ЯНУАРИ – ФИЛИП               ​УЧИТЕЛ – КРИСТИЯН     
​ФЕВРУАРИ – ЙОАН              ПРИНЦЕСА – СИЯНА
​МАРТ – МАРИО                    ПРИНЦЕСА – ЗАРА
АПРИЛ – ДАНИ                    ПРИНЦЕСА – ЕВА НИЖ.
​АВГУСТ – АЛЕКС                 ПРИНЦЕСА – ИВАЙЛА
​НОЕМВРИ – ЖИВКО            ДЪЩ. НА МАЩЕХА – ЕВА В.
​ДЕКЕМВРИ – ТОНИ             ЗАВАРЕНА ДЪЩЕРЯ – АЯ
​АВТОР – РАДОСЛАВ            ВЕСТОНОСЕЦ – ЖИВКО   

ДВАНАДЕСЕТТЕ МЕСЕЦА

РАДОСЛАВ:  Вярвате ли в приказки? Вярвате, нали? А вярвате ли в Коледните приказки? В тях се разказва за какви ли не чудеса, които се случват в гората през тази дивна нощ.

Като вълшебна книга гората разтваря своите снежни страници. Трябва само да издебнеш и да надникнеш.

ТОНИ:  Братко януари, време е, приеми стопанството. Мисля, че всичко е вред. Сняг има доста на брезите до пояс, на боровете до коляно.

ФИЛИП:  Благодаря, братко. А ледът на реките и езерата здрав ли е?

ТОНИ :  Здрав е, здрав е държи се.

ФИЛИП:  А горският народ как е?

ТОНИ:  Както трябва да бъде. На когото му е време да спи ­­- спи. А който не спи скача по снега и скита.

ФИЛИП:  Тогава братко, време е да се приготвяме за нашия празник. Да обновим снега в гората, да посребрим клоните. Я размахай ръкава си. Тук ти си още господар.

ТОНИ:  А, още е рано. Виждам шейнички на поляната. Хора шетат в гората. Ако затрупам пътеките със сняг как ще се приберат?

ФИЛИП:  Ти започни бавно. Да задуха вятър. Да се извие буря и гостите сами ще усетят, че е време да се прибират.

ЙОАН:  Снежна буря, духай пак и покрий полека с килим от пухкав сняг всякоя пътека!

В ДВОРЕЦА

РАДОСЛАВ:  А в двореца било светло. Ярко горели безброй свещи. Принцесите провеждат поредния си урок с придворния учител.

СИЯНА:  Страшно мразя да пиша! Пръстите ми се намазаха с мастило.

КРИСТИЯН:  Неприятно занимание, но все пак ще ви помоля да напишете със собствената си ръка още 4 реда.

ЗАРА:  Съгласна съм, диктувайте.

КРИСТИЯН:  Зеленей тревичка. Слънцето блести, малка лястовичка …….

СИЯНА:  О, о ще пиша само зеленей тревичка /повтаря на срички/. Готово.

ЖИВКО:  Добро утро, Ваше Величество. Позволявам си най-почтително да ви помоля да подпишете.

ЗАРА:  Е, пак ли да пишем. И какво трябва да пишем?

ЖИВКО:  Само Вашата височайша резолюция върху тая молба за помилване.

ЗАРА:  И какво трябва да напиша?

ЖИВКО:  Едно от двете Ваше Величество: затвор или да се помилва.

ЗАРА:  По-добре да напиша затвор, по-късо е. За - твор.

КРИСТИЯН:  Ах, Ваше Величество, какво написахте!

ЗАРА:  Пак ли открихте някаква грешка? Затвор с Ъ ли се пише или как?

КРИСТИЯН:  Не, Вие написахте правилно тази дума, но все пак направихте груба грешка. Осъдихте един човек на тъмничен затвор без да се замислите.

СИЯНА:  Ах, и таз добра, не можем да пишем и да мислим едновременно.

КРИСТИЯН:  И не бива. Първо трябва да помислите, а после да пишете.

