avatar
+16 16 гласа

Сценарий за Баба Марта - авторски, нетрадиционен

Сценарий за баба Марта 2013

Аз бях Баба Яга, а колежката - Добрата фея.
Линк към албум с част от снимките:

http://www.facebook.com/media/set/?set=a.545108332190623.126296.100000743834790&type=3

Заповядайте! Ще видите колко ефектно е хорото
от дълга мартеница,
която приготвих предварително,
а майките навързаха...

Дете: На празника добре дошли!
Да са щастливи всичките ни дни!
Артисти днес ще са децата –
да идем всички във гората.
Тук Баба Яга носи радост,
а феята е с дъх на младост.
Днес Баба Марта през горичката
пристига, грабнала торбичката
със мартенички бели и червени
за всичките деца засмени.

 Баба Яга: Вижте, аз съм Баба Яга
и съм яхнала тояга.
Може даже и метла,
бързолетна щом е тя.
Искам все да е студено,
вредом да е заледено.
В затвор от лед аз ще скова
вестоносците на пролетта!

 Фея: Аз – магьосница добра
няма да го позволя.
Имам пръчица вълшебна,
затова ми е потребна -
с нея ще преборя Злото
и ще победи Доброто.

 Баба Яга: Да, но по- е силно Злото,
а от помощ все нуждае се Доброто.
Но какъв е този звън?
Кой ли буди се от сън?
Първи кой се престраши
ледовете да строши?
Гледай, малко бяло цвете -
как ще счупи ледовете?

 Фея: Сред снега звънче запява.
Виж - кокиче се подава.
И ще вдигне то на крак
минзухар и кукуряк.
Ще повикат после дружка –
синеока теменужка.
Ех, че радост тук ще има
с Баба Марта тъй любима!

 Дете: Кокиче, мъничко кокиче,
свенливо, тъничко момиче
на хората така си мило,
че първо си ги поздравило.
Не си ли ти една Снежанка
с главица като на камбанка,
която сякаш вест ни носи
че скоро вън ще ходим боси.

 Кокиче: Аз не съм снежинка бяла,
дето тук си е играла
и не съм дори сълзичка
от окото на звездичка.
Аз съм малкото момиче,
нежно, беличко кокиче.

 Дете: Февруарски вятър вее,
сребърно звънче люлее.
А звънчето чудновато -
със езиче чисто злато.
Но защо, кокиче бяло
във студа ей тук си спряло
с тънката премяна
в снежната поляна?
Леден беше февруари,
мразът тук ще те попари.
Кой ще те погледне
болно ако легнеш?

Кокиче: Аз съм малкото момиче,
нежно, беличко кокиче,
но ей тук ще си стоя,
че от студ не се боя!
Зън-зън-зън, зън-зън-зън,
ставайте от зимен сън –
минзухари, кукуряци,
теменужки из трънаци.
Аз съм вашето сестриче –
ранобудното кокиче!
Звъни със звънче

 1.   Песен: „Кокиченцето бяло“

 Дете: Прати ли ни пролетта
с топъл дъх покана,
ето – първите цветя
никнат рано, рано.
Затова се първо кичи
всеки с бялото кокиче.

 Теменужка: Слънчо щом прогони
зимната вихрушка,
цъфнах аз на припек –
горска теменужка.
Вижте ми цветчето –
колко е красиво -
нищо, че се крие,
че е срамежливо.

 Дете: Теменужке моя мила,
ти си много подранила,
че тук рано слънце грее,
а зимъс, когато вее
и се носи сняг в полята
ти се криеш под земята.

 Дете: Кукуряче, кукуряк,
цъфна ли братленце пак,
че без кукуряка-хубавец
яма пролетен венец.

 Кукуряк: Нося аз зелен калпак
и съм весел-веселяк.
Всеки пролетен венец
иска да е с хубавец.
Аз съм хубаво момченце –
чудно пролетно цветенце.

 2. Песен: „Кукуряче, кукуряк“    

 Дете: Ставай малко минзухарче,
стига вече зимен сън.
Всяко цветенце – другарче
вече вика те навън.

