосване до нещо сравнително непознато и в някаква степен екзотично. Чрез  обучението на различните етноси в българското училище , което  осъществих под формата на игра се дава възможност от една страна, учениците – роми да навлязат в техния свят, а от друга да се покажат множествата общи неща в традициите на различните етноси ,живеещи в България.

ИЗВОД:

 И така в продължение на три години  влизаха и се запознаваха,обогатяваха в техният фолклорен дворец. Работиха с голямо желание и ентусиазъм. С всяка измината година привличането и задържането на учениците  растеше,изгради се една етническа толерантност на търпимост, приемственост и солидарност у всички ученици.

Довчерашните пасивни и изглеждащи индиферентни ромски деца показаха,че в интелектуално отношение, като и от гледна точка на усърдие и старание в учебния процес не отстъпват на останалите си ученици от другите етноси.

Положителният резултат, който постигнах, допринесе до повишаване на активността и съзнателното отговорно отношение в учебния процес на учениците.Това е резултат, който се постига най- бавно и много трудно с децата – роми.Но той е неминуем при продължителна  работа.Факт е, че за учениците от ІІ до ІV”Б” клас при ОУ”Св. Паисий Хилендарски”, гр. Горна Оряховица,”Фолклорният дворец на етносите” се превърна в мост между училището и родителите- роми, които за първи път  се ангажираха с дейности свързани с училището, както и това ,че учениците постепенно промениха (в положителен аспект) цялостното си отношение към училището и учебния процес, която цел си бях поставила при първата ми среща с различните етноси деца.

И така стъпала , по стъпало към успехът на знанието допринесох за осмисляне че” Знанието е ценно, защото помага на човек да прави по-лесно и по-добре нещата,които са необходими в живота му.Знанието е свързано не само с усилия и трудности при усвояването му, но също така и удоволствие и забавление , защото прави човека по-богат.”

      Използвана литература

1.{”Истории край огнището”}- Д. Колев, А. Кръстева, Т. Кръстева- АСТАРТТА-2004г.В. Търново

2.{”Истории край огнището”}- интерактивни техники в обучението на ромски фолклор  ,Д.Колев , Ивайло Иванов, АСТРТТА, В.Т.2004г