ИСТОРИЯТА НА ДОКТОР ДУЛИТЪЛ

ХЮ ЛОФТИНГ

(драматизация)

>             ПУДЪЛБИ

 

Дани: Едно време — отдавна, много отдавна; още когато бабите и дядовците ни били деца — имало един доктор; името му било Дулитъл — Джон Дулитъл. Той бил доктор по медицина и страшно учен човек. Този доктор живеел в едно малко градче, наречено Пудълби-край-Блатото.

Кристиян: Всички в Пудълби — и млади, и стари — го знаели добре. И щом го зърнели по улицата, нахлупил високия си цилиндър, всички казвали: „Вижте, вижте — докторът минава! Много учен човек, брей!“

Марио: А кучетата и децата хуквали подир него; дори и гарваните, свили гнезда в църковната камбанария, започвали да грачат и да кимат с глава.

Дани: Къщата му, на края на града, била мъничка, ала градината била голяма, с широка ливада, с каменни пейки и плачещи върби, надвиснали над тях.  

Кристиян: Сестра му, Сара Дулитъл, гледала домакинството, но за градината си докторът се грижел сам. Дулитъл много обичал животните и отглеждал не малко от тези свои любимци. Освен златните рибки в басейна в края на двора той имал зайци в килера, бели мишки в пианото, една катеричка в скрина за чаршафи и в шкафа — един таралеж.  Кучето Цезар, котаракът Макс, папагалките Сапфира, Полихрония и Полифония и бухалът Ту-ту били на част от неговото семейство.

Ивайла: Ох, не издържам вече с тези животни.Само цапат стаите.

Радо: Успокой се, моля те. Знаеш, че не деля животните от хората.

Ивайла: Джон, как искаш болните да идват при тебе, като си напълнил къщата с всякакви животни? Кажи ми, кой ще те избере за доктор. Гостна ни гъмжи от мишки и от таралежи? Много добре знаеш, че има и хора с алергии.

Радо: Стига, Сара. Ти поне ме разбери! На всеки ще обърна внимание.

Ивайла: Това е четвъртият пациент, пропъден от твоите животни. Господин Дженкинс и пасторът се кълнат, че няма и да минат повече край нашата къща, ако ще да умират от болка. От ден на ден обедняваме. Ако вървим по този път, нито един виден човек няма да те повика, за да го лекуваш.

Радо: Но какво да правя, като обичам животните повече от видните хора?

Ивайла: Съвсем си се побъркал.

Радо: А и стига с тези пари. Градините ми са пълни с плодове и зеленчуци!

                                                              

                                                      В МАГАЗИНА

Марио: И тъй, с течение на времето докторът събирал все повече и повече животни; а хората, които търсели помощта му, ставали все по-малко и по-малко. Докато най-сетне не останал ни един — с изключение на аптекаря от ветеринарната аптека, който обичал всички видове животни. Но той се разболявал само веднъж в годината, по Коледа, и тогава давал на доктора шест пенса за преглед.

Тони: Я ми кажи ти, защо не спреш да лекуваш хора и не вземеш да лекуваш само животни? Слушай, докторе та ти знаеш всичко за животните — знаеш много повече и от ветеринарите дори.  Сестра ми Теодосия прочете книгата ти за котките. Слушай, каза, че е много е хубава. Сякаш ти самият цял живот си бил котка. Тъй добре ги разбираш. И освен това знаеш ли какви пари ще паднат от лекуване на животни? Луди пари! Ще ти пращам всички старици с болни котки и кучета.

Радо: Много ми се иска. Усещам болките на животните със сърцето си, но и децата в Пудълби имат нужда от мен…

Тони: Разчитайте на мен, ще Ви помагам. Знаете колко много Ви ценя. А и в аптеката ми има всичко.

Ана Мария: Човекът е прав. Точно тъй трябва да постъпиш. Стани животински доктор. Откажи се от тия странни хора, щом нямат ум да разберат, че си най-добрият доктор на света. Заеми се с животните — те поне ще могат да те оценят. Стани доктор на животните.

Радослав: Е-хе, животински доктори колкото щеш. 