ИВАЙЛА:  Ако слушахме Вас трябваше само да мислим, да мислим и да мислим.

ЗАРА:  Какво ще правим сега, че ми дотегнахте вече с тези уроци?

КРИСТИЯН:  Ще се осмеля да попитам, Ваше Величество, колко прави 6 по 6.

ЕВА Н:  Това никога не ме е интересувало, а Вас?

КРИСТИЯН:  Мене ме интересува, Ваше Величество.

ЕВА Н:  Чудно, а сега сбогом. Нашият урок свърши. Днес преди Коледа имаме много работа.

КРИСТИЯН:  Както заповядате, Ваше Величество.

ИВАЙЛА:  И право да ви кажа, по-добре е да си принцеса, отколкото обикновена ученичка.

ЕВА Н:  Кажете какво щяхте да направите, ако тя откажеше да ви отговори колко е 6по 6?

КРИСТИЯН:  О, аз не смея, Ваше Величество.

СИЯНА:  Кажете, кажете аз разрешавам.

КРИСТИЯН:  Щях да я изправя в ъгъла.

ИВАЙЛА:  И в кой ъгъл? В тоя или в оня?

КРИСТИЯН:  Все едно, Ваше Величество.

ЕВА Н:  Аз бих предпочела тоя. Той е някак по-приятен. Ами, ако тя и след това не иска да ви каже колко е 6 по 6?

КРИСТИЯН:  Тогава, моля да ме извините, Ваше Величество, щях да я оставя без обяд.

СИЯНА:  Без обяд ли? Ами, ако тя е поканила на обяд гости - пратеници на някоя чужда държава да речем или някои чуждестранни туристи?

КРИСТИЯН:  Аз не говоря за принцеси, Ваше Величество, а за обикновени ученички.

ЗАРА:  Горката обикновена ученичка.Виждам, че вие сте много жесток учител.

СИЯНА:  А знаете ли, аз мога да Ви осъдя още днес, ако искам. Да, да, мога. Защо да не мога?

КРИСТИЯН:  А с какво ви разгневих, Ваше Величество?

СИЯНА:  Как да ви кажа? Вие сте много своенравен. Напиша ли нещо, казвате: „Не е вярно“. Отговоря ли нещо, казвате: „Не е така“. Аз не обичам да ми противоречат.

КРИСТИЯН:  Ваше Величество, кълна се в живота си, че това няма да се повтори повече.

ЕВА Н:  Кълнете се в живота си. Добре, тогава да продължим урока си.

КРИСТИЯН:  Колко прави 6по 6, Ваше Величество?

ЕВА Н:  11.

КРИСТИЯН:  Съвършено вярно, Ваше Величество. А колко прави …..?

ЕВА Н:  Ееееее, колко та колко, много сте любопитен. Кажете сега нещо интересно, нещо забавно. Нали утре е Коледа!

КРИСТИЯН:  Годината, Ваше Величество, има 12 месеца.

СИЯНА:  Така ли ?

КРИСТИЯН:  Точно така, Ваше Величество. Месеците са: януари …… декември.

ИВАЙЛА:  Толкова много ли? И Вие знаете имената на всичките?  Каква необикновена памет!

КРИСТИЯН:  Благодаря Ви, Ваше Величество. Месеците се редят един след друг. Никога не се е случвало февруари да настъпи преди януари или пък септември преди август.

ЗАРА:  А, ами ако аз поискам сега да настъпи април?

КРИСТИЯН:  Това е невъзможно, Ваше Величество.

ЗАРА:  Пак ли започвате?

КРИСТИЯН:  Не аз възразявам, Ваше Величество, а науката и природата.

ЗАРА:  Ха-ха. И таз добра. Ами ако аз издам такъв закон и сложа на него големия печат?

КРИСТИЯН:   Боя се, че и това няма да помогне. Но едва ли на Ваше Величество ще потрябват такива промени в календара. Нали всеки месец си има своята прелест. Декември, януари, февруари - пързаляне с кънки, елхи..., през март започват да се топят снеговете, а през април се подават изпод снега първите кокичета.