 Минзухарче: Аз съм малко минзухарче,
на цветята съм другарче.
Знам, обичат ме децата,
че им топля сърчицата.
Жълта шапчица развявам
и така ви поздравявам.

 Баба Яга: Стига! Как тъй без да позволя
ще цъфтят навред цветя?
И деца вън ще играят?
Бързо ще им видя края!
Я да грабна аз косата
и да окося цветята!

 Фея: Спри! Не давам, бабо Яго!
Виждам, че не ти е драго,
но се спри и погледни,д
даже ги помириши.
Ще усетиш нещо диво,
нещо чудно и красиво.
Знам, че цвете и дете
стоплят всякое сърце.

 Баба Яга: Виж ти, колко чудно нещо,
сякаш стана ми горещо.
Май че ледено парче
се стопи в това сърце.
А ако ми потанцуват,
с тях и аз ще полудувам.

 3. Танц на цветята: „Хайде на полето“
Танцуват децата, цветята и Баба Яга.

Зайко: Аз съм Зайко дългоух.
Имам много остър слух.
Бързоходко съм в гората
и приятел на децата.
Хей, станете, животинки,
събудете се, гадинки.
Духа вече топъл юг,
Баба Марта идва тук.
Тя животните добрички
ще закичи с мартенички.

 Катеричка: Катеричка съм скоклива.
Весела и работлива.
Със копринено кожухче
и опашка като пухче.
Имам хубава хралупа,
в нея орехчета трупам.
Стига вече люта зима,
нека слънчице да има!
Мечо, Мечо, събуди се,
с
тавай вече, разсъни се!

 Мечо: Катеричка щом ме буди,
почва пролетното чудо.
Чуйте, милички деца
със усмихнати лица.
Топъл вятър съобщава:
-Баба Марта наближава.
С бодри стъпки иде вече
и съвсем не е далече.

 Вятърко: Развигор ми казват всички,
гост съм от далечен юг.
Чуйте ме, деца добрички,
Баба Марта иде тук!
Днес да я посрещнем с песен
и светът ще е чудесен!
Никне първата тревица,
кука нейде кукувица.
Гората стара зашумя
и малко косенце запя.
Виждам Ежко по пътечката –
ърза, бърза към аптечката,
че децата му и тричките
треска им тресе бодличките.

 Ежко: Аз съм Ежко Бежко.
Ходя бавно, стъпвам тежко.
Бавно, бавничко се движа,
но за всичко сам се грижа.
За храница пеш си ходя
и дечицата си водя.
Както ходех днес в горицата,
носех мляко за дечицата
и видях на клон врабчето
с мартеничка на вратлето.

 4.   Песен: „Баба Марта – троп, троп, троп“

 Лисана: Лакома съм много, със очи лукави,
да ми паднат всички ярки ще удавя!
Скъпо се продава меката ми кожа,
срещне ли ме Зайко, бяга колко може!
Патици обичам, вкусна пастърмица,
всички ме наричат  Хитрата Лисица.
Чух, че ще раздават мартеници чудни
ако сте послушни и сте ранобудни.
Аз съм най-послушна, аз съм най-добричка!
Заслужавам най-красива, най-голяма мартеничка!

 Баба Яга: Брей, каква хитрана
нашата Лисана!
Иска ми се да я хвана
дяволицата в капана!

5.   Песен: „Лиса-Лисана“

 Фея: Хайде, Слънчо, ставай вече,
цяла зима спа на воля,
а сега цветя и птички
тебе чакат и се молят.

 Баба Яга: Чакат вече и децата,
те са палави и мили.
Разтвори им сърчицата,
дай им здраве, радост, сили!

 Фея: Слънчице засмяно,
слънчице добричко,
колко много чакат те
детските очички!

 Баба Яга: С тебе става топло,
светло на сърцето.
Слънчице, да грееш
всеки ден в небето.