Сияна: Да, колкото щеш ама ни един не струва пукната пара. Чуй сега, докторе, аз да ти кажа нещо. Ти знаеш ли, че животните могат да говорят?

Радослав: Знам, че папагалите могат да говорят.

Ана Мария: Е, да, ние, папагалите, владеем два езика — езика на хората и езика на птиците. Като ти кажа: „Поли иска курабийка“, ти ме разбираш. Но я чуй това: „Ка-ка ой-е, фи-фи?“

Радослав: Божичко! Какво значи това?

Ана Мария: То значи: „Изстина ли вече кашата?“ на птичешки.

Радослав: Майчице! Какво ми говорите! Вие никога не сте приказвала така с мен.

Сияна: Да речем, че бяхме опитали — каква полза? Нищо нямаше да разбереш.

Радо: Хайде като се приберем вкъщи, ще си запиша всичко.

                                                               Къщата на Дулитъл

Радослав: Кажете ми още, кажете ми още. Само че бавничко, да мога да записвам. Интересно, много интересно — нещо съвсем ново. Хайде сега започни от птичешката азбука, но по-бавничко.

Дани: Ето тъй докторът научил, че животните си имат свой език и разговарят помежду си. През целия този следобед, докато навън се сипел дъжд, папагалката Сапфира и нейните приятелки седяли на кухненската маса и му изреждали птичешки думи, които той записвал в тефтерчето.

Филип: Джаф Джаф / чеше си ухото/ Как сте днес докторе? Хайде да се поразходим из града.

Сияна: Виж, той ти говори.

Радо: А на мен ми се струва, че си чеше ухото.

Сияна:— Но животните говорят не само с уста. Те говорят и с уши, и с крака, и с опашки — с всичко.

Ана Мария: Понякога те не желаят да вдигат шум. Виждаш ли го сега как присвива едната си ноздра?

Радо: Какво значи това? 

Ана Мария: То значи: „Не виждаш ли, че дъждът спря?“Иска да излезете на разходка. Задава ти въпрос. Кучетата почти винаги задават въпросите с носа си.

Дани: Не минало време и с помощта на папагалките Сапфира, Полихония и Полихрония докторът изучил езика на животните тъй съвършено, че сам вече можел да разговаря с тях и да разбира всичко, което му казват. И тогава съвсем престанал да лекува хора.

                                                    

                                                Дулитъл и Цезар на разходка

Сутрин е вече и здрачът отплува

Полето немее и всичко се чува

Вятърът шепне тихо в листата

Слънцето сипе сребро по цветята

Само спри се тук , спри се и послушай

Песен или звук-долови и слушай

Животни и птици, знайни-незнайни

На теб поверяват своите тайни

 И без да искаш дори помъдряваш

И лека полека по мъдър ставаш.

Дани: Един ден докторът се разхождал със своя приятел кучето Цезар.

Радо: Цезар, ти си непоправим.Разбира се ,че няма поле наоколо . И за песена не си прав….

Филип: А какво е това?

Радо: Това е канарче, което подражава на славей. Мисля, че песента идва от магазина за животни.

Филип: Докторе, не влизайте в магазина! И без това цялата къща от тавана до мазето гъмжи от животни и птици.

Радо: Това е чудесно. Бездомните имат вече свой дом.

Филип: Но трябва да знаете, че от утре вече няма да има какво да ядем.

Радо: Трябва да ти напомня, че преди няколко години най-случайно влязох в един магазин за кучета.

Филип: Пак ме обезоръжихте, но аз държа на реда. Ще ви чакам вън пред магазина.

 

                                                    В МАГАЗИНА

Тони: Какво обичате, докторе?

Радо: Искам да видя онова зелено канарче там до прозореца.

Тони: Не ви го препоръчвам. Женско е и не пее. Погледнете колко е красиво това мъжкото отляво.

Радо: Благодаря, но на мен не ми трябва женско канарче, което да не пее.

Тони: Е, щом настоявате.

 

                                         ВКЪЩИ С КАНАРЧЕТО ПИПИНЕЛА

Сияна: Какво виждат очите ми? Имате нова птица. Мисля, че сестра Ви ще припадне.