СИЯНА:  Искам да настъпи април, защото много обичам кокичета.

КРИСТИЯН:  Скоро, скоро ще дойде април, Ваше Величество, само след 3 месеца или след  90дни.

ЗАРА:  90 дни! Аз не искам да чакам и 3 дни.  Утре на Коледа искам на масата ни да има кокичета, много кокичета.

ЕВА Н:  Седнете на моя чин и пишете: Заповядаме да ни се донесе в двореца утре на Коледа пълна кошница с кокичета.

СИЯНА:  Оня, който изпълни Нашата височайша воля, ще бъде награден по царски. Чакайте, така, намислих какво. Той ще получи толкова злато, колкото събере неговата кошница.

ЗАРА:  И ще бъде поканен на Нашия царски коледен прием. Написахте ли? Е, колко бавно пишете.

КРИСТИЯН:  Отдавна не съм писал под диктовка, Ваше Величество.

СИЯНА:  Дайте ми сега перото да сложа Височайшето си име. Така, и се погрижете всички в града да чуят Нашата заповед.

РАДОСЛАВ:  И плъзнали из градове и села глашатаи да възвестят царския указ.  Развълнували се хората. Зачудили се какво да сторят, та кокичетата по дворовете им да поникнат и цъфнат по-бързо.

В едно малко селце живеела зла и алчна жена с дъщеря си и завареницата си. Тя обичала дъщеря си, а заварената дъщеря с нищо не можела да и угоди.

Дъщерята по цял ден се търкаляла в кревата и ядяла курабийки, а завареницата от сутрин до вечер не можела да подвие крак: ту вода да налее, ту съчки да донесе от гората, ту прането да изплакни на реката, ту да оплеви градината. Тя познавала и зимния студ, и летния пек, и пролетния вятър, и есенния дъжд.

Мащехата дочула Царската заповед и решила в никакъв случай да не изпуска  възможността да стане богата и да се докосне до царския блясък.

ЕВА В:  А-аа, ето те! Къде се бавиш толкова време? Откога те е пратила мама?

АЯ:  О, сестричке, такава виелица, че не се вижда нито земята, нито небето. Едва намерих къщата ни.

ЕВА В:  Ще трябва пак да излизаш.

АЯ:  Къде ще ходя? Далече ли?

ЕВА В:  В гората.

АЯ:  В гората ли? Защо? Аз донесох много съчки.

ЕВА В:  Не за съчки, а за кокичета.

АЯ:  /смее се/ Тази виелица е само за кокичета. Пък аз не се досетих веднага, че се шегуваш. Уплаших се.

ЕВА В:  Не се шегувам. Не знаеш ли за царската заповед?

АЯ:  Не.

ЕВА В:  Принцесите ще дадат цяла кошница жълтици за този, който им донесе кокичета.

АЯ:  Какви кокичета посред зима?

ЕВА В :  Не разсъждавай много, а вземай кошницата и върви!

АЯ:  Не може през зимата да има цветя в гората, а и как ще ги видя в тъмното?

ЕВА В:  Навеждай се повече и се вглеждай добре.

АЯ:  Няма да отида.

ЕВА В:  Как така няма да отидеш?

АЯ:  Нямате ли милост към мен? Няма да се върна в гората.

ЕВА В:  Ей, ти да не искаш аз да отида вместо тебе? Както казва мама: „Шала на главата, кошницата в ръката и потегляй!“. Мисли му, ако научим, че си се скрила някъде у съседите. Вкъщи няма да те пуснем, ако ще и да замръзнеш по пътя. Върви и да не се връщаш без кокичета!

В ГОРАТА

АЯ:  Сама съм в гората. И животните са се изпокрили в дупките си. Много ме е страх. Помощ …………… /Скрива се/.

РАДОСЛАВ:  А вдън гората край буен огън седели 12-те месеца. Весело пламтели пламъците. Издигали се до сам върховете на столетните борове.

ДАНИ:  Разпали се огън силен. Дай ни лято с плод обилен. Зимата да бъде лека, пролетта добра и мека.

