Разбира се, че се иска съгласие. Нещо повече, ако НЕ желаят, подписват декларация, че НЕ желаят срещи с училищен психолог, което показва на разследващите чиновници от "Защита на детето", че си предприела серия от мерки за овладяване на положението.

Психологът от своя стана също записва колко срещи и кога са проведени, защото има проверки. Важното е да кипи безсмислен труд.

Куинка, така е, за съжаление. И ако не ме лъже паметта, съгласието трябва да е писмено. А има ситуации, при които трябва да се реагира на момента. Но докато родителите се разберат помежду си, докато дадат писменото си разрешение, детето отдавна е забравило за какво всъщност става дума. В много случаи сме със здраво вързани ръце.

Със Стефанов сме писали едновременно. Аз не знаех за тази декларация. Благодаря, Стефанов!

Поли, за съжаление можеш само да препоръчаш консултация с психолог, но не можеш да задължиш родителя. Пак опираме до това - от какво имат нужда децата и какво им даваме. Консултирах се по въпроса с нашия педагогически съветник.

Уви, да... колегите, писали преди мен, са прави. Психологът не може да работи, ако родителите не са съгласни "да бръкне" в мозъчето на детето и да разбере какъв е проблемът, за да съдейства.

Психологът може да влезе и да говори пред целия клас, което също е вид мярка (ако се стигне до наказания, защото при проблем ще разберете, че друго реално няма какво да се направи).

Благодаря за отговорите, колеги. Явно с голямо закъснение, едва днес, научавам за поредния парадокс в нашата работа. Учителят носи отговорност за живота и здравето на децата, но е с вързани ръце, когато търси психолого-педагогическо съдействие от специалист, за да овладее положението. Просто "прекрасно"!

Стефанов, предположих, че би следвало в такъв случай да се подпише декларация, че родителят отказва консултиране за детето си, но не бях съвсем сигурна. Благодаря, че ме информира.

И все пак, колеги, къде е записано това изискване, че родителят трябва писмено да изрази съгласие/несъгласие? Изчетох Закона на закрила на детето, но там няма нищо... Не може някъде да не е регламентирано с нормативен акт всичко това.

Макрар че не знам естеството на проблема в класа ти, Куини, за съжаление всичко се прави с идеята да се покаже каква е дейността при евентуални проблеми и оплаквания до РИО, Защита на детето и др институции. Ако родителят не вижда проблема, може да се стигне до чисто чиновническо разследване, където детото въобще не е важно, важни са листите с преписките - изходящите номера да съотвестват на входящите. А винаги е виновен класният, разбира се.

 

Възможно е да не е записано, че трябва да има писмено изразен отказ. Ако това е наша местна практика, тя е следствие от предишни проблеми (например някой родител се е отлакал, че детето му насила е принуждавано да води беседи с психолози, които естествено не са способни да оценят гениалността му и прородната му доброта, например). С това показваме, че сме предложили тази мярка, заедно с няколко други...

Естеството на проблема са ежедневни, многократни прояви на агресия, някои от които сериозно застрашават живота и здравето на децата от класа. Детето представя нещата пред родителите си по друг начин, който не съответства на онова, което реално се случва в училище, а те, като любящи родители, са склонни да търсят винаги оправдание. Само че така ние не решаваме проблема, а само го задълбочаваме. Чувствам се като завъртяна в порочен кръг, от който няма излизане.

Вчера таткото на друго дете си изпусна нервите, защото проблемите ни в класа са факт, а аз се чудя вече как да постъпвам и към кого за съвет и помощ да се обърна. Най-малкото - никак не ми се лежи в затвора, ако нещо, недай си, Боже, се случи... 

За голямо съжаление все по-често ни се налага да търсим компетентна помощ от психолога или пед. съветник. Наистина никой класен ръководител не е застрахован от подобни ситуации. Преди една седмица, в края на работния ден, при мен се появи жена от ДСО, разпитва ме за дете от моя клас.  Наистина се почувствах като на разпит. Проблемът бил между родителите. Аз съответно не съм уведомена от страна на майката или бащата. Получи се така, че научих от страничен човек неща, които не съм си и представяла. Работиш с някое дете, всеки ден се срещаш с родителите и не си наясно със състоянието на нещата. Най-интересното беше, че това, което научих за семейството, беше по индиректен начин, покрай въпросите за поведението на детето в клас, междучасие и .т.н. След тази информация аз бях значително по-наблюдателна. Дадох си сметка, че не е честно, но е важно да знаем за проблемите на нашите ученици, защото това рефлектира върху нашата работа, най-вече като класни ръководители. Куинка, познавам човек, с необходимата квалификация, опит, работи в сферата на образованието и би могъл да ти бъде полезен с консултация или съвет, да ти цитира съответната разпоредба. Пиши ми на лични.