Ана Мария: А това канарче май не може и да пее.

Зара: Кой, аз ли не мога да пея? Искате от мене песен? Моля имайте търпение. Да, гласът ми е чудесен, но очаквам вдъхновение. Аз канарче съм зелено от семейство градски птици на певци и на певици, преизвестни , вдъхновени. Търсили ми име лесно – татко Пипи, мама Нела, но решили Пипинела –име кратко и чудесно.

Сиана : О, Пипинела! Добре дошла! Сама ще се увериш колко е добър докторът.

Боян: Но доктор Дулитъл, нали женските канарчета не пеят?

Пипинела: Каква ужасна глупост! Това го намислиха мъжките канарчета от завист, защото имаме прелестни гласове. Само че в нашето канарско общество кой знае защо се счита за невъзпитано момичетата да пеят.

Боян:  По –добре е да предизвикваш завист, отколкото съжаление.

Пипинела: А и хората са интересни:

 

„Пей ни, казват, волни песни!“

Да, но кой е пял до днес

волни песни във кафез?!…

Боян: Полифония, Полихрония, Сапфира, покажете и стаята. А след като си почине аз ще и обясня за реда в къщата и за задълженията и.

                              ИДВА КОНЧЕТО И КРОКОДИЛЪТ от цирка

Кристиян: Щом аптекарят разгласил, че Джон Дулитъл смята да стане животински доктор, стариците започнали да му носят любимите си котета и кучета, заболели от преяждане; а фермерите изминавали дълъг път, за да му доведат болните си крави и овце.

Радо: Как си? Какво си се умислил?

Живко: Ох, слънцето ми блести в очите. А и не виждам както преди надалеч.

Радо: Ела, ела, ще те прегледам.       

Живко: Колко хубаво, че разбирате нашия език. Повярвай ми, докторе оня ветеринар, ей там зад хълма, направо нищо не разбира. Вече цели шест седмици знаеш ли от какво ме лекува? От ревматизъм! Пък на мене ми трябват само очила.  Не виждам защо и конете да не носят очила като хората. А оня доктор зад хълма не ми и погледна очите. Само ме тъпче с разни огромни хапове. Опитах се да му обясня; ала той не разбира нито дума от нашия език. А пък на мен ми трябват само очила!

Радослав: Ще те прегледам и ще ти изпиша подходящи очила.

Живко: Ако може да са като твоите само че зелени. Ще ми пазят очите.

Радослав:— Бъди спокоен  Щом искаш зелени — зелени. Я да пробваме с тези. Добре ли е?

Живко : Да, определено е по-добре, а отиват ли ми?

Радо: Огледай се. Добре ти стоят, а и ще си гледаш спокойно и в слънце и в мъгла.

Живко: Знаеш ли, сър, къде е бедата — бедата е в това: всеки си въобразява, че може да лекува животните, и то само защото животните не се оплакват.

Радо: Е, как стана и аз не усетих. Отдават ми се чужди езици! Вече всичко разбирам!

Марио: Не минало време и вече никой не се учудвал, като срещал домашни животни с очила в околностите на Пудълби.

Дани:Тъй ставало и с другите животни, които му водели. Още щом разбирали, че той говори на техния език, те му казвали къде точно ги боли и какво чувствуват, а за него пък било лесно да ги излекува.

Йоан: Толкова различни  животни  идват тук да ги лекува докторът, че той се принуди да направи специални врати за всеки различен вид. И тъй, над официалния вход сложи надпис „ЗА КОНЕ“, над черния вход закачи „ЗА КРАВИ“, на кухненската врата изрисува „ЗА ОВЦЕ“.

За различните животни има различни врати — дори за мишките има едно мъничко тунелче в килера! Мяуууу! Там, наредени на опашка, те търпеливо чакат реда си при доктора. И аз вече не ги безпокоя! Договорихме се.

Вече съм почти вегитарианец.

Марио: Така че само за няколко години всичко живо около Пудълби вече познавало Джон Дулитъл. А птиците, които прелитали през зимата в южните страни, разправяли на тамошните животни за чудния доктор от Пудълби-край-Блатото, който разбирал техния език и им помагал в беда.