АЯ:  Ах, нещо свети. Сякаш звездичка се е заплела в клоните. Да, да, огън! Добър вечер!

ТОНИ:  Добър вечер, девойко! Какво търсиш тук?

АЯ:  Ако не преча на вашия разговор, позволете ми да се постопля на огъня.

ТОНИ:  Ела, посгрей се. Защо ти е тази кошница? Да не си дошла за шишарки за украса за Коледа?

АЯ:  Дошла съм не по своя воля и не за шишарки. Изпрати ме моята мащеха да набера кокичета.

/Месеците се смеят/.

АЯ:  Мащехата ми заръча да не се връщам без кокичета.

ДАНИ:  Защо са и дотрябвали кокичета посред зима?

АЯ:  Нашите принцеси обещали да дадат пълна кошница злато на този, който им занесе кокичета.

МАРИО:  Рано е сега за кокичета. Трябва да чакаш месец април.

АЯ:  Зная, зная, но какво да правя? Благодаря ви за топлината и за добрите думи. Прощавайте, ако съм ви попречила.

ДАНИ:  Чакай, девойко, не бързай! Братко, Януари, отстъпи ми за малко твоето място.

ФИЛИП:  Да ти отстъпя, братко, но де се е чуло и видяло Новата година да  започне с месец април? Април не може да дойде преди месец март.

МАРИО:  Аз няма да преча. Какво ще кажеш ти, братко Февруари?

ЙОАН:  Аз ще отстъпя, няма да преча. Нека бъде както вие искате.

Лоши студове млъкнете в заспалата гора.

На брезите не гризете посребрената кора.

Стига птиците са зъзнали в заснежените гнезда.

Стига хората са мръзнали в гората на снега. Твой ред е, братко Март!

МАРИО:  Повейте, топли ветрове! Засмяно слънцето да грейне! От всеки храст, клон и стряха крилати певци да запеят. Да чуем смеха на дечицата заруменели от игри, да се появят пчелиците над ароматните цветя. Е, сега е твой ред, братко Април.

ДАНИ:  Поточета пенливи и ручеи бъбриви,

След зимен студ и мраз

Пак слънце грей над вас.

РАДОСЛАВ:  Изведнъж блеснало ярко слънце. Снегът започнал бързо да се топи. Потекли пролетни ручеи. Дърветата се покрили с нежни листенца. Тревата се раззеленила, а на полянките цъфнали кокичета.

ДАНИ:  Бързай, братята ни ни подариха само един час.

АЯ:  Тичам, тичам …… /излиза/.

АЛЕКС:  Веднага я познах щом я видях.

ФИЛИП:  Ние, зимните месеци, добре я познавам е. Срещаме я ту на езерото да сече лед и да гребе вода с кофи, ту в гората с вързоп дърва.

ЖИВКО:  Ние, летните месеци, също я познаваме. Още слънцето не изгряло, а тя вече е клекнала край лехите, плеви тревата. А в гората ни една вейка не чупи напразно.

АЛЕКС:  Аз неведнъж съм я поливал с дъжд. Мъчно ми беше за нея, но какво да правя, нали съм есенен месец.

ЙОАН:  Ох, и от мене, братко Ноември, много добро не е видяла. Познава тя месец февруари, но затова и месец февруари я познава. Добра, много добра девойка.

ДАНИ:  Щом толкова ви харесва да и подарим нашето вълшебно пръстенче.

БРАТЯТА:  Така да бъде. Съгласни сме.

АЯ:  Никога не бях виждала толкова много кокичета. Благодаря ви за добрината. Ако не бяхте вие нямаше да видя нито слънчице, нито пролетни кокичета.  Благодаря ти, месец април, винаги съм ти се радвала.

ДАНИ:  Вземи това вълшебно пръстенче и ако те сполети беда, хвърли го на земята, във водата или в снежна преспа и кажи: „Пръстенче, върви полека, все по пролетна пътека, към горещината лятна или към хладна есен златна. Посред зимата се скрий, там где огънят гори“. Тогава ние всички ще дойдем и като един ще ти помогнем. Запомни ли?

