ТАНИ,ИЗГЛЕДАХ ПРЕЗЕНТАЦИЯТА С ГОЛЯМО ВНИМАНИЕ И МОЖЕ БИ ,НЯКОЙ ЩЕ СИ КАЖЕ,КАКВО Е ПО - ОСОБЕНОТО ТУК.ДА,ДЕЦА,КАТО ВСИЧКИ ДЕЦА.ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ КАТО ПРИ ВСИЧКИ ДЕЦА....КОЛЕГИ,САМО ТОЗИ,КОЙТО НЕ Е РАБОТИЛ С ДЕЦА БИЛИНГВИ,САМО НА НЕГО ,НЯМА ДА МУ СЕ СТОРИ, НЕЩО КОЙ ЗНАЕ КАКВО?!!!    НО,ТАНИ,АЗ ЗНАЯ КОЛКО ТРУД,КОЛКО СТАРАНИЕ,КОЛКО БЕЗСЪННИ НОЩИ СА НЕОБХОДИМИ ЗА ОБУЧЕНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА ТЕЗИ ДЕЦА.

 1. НАШИЯТ КРАЙ-СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ Е МОЖЕ БИ, НАЙ - БЕДНИЯ И С НАЙ- ГОЛЯМА БЕЗРАБОТИЦА.

 2.САМИ ТЪРСИМ И ОБИКАЛЯМЕ ОТ КЪЩА НА КЪЩА ДА УБЕЖДАВАМЕ,РОДИТЕЛИТЕ ,ЧЕ ДЕЦАТА ИМ ТРЯБВА ДА СЕ ОБУЧАВАТ И ВЪЗПИТАВАТ.

3.РАЗДАВАМЕ,НОВИ ДРЕШКИ НА ДЕЦА И ВНУЦИ.

4.В УЧИЛИЩЕ,ЩОМ ЗАБЕЛЕЖИМ,ЧЕ СА БЕЗ ПОМАГАЛА ВЕДНАГА ИМ КУПУВАМЕ И ОЩЕ И ОЩЕ......... ДА НЕ ИЗРЕЖДАМ ВСИЧКИ НЕЩА.

5.ДО ТУК ,ДОБРЕ .УБЕДИЛ СИ РОДИТЕЛИ,ДЕЦА,НО ИДВА НАЙ- ТРУДНОТО ,ДА СЕ ЗАДЪРЖАТ ДЕЦАТА В УЧИЛИЩЕ.ЕТО ТУК ИДВАТ МОМЕНТИТЕ НА ТЕРЗАНИЯТА И АПОСТОЛСКАТА РАБОТА.КАК ДА ПОДНЕСЕШ,МАТЕРИАЛА,КАК ДА ИМ ГРАБНЕШ ВНИМАНИЕТО,ТАКА,ЧЕ УТРЕ,КОГАТО СЕ СЪМНЕ И ВЛЕЗЕШ В КЛАС,МАЛКИТЕ УЧЕНИЦИ,ДА СА ТАМ ЖИВИ И ЗДРАВИ.С ШИРОКО ОТВОРЕНИ ОЧИ. ДА ПОГЛЪЩАТ,ТОВА,КОЕТО ИМ ПОДНАСЯМЕ С ГОЛЯМА ОБИЧ И ЗАГРИЖЕНОСТ.

С ГОРДОСТ,МОГА ДА КАЖА,ЧЕ НИЕ УЧИТЕЛИТЕ ОТ ДГ И НАЧАЛНИТЕ УЧИТЕЛИ  ,А СЛЕД ТОВА ОСТАНАЛИТЕ КОЛЕГИ ОТ ПО- ГОРЕН ЕТАП - СМЕ ТЕЗИ,КОИТО ПРАВЯТ ИСТИНСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ НА ВСИЧКИ ЕТНОСИ В БЪЛГАРИЯ !А,НЕ НЯКАКВИ СИ ОРГАНИЗАЦИИ,ПРОГРМИ И Т.Н.

 ДЪЛБОК ПОКЛОН И БЛАГОДАРНОСТ В ЧАСТНОСТ И НА ТЕБ, ТАНИ -  КЪМ ВСИЧКИ КОЛЕГИ,КОИТО РАБОТЯТ С ДЕЦА БИЛИНГВИ.ТРУДНА,ОТГОВОРНА И АПОСТОЛСКА РАБОТА.

Pozdravlenia!Nai-nakraia da se pusne ne6ti4ko i za rabotata s u4enitzi-romi.Iskreno se nadiavam da se vklu4at i drugi kolegi,koito rabotiat s romi.Mislia,4e tuk e miastoto,kadeto bihme mogli vzaimno da si pomognem.Problemite,koito imame sa mnogo i rabotata s tezi u4enitzi naistina e ogromna.

P.S-izviniavam se,4e pi6a na latinitza,no niamam kirilitza na komputara... 

Темата за децата - билингви ми е много близка, тъй като работя с такива деца вече 13 години. Гледах презентацията на Tatjana Jordanova, четох коментара на Hristinka Nikolova и имах усещането, че това е моето ежедневие. Момичета,  поздравявам Ви за неимоверните усилия, които полагате! Знам колко много,...ама много търпение и труд стои зад всяка успешна стъпчица на децата...  Мисля, че е  важно  да продължаваме да осъществяваме идеите си, защото те изпълват със смисъл и правят малко по-цветно ежедневието ни в училище... а и така се чувстваме обогатени и вдъхновени от професията си.

 

Поздравлвния, Танче! Знам колко трудно се работи с такива деца, особено когато нямаш подкрепата на родителите. Борим се с вятърни мелници, но все пак успяваме!