Ето как той станал известен сред животните из целия свят, много по-известен дори, отколкото сред хората в своя Западен край. Това го карало да се чувствува щастлив и доволен от живота си.

Йоан:   Докторе, какво пишете?  Вижте папагалките нещо си шушукат и се смеят там до прозореца. Я да видим за какво си говорят. Мяууу!

Радо: Какво има?

Сияна: Мислех си нещо .

Радо: Какво си мислеше?

Сияна: Мислех си за хората. Хората страшно ме нервират. Смятат се за много умни. Е добре де! Този свят съществува вече от хиляди години, нали? А единственото от езика на животните, което хората са се научили да разбират, е, че когато кучето си завърти опашката, това означава „Много ми е драго!“ Смешно! Да, смешно!

Ана Мария: Ти си първият човек, който говори като нас. О, понякога хората просто ме вбесяват — а колко са важни само, когато заприказват за „безсловесните“ животни!

Eва В.: Безсловесни! Глупости! Ами че лично аз познавах един папагал, който знаеше да казва „Добро утро“ по седем различни начина, без дори да си отвори устата. Говореше на всички езици — знаеше чак и старогръцки.

Радо: И какво стана с него?

ЕваВ: Купи го един професор с дълга бяла брада. Но той избяга. Каза ми, че старецът говорел лошо старогръцки и той просто не можел да издържа, като го слушал как погрешно преподава на учениците си. Често си мисля къде ли е сега.

Сияна: Много мъдра птица беше! Знаеше географията по-добре и от най-учения човек. Човеци — боже мой! Предполагам, че ако някога хората се научат да летят — като всяко най-просто сивичко врабче, — устата им ще се разчекнат от хвалби!

Радо: Да си кажа честно и аз малко ви подценявах отначало. Някой има отвън.

Чи чи: ЗДРАВЕЙТЕ, ДОКТОРЕ! Казват ,ЧЕ РАЗБИРАТЕ ЕЗИКА НА ЖИВОТНИТЕ. Помогнете ми, моля ви. Ако ме е проследил моят господар, всеки момент ще влезе.

Радо: Ела, какво ти се е случило. Разкажи ми. Не се тревожи. Тук си в безопасност.

Чи чи: Едва се отскубнах. Избягах от един господин с латерна, който реши, че аз трябва да съм маймунка за забавление.Не мога нито да си почина, нито да ям любимата си храна, а и семейството си не съм виждала от много време. 

Филип: Да я кръстим Чи-Чи — често срещана дума в маймунския език, която на човешки означава джинджифил.

Всички я поздравяват: Добре дошла при нас, Чи чи.

Чи чи : Мисля че ще е добре да остана при вас. Знам весели песни и забавни игри. С мен само трябва да сте много добри. Обичам банани, бадеми и лешници с мед, а и отдавна мечтая за сладолед.

Ана Мария: Почакай Чи чи. Малко ни е трудно засега с парите.  Имаме си голяма градина с много плодове и зеленчуци. Ще се справим заедно.

Филип : Докторе, вижте кой още е дошъл- крокодилът от цирка. Вчера пристигнаха в Пудълби. Наранил си е малко крачето.

Ева В:  Много труден номер имам. Въртя обръч и карам тротинетка. Загубих равновесие и се озовах на земята.

Радо: Седни тук. Покажи да видя. Сега ще сложа мехлем от невен.

Ева В: Колко хубава къща имате, докторе. Цезар всичко ми показа. Най-различни кътчета за животните. Може ли да остана и да спя в езерото с рибките там в дъното на градината.

Радо: Трябва да обещаеш, че няма да изядеш нито една рибка.

Ева В.: Кротък ще съм като малко агънце. И ще ям само варени зеленчуци от вашата овощна градина.Обещавам.

Ивайла: Джон, трябва да се отървеш от това същество. Нито фермерите, нито старите дами няма да се осмеляват да доведат животните си при теб — и то тъкмо сега, когато едва се позамогнахме. Този път напълно ще се разорим. Тази капка ще прелее чашата. Ще откажа да ти гледам домакинството, ако не изпъдиш този алигатор.