Няма такова нещо, мисля не е само при нас! Педагогическият съветник е затова- да реагира на момента! Когато родителят дойде, вече е късно! А често и не идва!

Изчетох всички коментари и съм учудена от факта, че да изпратиш дете при педагогическия съветник или училищен психолог ти трябва разрешение от родител. И аз като Шери си мисля, че същността на тази длъжност в училище е лицето, което я изпълнява да реагира навреме, а не след като е станала белята. Ако след поредната проява на агресия, аз не потъся помощта на компетентно лице, рискувам да се стигне до ситуации, с които напоследък медиите ни заливат. Не съм чувала за декларациите, за които говори Стефанов. А и аз като теб, Поли, никъде не открих такова изискване...

Дими, ще се радвам да ме свържеш с човек, който да помогне с компетентен съвет и да цитира съответната разпоредба. Така ще сме наясно по отношение на документите, които ни задължават да следваме конкретни предписания и правила.

Всъщност информацията за детето ни е нужна, за да реагираме адекватно, и колкото повече знаем, толкова по-добре подготвени сме за случващото се. Информацията не би трябвало да се пази в тайна от класния ръководител, а просто той от своя страна е длъжен да не я разгласява. 

Но това положение, че трябва предварително да се иска съгласие от родителя, за да се намесят психолози и педагози, и аз като Тони, още не мога да го асимилирам като логично и уместно. Да, съгласна съм с Шери, че има ситуации, които не търпят отлагане, а трябва да се реагира сега, на момента, светкавично.

Освен това излиза, че на психолозите и педагогическите съветници трябва да се гледа като на хора, за които се допуска, че биха могли да нанесат вреда... А не трябва ли да е точно обратното - те да са най-добре подготвените лица за общуване и контакт с деца? Понякога се изумяват от тъпотиите в системата ни. Толкова ли много са случаите, в които родители са се оплаквали от работата на пед. съветници и психолози, че се е стигнало до там - да се иска писмено разрешение?!

Абсолютно си права Куини! Педагогическият съветник е затова винаги в училище! Мисля, че няма разпоредба, но на последък толкова много са ни разпоредбите, че ....може и да сме я пропуснали...!

Шери, докато не разплета тая загадка с разпоредбата, за която толкова много хора знаят, но никой не я е виждал, няма да мирясам. Обещавам ти.

Куини, не търси логика и уместност! Най-добре питайте самите училищни психолози как се инструктирани, защото те са наясно как става приема при тях. Може при нас проблемите да са повече и да са въвели това изискване, но проблемните родители няма да се поколебаят да намесят работата на психолога като утежняващ фактор. Разбира се някои даца с удоволствие отиват там дори просто поради факта, че магат да поседнат и да поговорят спокойно с някой, който може да им помогне. Но бъдете подготвени за писмени обяснения пред различни инстатции.

Ако ми позволите да се включа  с моето скромно мнение и опит, Куини, не губи време в търсене на наредби. Без да омаловажавам работата на специалистите, смятам, че класният ръководител в съдействие с останалите специалисти може да помогне много на проблемното дете.

 

Миналата година имах подобен проблем и нещата наистина се задълбочиха, но с подкрепата на училищното ръководство и с много обич и усилия облагородихме едно "дяволче", което тормозеше целия клас. Куини, доколкото познавам работата ти от блога, смятам, можеш да помогнеш на своя ученик да овладее проявите на агресия. Аз успях, чрез позитивна подкрепа и ясно очертаване на границите. Разбира се всеки случай има своите особености, но вярвам, че по-добър приятел от началния учител за децата няма.

Куинка, ел. адрес  -   slav_1969@abv.bg

или на тел. 0884168080

Стефанов, абсурдите винаги са ме впечатлявали – даже отделен личен блог съм си направила, за да ги описвам. С изясняването на проблема има някаква надеждица някой висшестоящ чиновник, следящ нашия блог, да се замисли над поставените въпроси. Може би, защото надеждата действително умира последна, затова тук пиша и бриша…

И все пак, предпочитам да дам писмени обяснения, отколкото да позволя нараняване или нещо по-лошо да се случи с някое от децата.

Елена, благодаря за включването и за добрата оценка. Наредбата ще си я търся, защото, ако я има, това значи някаква пълна недомислица, но пък, ако не съществува, значи някой си я е изфантазирал и на принципа „една лъжа, повторена сто пъти, се превръща в истина” е успял да заблуди много хора.