Таня, благодаря ти, че постави тази тема. Само който е работил с такива деца, може да разбере проблемите им.  Някои от тях идват в училище без да могат да държат писалка, не различават цветовете, не разбират какво им говори учителят. За тях 7 часа БЕЛ в първи клас са недостатъчни.

 Хубаво е, че вече към тези деца са насочени някои образователни проекти, но те са инцидентни и недостатъчни.

В много райони от България се работи с такива деца... Сега като се замисля публикуваните тук материали биха могли да се позлват само ако са преработени от колегите, които работят с белингви...Колеги, много уважавам труда ви и това, което правите, защото и най-малкото постигнато при тях е огромно и заслугата е изцяло ваша!

 

Тане, поздравления за участието ти в конференцията "Училището- желана територия на ученика".

КОЛЕГИ, ОТ 16 ГОДИНИ И МЕН МЕ ВЪЛНУВА ТАЗИ ТЕМА. РАДВАМ СЕ ОТ СЪРЦЕ, ЧЕ Я ЗАСЕГНАХТЕ. ХРИСИ  ИЗБРОИ КАКВО СЕ  ПРАВИ ЗА ДА БЪДАТ ПРИВЛЕЧЕНИ ТАКИВА ДЕЦА В УЧИЛИЩЕ, НЯМА ДА ПОВТАРЯМ НЕЙНИТЕ ДУМИ, ЗАЩОТО ТЯ КАКТО ВИНАГИ Е НАПЪЛНО ИЗЧЕРПАТЕЛНА. МОЛЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ, НЕКА ПУБЛИКУВАМЕ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ИДЕИ, ЗА ДА УСПЕЕМ ДА ПРИОБЩИМ ТАКИВА ДЕЦА КЪМ УЧИЛИЩЕ. ОТ ЛИЧЕН ОПИТ КОНСТАТИРАМ, ЧЕ ТЕЗИ ДЕЦА СЛЕД ВРЕМЕ СА МНОГО ПО-БЛАГОДАРНИ И  ПОЗДРАВЯВАТ ВИНАГИ КОГАТО ТЕ СРЕЩНАТ ПО УЛИЦАТА. А ОТ ТЯХ  ИМА И ДОСТА ПО-УМНИЧКИ ОТ БЪЛГАРЧЕТАТА. ДЕЧИЦАТА  НЯМАТ СРЕДСТВА И ПОДКРЕПА ОТ РОДИТЕЛИТЕ СИ, НО КАКВА ВИНА ИМАТ ТЕ ?!

ТАНЯ, ПОЗДРАВИ ЗА ЧУДЕСНАТА ПРЕЗЕНТАЦИЯ! ЩЕ СЕ ВЪЗПОЛЗВАМ ОТ ТВОИТЕ ИДЕИ.БЛАГОДАРЯ!

                                 

Колеги, радвам се ,че оценихте труда на учителите работещи с деца- ромчета. Нека не се притесняваме вече да споделяме своите идеи, мнения, виждания относно нашата работа с тези деца.

 БЛАГОДАРЯ!!!

Браво,Таня!Аз също работя в ромско училище.Тук наамерих много голяма подкрепа.Намерих идеи ,чрез които часовете ми са по разнообразни и плодотворни.Както каза Радето когато си харесам някой материал,аз след това го преработвам.Моите публикации /които са малко/ са също на ниво на моите дечица и сигурно не вършат работа на колегите,но и аз се старая да направя нещо,защото повече взимам от общността отколкото да давам. Незная при вас как е ,но при нас отношението на колеги от другите училища е пренебрежително и ни се носи славата ,че нищо не работим.А това,че почти всеки ден сме в махалата да ги събираме,никой не го вижда и не го оценява. Но радостта е много голяма,когато видим успехите на децата и чуваме благодарствени думи от тях и родителите им.Темата е много обширна. Ще спирам

Колеги, радвам се, че заговорихте за работата с децата - билингви. Това наистина е необятна тема и ние надали ще разрешим дори и малка част от проблемите на тези деца. Но е хубаво, че имаме възможността чрез Общност "Начално образование"  да обменяме опит, да търсим и получаваме подкрепа, да "сверяваме часовниците си" и чувстваме, че не сме сами. Наистина, голяма част от обществото /в това число и колеги от други училища/ се отнасят с пренебрежение към нас и към работата ни. Те, обаче няма как да знаят колко всеотдайност, любов и търпение са нужни всеки ден в общуването с нашите ученици... Колко често трябва да се редуват ролите на учител, родител, социален работник, приятел, довереник, ... Често си мисля, че огънят в очите на децата е това, заради което си струва да не се отказваме. Моя колежка въведе в часовете си "Бележник за споделени мисли". Той стои на достъпно за децата, място, за да могат те да записват в него това, което им хрумне или им се стори интересно. Споделям с Вас част от записаното, защото то ме докосва, вълнува, кара ме да усещам резултата от труда в училище като моето.  IMG_1422.JPG  3-6-2009 10-32-37_0022.jpg

Мили колежки, това което пишете - за пренебрежителното отношение на колегите е вярно. Вече 14 години се сблъсквам с него . Отначало се дразнех, защото знаех колко труд , усилия и воля влагам в работата си. Но от няколко години го преодолях. Опитвам се да участвам във всяка конференция, във всеки конкурс с децата . Резултатите не закъсняват. Миналата година и 2 деца които участваха в Математическо кенгуру се се класираха на 6 и 12 място. Радвам се ,че се заформи група на учителите работещи с деца - билингви.

Това е най - смотаната презентация която съм чела ! Как може да съществува такава простотия ? И на това отгоре всичките са писали " олее каква хубава презентация " Вие знаете ли изобщо как се прави презентация ? Всичките сте много ограничени на това му казвате презентация ?! хахахаха