Филип: Моля, моля, това не е никакъв алигатор. Това е крокодил.

Ивайла: Хич не ме интересува как го наричаш. Знам само, че е нещо, което не е приятно да намериш под своя креват. Не го желая в къщата!

Радо: Но той самият ми обеща, че няма да хапе.

Филип: Циркът не му харесва, а за да замине за Африка, откъдето е родом, не му стигат парите. Той не закача никого и е много възпитан.

Ивайла: Съобщавам ти, че няма да го търпя наоколо. Ако още сега не го изпъдиш, то аз — аз ще се махна оттук.

Радо: Сара, почакай! Ще поговорим.

 Парите са празна работа! Колко по-добре щяхме да бъдем, ако изобщо не бяха измисляни. Какво от туй, че нямаме пари, щом и без тях сме щастливи?

Йоан: Започнах и аз да се тревожа. Пари имаме само за една седмица напред, и то ако ядем по веднъж на ден, по едно единствено ястие.

Ана Мария: Струва ми се, че можем да се заемем с домакинската работа. Поне това бихме могли да вършим.  Аз ще водя сметките.

Чи-Чи: Аз пък ще готвя и ще оправям леглата. Освен това както обещах ще ви забавлявам.

Филип: Аз ще мия пода и ще бърша праха. Къщата ще е спретната и чиста.  И не забравяйте пръв и верен съм пазач.

Живко: Аз ще се занимавам с градината. Трудно се изморявам, а и там се забавлявам.

Ана Мария: Да изнесем една количка пред градинската врата и да продаваме репички и рози на минувачите.

Йоан: Добра идея! Ще ви помогна.

Сияна: Рибарят отказва да ни дава вече риба. Дано да ни потръгне с търговията.

Радо: Няма значение. Докато кокошките снасят яйца, а кравата дава мляко, ще се храним с омлети и сладка извара. А и градината е пълна със зеленчук. До зимата има много време. Стига сте се притеснявали.

Чи-Чи: Докторе! Току-що получих вест от братовчед ми в Африка. Страшна болест е нападнала тамошните маймуни. Всички са се заразили — и мрат със стотици. Научили за тебе и те умоляват да отидеш в Африка и да спреш болестта.

Радо: Кой донесе тази вест?  

Чи-Чи. Една лястовичка. Чака вън на стряхата. Примряла е от студ. Шест седмици вече откак лястовиците заминаха на юг. Заведох я вътре в стаята да се постопли.

Радо: Да-а, с удоволствие бих заминал за Африка, особено в това студено време.

Ще отида край брега, да намеря в заем някой кораб и с него да заминем за Африка. Едно време познавах един моряк, бебето му беше хванало шарка. Той може да ни отстъпи кораба си — бебето се оправи.

Кристиян: И така, рано на другата сутрин докторът тръгнал за морския бряг. А когато се върнал, казал на животните, че всичко е наред — морякът се съгласил да им заеме своето корабче.

Тогава крокодилът, маймунчето и папагалките страшно се зарадвали и викнали да пеят, защото щели да се върнат в Африка, тяхната родина. Пипинела казала, че задължително ще замине с тях.

 

Песен за Африка:

 

>             Полифония, Полихрония КРАЛЯТ

 

 Кристиян: Повървели малко през гъстата гора, стигнали до широка, разчистена поляна и видели кралския палат. Там живеел кралят на джунглата.

Алекс:  С орлови крила нощта долетя

и прилепите  свободата откриха.

Пастирът прибра морни стада.

Тони: Ще скитаме волни ний чак до зори.

Във тъмната нощ за сила и мощ,

за зъби и нокти час пак настава.

Стражите / Тони и Алекс/: О, чуй този зов! „Всички на лов!“

Законът на джунглата тъй повелява.

/ Влизат докторът, Чи –чи, Цезар, котаракът, Полифония, Полихрония, Пипинела, бухалът Ту.Ту, крокодилът от цирка и кончето/

Дани: Кой в този късен час отдихът ми нарушава?