 Слънчо: Аз съм топло, златно Слънце,
галя с обич всяко зрънце.
И когато се завръщам,
с обич всички аз прегръщам.
Зная, чакат ме със радост.
Аз съм обич, аз съм младост.
Гоня студове, мъгли,
будя птици и треви.
Баба Марта водя днес.
Чух, че правила нощес
много пъстри мартенички
за големи и мънички.
Как ли тя за туй се сети?
Все преде през вековете…

 6.   Песен: „Марта прела, прела цяла зима“

 Фея: Имало едно време
в едно тъмно килерче
едно старо панерче 
и две кълбенца пухени конченца.

 Баба Яга: Първото било бяло, бяло,
сякаш във снежинки спяло.
Второто пък - червено, червено,
сякаш във зора било потопено.

 Фея: Баба Марта влязла във килера
и бързо, бързо къбенцата запрела.
И такааа – от червеното кълбенце
направила едно малко момченце.
После на бабиното юначе
сложила пояс и бяло калпаче.
И ето, от нищо и никакъв конец –
направила ален, напет хубавец.

 Баба Яга: А пък от другото направила момиче –
нежно и беличко като кокиче.
Хоп! - на плитки алени косичката,
алена престилка за поличката.
Пижо и Пенда да се наричат
и като внуците ѝ да се обичат.

Показваме всичко това, докато рецитираме.

Фея: Оттогава Баба Марта все прави
мартенички за всички – да са живи и здрави.
Да са червени, горещи сърцата,
да са бели, красиви лицата.

 Баба Яга: Да се кичат цветята с обеци от пчелички,
да се носи навсякъде звънка песен на птички.

 Фея: Баба Марта и днес си е все тъй чевръста.

 Баба Яга: Недочува тук-там, наболява я кръста.

Фея: Ала още усуква от свойте кълбенца
бабомартенски аленобели конченца.

 Баба Яга: Ти не вярваш, така ли, ти се смееш с очички?
Баба Марта пристига със торба с мартенички!
Баба Марта! Баба Марта! Ба-ба Мар-та!

 Влиза Баба Марта: Баба Марта ме наричат.
Всички много ме обичат.
Ида чак от планината
с мартенички във торбата.
Правила съм ги сама
за послушните деца.
Нося здраве, берекет
и на всички ви късмет.
Да сте здрави и добри
и щастливи дълги дни!
Ще раздам сега на всички
тези чудни мартенички.
Виждам алено кълбенце –
с бузи румени детенце.
И едно момиче мило
във кълбенце се е скрило.

 Червеното кълбенце: Аз- червеното кълбенце -
люлка за едно момченце –
алено братленце
на едно лаленце.

 Бялото кълбенце: Аз съм бялото кълбенце –
люлка за едно детенце.
Бялото сестриче
на едно кокиче.

 Б. и Ч. кълбенца: Ний сме бяло и червено,
за живот и здраве отредено.
Да ни вържат на ръчички
на дечицата добрички,
да ни кичат по премени
на деца засмени.

 Баба Яга: Чух, че крият те магия!

 Фея: Пазят и от лошотия!

 Баба Марта: Няма аз това да крия –
те са истинска магия.
Майки, сръчни сте в ръцете –
мартенички направете!
Вярвам, бързо ще научите
как конците да усучете.
А дечицата умуват
кой ли танц да изтанцуват.

Майките навързват предварително приготвени
дълги мартеници със звънчета на голям кръг заедно с Феята,
а Баба Яга и горските животни танцуват.

7.   Танц: „Жълтото цвете“

 Фея: Всички ако днес решим
сили да обединим –

 Баба Яга: Ще надвием дружно Злото
и ще победи Доброто!

 Всички: Колко леко се живее
сред приятели добри
даже студ когато вее
зимата не ни тежи.

 Дете: Мартеничка пъстроцветна
мил за нас е знак,
че красива, многоцветна
пролет иде пак.

 Баба Марта: Заслужават тез деца
с нежни и добри сърца
мартеници бели и червени
и с почерпка чудна подсладени.

 Изважда питата, украсена с мартеници забодени на клечки.

 Баба Марта: Бързо на хорцето всички!
Хайде, дайте си ръчички!

 Фея, Баба М, Баба Я: Да сте бели и червени,
като слънцето засмени!

 8. Всички се хващат на хоро, хванати за въжето
от мартеницата направена от майките
като символ на бяла магия за здраве