Колеги, влизах в сайта през цялото време на стачката . Публикациите и коментарите ме караха да се чувствам горда и силна.Много от тях принтирах и носех в училище. Въздействието им беше невероятно. Тогава не предполагах, че ще са ми нужни съвет, разбиране и подкрепа и в по-личен план.
Вчера /09.10/ бях дежурна. Не знам как е във вашите училища, но в нашето училище в голямото междучасие гърми музика. Писъците, гоненето и неприличните подмятания между учениците допълват впечатлението за обстановката в коридора.Тряскането на вратата на една от класните стаи, като че ли бе капката, която преля чашата. Позволих си / с което не се гордея / да дръпна ухо на едно от момичетата. Нещата, като че ли, се укротиха. "Затишие пред буря".
Днес майката на въпросното момиче дойде в училище. Тонът, с който разговаряше с мен, ме обърка, нападките и ме объркаха. Заплаши, че ще ме съди и без да изслуша мен и директора, напусна училището.
С притеснение очаквам понеделник.