Радо: Чест и почитания, ваше величество! Доктор Джон Дулитъл. Представям Ви моите най-близки и доверени приятели.

Дани:  А аз доверие ви нямам. Не познавам по-унищожително явление от човешкото безхаберие.

Зара: Страшна болест е нападнала маймуните в Африка. Всички са се заразили — и мрат със стотици.

Радо: Аз ще обясня. Ваше кралско височество, аз идвам да лекувам. Позволете ми да изпълня докторския си дълг.

Зара: Ваше височество. Не познавате ли Джон Дулитъл- най-добрият лекар. Разбира езика на животните.

Дани: Не ме интересува! Не, не позволявам да вървите през моите владения. Преди много години на този бряг слезе един бял човек; аз го приех най-любезно. Обаче след като изкопа дълбоки дупки в земята, за да измъкне оттам златото ми, и като изтрепа всичките ми слонове, за да им вземе бивните, този бял се качи тайно на кораба си, без да каже дори едно „благодаря!“, както му беше редът. Затова съм решил — никога вече бял човек в земите на Джолигинки!

Хванете този лечител с всичките му животни и ги хвърлете в най-здравата ми тъмница!

Радо: Ваше височество, идвам само да помогна.

Филип: Не иска да ни чуе. Какво ще правим?

Ева В. : Уж сме на родна земя, а в тъмница. Какво сме направили.

Чи- чи: Спокойно,изход ще намерим от всяко затруднение.

Сияна:  Земите на Джолигинки. Чи- чи, наблизо ли са маймуните, които чакат помощ.

Дани: Няма какво да умувате. Сурови са законите на джунглата. А и тук в кралството моята дума само се чува! Стража! Затворете ги в тъмницата.

Кристиян: Шестима от кралската стража отвели доктора и любимците му и ги затворили в каменна тъмница. Тя имала само едно мъничко прозорче, високо горе в стената, запречено с решетки; а вратата била здрава и дебела.

/ В тъмницата/

Радо: Всички ли сме тук?

Филип: Да, да, всички – един, два, три…….

Ева В. А Полифония и Полихрония къде са? Не са тук.

Радо: Сигурен ли си? Я пак се огледай.  Полихрония! Къде си? Полифония!

Филип :Избягали са , разбира се.Колко им прилича. Мушнали са се в джунглата веднага щом приятелите им изпаднаха в беда.

Сияна: Не съм от тия птици, извинявай! Както виждате, достатъчно съм фина и хитра, за да се промуша между решетките на този прозорец, затова се уплаших да не ме тикнат в някой кафез и докато кралят приказваше, аз се вмъкнах зад вратата, а сега — ето ме тук! След мен веднага е Полихрония! Това се казва „хитрост“. /приглаждала с човка разрошените си пера/

Радо: Мили боже! Да благодариш, че не са ви затиснали.

Ана Мария: А сега слушайте! Тази нощ, веднага щом се стъмни, аз ще се промъкна през решетката на прозореца и ще прехвръкна в двореца. И тогава — ще видите — все ще намеря някакъв начин да накарам краля да освободи всички ни от затвора.

Пипинела: Ох, какво ли можеш да направиш ти?  Ти си една обикновена птица и нищо повече!

Ева В: Този път е много сериозно. Кралят въобще не иска да ни чуе.

Чи чи: Страхувам се, че няма да ти е лесно. Аз имам по-голям опит в бягствата. Трябва да внимаваш да не оставиш следа.

Ана Мария: Да, така е!  Но не забравяй, че макар да сме само птици, ние можем да говорим като хора — а освен това познавам тези хора още от малка.

Марио: И тъй, през нощта, когато луната засияла през палмовите клони и всички кралски слуги заспали тежък сън, папагалката се измъкнала през затворническата решетка и хвръкнала към двореца.

Кристиян: Прозорецът на дворцовия килер бил счупен предишната седмица от някаква топка за тенис. Полихрония и Полинезия се промушили вътре през дупката на стъклото.

Марио:  Тихичко се изкачили по стълбите и стигнала до спалнята на краля. Внимателно отворили вратата и подскочили в стаята.