АЯ:  Запомних. : Пръстенче, върви полека, все по пролетна пътека, към горещината лятна или към хладна есен златна. Посред зимата се скрий, там где огънят гори.

ДАНИ:  А сега прощавай и пази много това пръстенче!

АЯ:  Няма да го загубя. За нищо на света няма да се разделя с него.

В ДВОРЕЦА

ЗАРА:  Кога ще ни донесат кокичетата? Без кокичета празник няма да има! Заповядвам да отложим Коледа!

СИЯНА:  Да отложим с един ден поне, какво толкова! Всички в града знаят ли за нашата заповед?

КРИСТИЯН:  Знаят, Ваше Величество! Но да Ви напомня още веднъж с науката и с природата да не спорите. Няма кокичета посред зима!

РАДОСЛАВ:  По заповед на Тяхно Величество принцесите в двореца донесоха кокичета!

ЕВА Н:  Кокичета!!! И кой ги е донесъл?

РАДОСЛАВ:  Разтворили се вратите и офицер от царската стража въвел дъщерята на мащехата. Тя носела голяма кошница, пълна с кокичета!

СИЯНА:  О, колко хубаво! Ето ги кокичетата! Честита Коледа!

ИВАЙЛА:  Да запалим елхата! Честита Коледа!

ЕВА В:  И аз да Ви честитя Рождество Христово, Ваше Величество!

ЕВА Н:  А, ти още ли си тук?

ЕВА В:  Тук съм. Така си и стоя с празна кошница.

СИЯНА:  Ах, да, господин канцлер, заповядайте да напълнят кошницата и със злато!

ЗАРА:  И така, господин учителю, месец април още не е дошъл, а кокичетата цъфнаха.

КРИСТИЯН:  Много искам да знам къде това момиче е намерило кокичета.

ЕВА В.:  Какво да ви кажа. Чухме с мама Вашата заповед и решихме каквото и да стане - отиваме за кокичета. Как стигнахме и аз не знам. Остър студ, виелица…

/Изведнъж се появява заварената дъщеря/

АЯ:  Моята сестра не казва истината, Ваше Величество. Благодарете на  12-те  месеца. Те ми дадоха кокичетата.

ЕВА В.:  Какво правиш тук? Махай се веднага!

ПРИНЦЕСИТЕ:  Да остане! Разкажи ни, какви са тези месеци?

АЯ:  Сега ще ги повикам, Ваше Величество! /вади пръстенчето и казва стихчето: „Пръстенче върви полека, все по пролетна пътека …“/.

РАДОСЛАВ:  И в двореца тържествено влезли Месеците, готови да помогнат на малката си приятелка от гората.

МАРИО:  Здравей, добра девойко! Честито Рождество, Ваше Величество! Коледа е празник на доброто и на сбъднати мечти!

ПРИНЦЕСИТЕ:  Честито! Добре дошли! Откъде познавате това момиче?

ТОНИ:  Как да не я познаваме? Често ни идва на гости в гората.

ДАНИ:  Мрак и студ сковал земята, а тя броди в гората. Мащехата я изпратила.

ЖИВКО:  Тя е добра и внимателна. Обича цветята, дърветата, птиците …

АЛЕКС:  Всички знаем колко е работлива и грижовна. Всекиму помага, ако е в беда.

МАРИО:  За нея слънцето изгря, за нея птиците запяха и цъфнаха първите кокичета!

ДАНИ:  Честито Рождество, девойко! Честито на всички! Ние, месеците, сме щедри към тези които ценят и пазят природата!

МЕСЕЦИТЕ:  Дебел сняг да покрие полята, да се трупат земни дарове: златни класове в нивята, сочно грозде, медни питки - здраве и живот за всички.

Да са богати и честити трудолюбивите стопани!

Да сте здрави и благословени, добри хора в царството!

РАДОСЛАВ:  На Коледа мечтите се сбъдват! Доброто събира хората и ги прави щастливи заедно!