За позитивизма, който говориш, ще споделя. В това отношение резултатите от моите усилия имат краткотраен характер. Не знам, но идеята да убедиш едно дете, което е свикнало да общува по конфликтен начин, че добрата постъпка, усмивката, взаимопомощта са печеливши, винаги добре се възнаграждават от останалите деца в класа, трудно се възприема. Може би, защото по лошия начин впечатлението е бързо и сигурно, а по добрия – ефектът не е така ярък.

От понеделник въведох санкции – лишаване от междучасие при всяка лоша проява, защото търпението човешко и учителско има свойството да се изчерпва.

Но за позитивизма ще опитам друго. Идва ми на ума да направя едно коледно състезание, посветено на добрите дела. Кой ще сътвори най-много добри постъпки преди Коледата, ще ги опише заедно с татко и мама, и ще участва в една Славна класация. Състезанието ще се нарича „Бързайте да правите добро”. Темата е заимствана от едни идеи на майка ми, която по професия ми е колежка.

Дими, сърдечно благодаря!!! 

      Хващам се за последния коментар на Поли. Когато бяхме на срещата в София и отвън говорехме в тесен кръг много ми хареса една идея подхвърлена от колежка от Хасково, която каза, че е практика при нея в началото на всеки учебен ден да се отделят няколко минути и да се разкаже за доброто. Темите могат да са различни: "Какво добро направих вчера"; "Случи ми се добро"; "Да кажем добра дума"... или просто да си поговорим за доброто, да започнем с добра дума...

Куини, имах подобен проблем в миналия випуск. Агресивно дете, което провокираше всички, но според родителите, вината беше в другите. Говорих, обяснявах, изисквах и накрая направих тренинг за родители. Обявих го като род. среща. Написах  казуси. Описах поведението на различни деца от класа- стеснителни, несигурни, невъздържани...Описах и него. Но промених имената. Разделих родителите на групи. Раздадох казусите, като родителят на проблемно дете работеше върху поведението му. Групата описа начини, които да помогнат на детето да разбере и да се справи с проблема и как родителят да му помогне.  Прие се много добре. А родителите казаха неща, които аз не бих могла да кажа. Но добронамерено, целенасочено, с желание да помогнат. Проблемът не се реши изведнъж, но получих разбиране, съдействие и доверие. Родителите знаеха, че съм загрижена за децата и се опитвам да правя най-доброто за тях. Много работя и с децата. Още в първите дни на първи клас въвеждаме правила на класа. Позитивни, такива, че да осигурят спокойствието и безопасността на всички. И много изисквам. И от децата и от родителите. Но като приятел, на когото имат доверие. Работя и за създаването на колектив- много мероприятия, походи, екскурзии, лагери. Родителите помагат с желание. Резултатите бяха повече от добри. А тренингите са чудесен начин да се обсъждат много проблеми. Всеки открито си казва мнението, чувства се значим, работи целенасочено, с желание.

Maria, прекрасен опит си споделила. Преди време някой беше подхвърлил за "по-различната" родителска среща, тоест за работата с родителите, но не просто отчетена такава, а реална, подплатена точно с това, което умеем най-добре - да се раздаваме.

Куини, аз също не зная за такова изискване за съгласие от родител, не вярвам да има, може би го е родила практиката. Приятелският ми съвет е свързан с това - ако усетиш, че към това дете е подхождано с каране, сила, викане и т.н. досега, независимо дали вкъщи, в детската или в приятелски среди, просто смени тактиката, бъди различна. Имам подобен случай в класа, агресивно и хиперактивно дете, не се концентрира.. нервничи, изобщо много трудно се работеше с него, сега се промени. Разказвала съм на колеги, че в 1. клас при поставяне на задача, той ми отговори с "Не искам!" и седеше безучастно, аз приближих, помълчах, протегнах ръка и му поисках билета, той ме погледна въпросително, защото очакваше да се карам, попита за какъв билет говоря, аз на свой ред казах, че за концерта по желание, на който смята, че е. Получи се леко развеселяване в класа, но той стана, поправи се и оттогава знае и е значително по-коректен във всичко. Успех, миличка!

Дими, още не съм се обадила на специалиста, с когото ме свързваш. За да не пиша отново и да разказвам какво се случи през последните дни, ще ти пусна само линк към коментар от същия пост в "Образование".

Рада, доброто, да, доброто и красотата ще спасят света. Трябва усилено да работим в тази посока.

Мария, чудесно е, че умееш да провеждаш психологически тренинги с родителите. Аз не се чувствам подготвена и все си мисля, че форми от този род са в компетенциите на психолозите.

Галка, съгласна съм с теб, че средата трябва да е приятелска. Смятам обаче, че моят случай е по-различен - на детето не му се карат и не го изтезават, напротив - те го гледат с много грижа и разбиране и за нищо не го санкционират. Според мен, всяко залитане в някаква крайност не е е добро.