Тази вечер кралицата била канена на танци у свои братовчеди, но кралят си бил легнал и дълбоко спял. Полихрония пропълзяла много внимателно и се наместила под леглото.

Полихрония:   / Кашля/

Полифония: / кашля като доктор Дулитъл/

Дани: Ти ли си, Ерминтруде? Колко е часът?

Ана Мария:  / кашля по-силно/           

Дани: / става от леглото/Кой е тук?

Ана Мария:  Аз съм, доктор Дулитъл  / говори с дебел глас/

Дани:   А какво търсиш в спалнята ми? Как смееш да напускаш тъмницата? Къде си, не те виждам!

Сияна и Ана Мария се смеят като доктор Дулитъл.

Дани: Престани да се хилиш и веднага ела тук да те видя.

Сияна: Какво говориш, кралю! Нима забрави, че разговаряш с Джон Дулитъл — най-големия чудотворец на света? Разбира се, че няма да ме видиш. Та аз се направих невидим! На този свят няма нищо, което не бих могъл да сторя. А сега слушай: дойдох при тебе тази нощ да те предупредя — не пуснеш ли мен и моите животни да преминем през страната ти, аз ще накарам и теб, и всички твои хора да се разболеете също като маймуните.

Ана Мария: Защото аз мога да лекувам хората, но мога и да ги разболявам — достатъчно е само да помръдна малкия си пръст. Веднага прати войниците си да отворят тъмничната врата, или преди още сутрешното слънце да е огряло баирите на Джолигинки, вече ще си пипнал страшни заушки!

Дани: Докторе, ще стане, както ти казваш./с треперещ глас/ Само не помръдвай малкия си пръст, от сърце те моля! Стража! Стража! Отключете веднага тъмницата с животните! Бързо! Не се бавете!

Кристиян:Ала кралицата, която тъкмо отваряла задния вход със секретния си ключ, съгледала папагалките да излиза през счупеното стъкло. И когато кралят отново се мушнал в леглото, тя му разказала за онова, което видяла.

Марио: Сега кралят вече разбрал, че са го измамили, ужасно се разгневил и веднага хукнал пак към затвора.

Но бил закъснял. Вратата зеела отворена. Тъмницата била празна. От доктора и от неговите животни нямало и следа.

 Дани: Къде е този доктор Дулитъл? Как смее да си позволи в моето кралство да мами и без мое разрешение да лекува маймуните. Прехвален доктор!

Чи чи:  Докторът още не се е събудил. Цяла нощ не е мигнал. Прегледани са вече всички маймуни. Ваше височество, повярвайте ми. Те се чувстват добре.

Дани: Какво разбира той от болестите на маймуните!

Зара: Маймуните страдат от всички човешки болести. Докторът им донесе лекарство във вид на сладък сироп.

Дани: Успял е да ви заблуди. Не вярвам аз на тези хора. Ще му наложа най-строгото наказание.

Кристиян:/ главатарят на маймуните/Кралю, запознахте ли се с този добър човек! Елате и вижте болните. Сякаш някакво чудо е станало. За часове се подобряват. Аз мисля всички да идем при него и да го помолим да остане. Може би ако му построим нова къща и голямо легло, ако му обещаем много маймуни за слуги, които да работят вместо него и да облекчават живота му — може би тогава вече да реши да остане при нас.

Йоан: Какво говорите, ние всички се връщаме в Пудълби. Там ни чака Сара. Така хубаво си живяхме там.

Ева В: Приятели мои, безмислено е, струва ми се, да задържате доктора. Той има да дава пари в Пудълби и трябва да се върне да се издължи.

Дани:  Отивам сам да се уверя за състоянието на маймуните.

Алекс: Ваше Величество! Главатарят на маймуните има право.  Маймуните са много щастливи. Уредили са голямо празненство.  Пълно е с всякакви лакомства в чест на техния спасител- Джон Дулитъл.

Радо: Тук съм вече. Много ми е мъчно, че се разделям с вашата хубава страна, но ме чака  работа в Страната на Белите хора, затова трябва да си вървя. Когато вече ме няма, помнете: никога не оставяйте мухи да кацат по храната ви, преди да я ядете; и не спете на голата земя, когато дойдат дъждовете. Аз — хм, хм — пожелавам ви дълъг живот и щастие навеки.

Живко: Докторе, тръгваме ли? Така ми липсва нашият дом!

Радо: Кралю на джунглата, пазете се и вие. Здравето на животните в джунглата ще бъде ваше задължение и отговорност!

Дани: Е, добре! Имате и моята благословия! На добър път! Корабът ви чака!

Зара: Чи- чи , тръгваш с нас нали? Намислила съм нещо! Като се върнем ще ви го кажа! Ще станем богати!

Всички:  Тръгваме! Чакат ни нови приключения!!! Хайде на кораба!

Кристиян: Мартенските ветрове подухали и си отишли; дъждовете на април превалели; майските пъпки се превърнали в китни цветя; юнското слънце вече греело над тучните поля, когато Джон Дулитъл най-сетне се върнал в своята родина.

Радо:  О, Пудълби! О, приятелю! Сара!

Тони: Докторе, докторе да знаете какво съм намислил! Тук наблизо в Гримбълдън се намира най-хубавия малък цирк, който си виждал.  Тази седмица е панаирът в Гримбълдън и те ще са там до събота. Търси се директор на цирка. Техният директор избягал с парите от първото представление.

Ивайла:  Джон, така искам ти да станеш директор! Ще имамаме много пари! Говорят, че старият директор  не разбирал от езика на животните. Не им давал време да отдъхнат. И болни , и гладни трябвало да са на  арената.

Марио: Кой е Дулитъл? Джон Дулитъл. Аз съм собственикът на цирка, който гостува в близкото градче Гримбълдън.  Познавате ли този човек?

Тони: Собственикът на цирка!

Ивайла:  Добър ден , господине! Приятно ми е! Аз съм сестрата на Джон Дулитъл - Сара Дулитъл.

Радо: Приятно ми е. Джон Дулитъл.Доктор по медицина.

Марио: Спешно ни трябва директор на цирка. Тук са описани подробно изискванията към човека, които може да заеме тази длъжнжност. Знам всичко за вас. Нямаме никакво време. Събирайте вашите животни и заминаваме на репетиция. Нужни са ни и артисти. Част от нашите са болни, а някои и напуснаха като разбраха, че директорът е избягал.

Радо: Цирк – не съм се замислял. Ако всички сте съгласни?

Всички животни: Разбира се, ако вие сте директор . Докторе, отиваме!

Радо: Първо ще прегледам останалите животни в цирка и ще ги поразпитам от какво се оплакват.  Циркът Дулитъл може за бъде един различен цирк. Животинското чувство за хумор е по-възвишено от човешкото.  Няма да има хора с камшици.  Вие сами ще забавлявате публиката!Толкова номера знаете! Имам вече много идеи! Полихрония, Полифония, Пипинела, Цезар…, Чи- чи, тръгвате ли с мен?

Автор: Любезното и гостоприемно отношение на доктора към всички, които посещавали представлението му, карало хората да се чувстват по-скоро като на приятно роднинско гости, отколкото като на платено забавление. Децата от всички градове смятали вече цирк „Дулитъл“ за свой цирк.

 

 

Д-р Дулитъл               -              Радо

Сара (сестра)             -              Ивайла

Крал на джунглата         -              Дани

Папагалки                 -              Ана 
                                       Мария,
                                       Сияна, Ева В.

      Полинезия

      Полифония

      Полихрония

Пипинела (канарче)        -              Зара

Ту Ту (бухал)             -              Боян

Цезар (куче)              -              Филип

Чи Чи (маймунка)          -              Ева Н.

Макс (котарак)            -              Йоан

Крокодил                  -              Ева В.

Кончето                   -              Живко

Аптекар                   -              Тони

Собств. на цирка          -              Марио

Стража                    -              Алекс

Главатар на маймуни       -              Кристиян

Водещи                    -              Дани,
                                         Кристиян,
                                         Марио