Мисля, че отговорът е много прост. Тук даже и разговорите за пари са виртуални. : D

Ива е абсолютно права по отношение на липсата на конкуренция. Тук си помагаме, защото няма как да си навредим една на друга. Права е и за друго. Въпреки, че всичко, което правя става достояние на моите колеги в училище, не срещам такова разбиране и подкрепа. На много хора им е по-лесно да кажат: "Помогни ми!", вместо "Хайде да си помогнем взаимно!". Второто изисква повече усилия. Аз получавам похвали от време на време и потупване по рамото, но всички имат впечатлението, че не се нуждая от помощ, а това не е така. Тук давам, но и получавам. При това без да моля. Благодаря на всички!

Съгласна съм с изказаните мнения до тук. От както съм в общността се чувствам по-уверена, научих много нови неща. Намерих много "сродни души", на които мога да разчитам, когато имам нужда. Обичам да работя в екип и тук се чувствам в "свои води". Провокирана бях  да търся и да създавам работи за които не съм предполагала, че ще  се харесат. По този начин си сверявам часовника и се обогатявам с идеи. Чувствам всички колеги особенно близки. Понякога допущам грешки, но не се притеснявам, защото знам, че ще бъда разбрана каква е причината за това-бързам да споделя с вас какво съм направила и не ми остава време да огледам написаното.

Тайно си мечтая някога да се видя с някого от вас. Ако идвате на екскурзия в Кърджали да ми се обадите- в една от презентациите може да откриете връзката с мен.

 

Tony, тук общуването е на друга основа. Пак си говорим за работа и всичко нюанси край нея. Но зад темите на уроците, тестовете, презентациите и въпросите прозират онези скрити човешки черти, отбелязани със знака на позитивността и добронамереността. Всички малко или много в пряката работа в училище  изпитваме на гърба си завистливите послания, ако с нещо сме по-добри, случвало се е идеята ни да бъде приписана на друг, в последно време се оказва , че с колегите сме в позиция на конкуренция (не само при създаване на паралелки в I клас), дотежава ни, когато сме все натоварени, като се знае, че нещо го умеем много добре.... Но откакто съм тук (ранна пролет), намирам нови стимули да продължа напред, благодарна съм за това, че е създадено това виртуално общество, но същевременно живо и отзивчиво, живеещо с личните си проблеми и задачи, но не пропускащо всекидневно да "да се отбие" тук, за да сподели, обмени, свери и попита. Да продължаваме така, нали?

  Скъпи колеги, не мога да опиша колко много се радвам, че ви открих и всеки мой ден има смисъл. Изпитвам нетърпение да вляза в сайта и да открия сродни души, непрестанно търсещи и всеодайни. И аз се престраших и почнах да споделям моя опит, но в същото време намирам все нови неща, от които се уча, както и вие.Благодаря, че ви има!

Мила Тоny , аз мисля , че в блога е така , защото влизаме с желание и добронамереност;защото ни се работи и се стремим да се развиваме,казано накратко  - защото сме "от една порода".

За съжаление не във всеки колектив са събрани хора,които са осъзнали,че ако искаш да живееш за себе си,трябва да живееш и за другите;да се радваш на чуждите успехи и да се стремиш да ставаш все по-добър.

Който търси ,  намира.     Тук!!!

Сърдечни поздрави!

 

Благодаря ви, приятели, че ви има. Сега се чувствам по-уверена и по- смела. Ще се престраша и аз да кача нещо. Не минава и ден да не вляза и да прочета вашите коментари. Струва ми се, че ви познавам всички, приятно ми е с вас. Благодаря ви!!

Колко точно, Iva St, няма клюки и интриги...Всеки се радва на възможността да помогне, да бъде полезен.Права е и Мая като казва тук давам, но и получавам.Да,lidiqg, тук сме единомишленици, сродни души и плуваме в свои води, както Руми е отбелязала, а пък  Violeta Nikolova- от една порода.Вярно е и твърдението на anili, че  всички са неуморни и изпълнени с идеи и добри намерения и човек се  чувсва  много приятно и комфортно сред всички нас.И за мен,EliAleks, най-важното е, че всички са позитивни и добронамерени! Благодаря ви на всички!Да продължим в същия дух, а предложението за среща трябва да го осъществим!!!

Скъпи колеги-учители, много исках да се включа в допитването на Tony още вчера, но не ми остана време. Затова ще го направя сега. Не, че има какво да допълня. Казали сте всичко и то пак с онзи добронамерен тон, който ме доведе тук. Искам да споделя какво си помислих веднага след като прочетох темата.  Тук е толкова приятно не само защото няма конкуренция. Всеки може да чете тук. Вижте как обикновено гостите са в пъти повече, отколкото регистрираните потребители. Е, между тях има и колеги, които просто още не могат да се престрашат. Затова аз най-сърдечно ги каня, от името на всички нас. (отклоних се от темата, но  нали съм начален учител, не мога да не се разводня.:))) Та думата ми беше, че тук е така приятно, защото всеки от вас си е такъв – незлоблив, независтлив, отворен към новото и различното, със стремеж  да се развива и споделя своя опит. Сигурна съм, че сте такива и на работните си места и знам, че там трудно откривате разбиране и подкрепа.  Продължавайте да бъдете бели лястовици, защото ятото се увеличава. Мнението ми не се различава от това, което вече е написано, но трябваше да си го кажа.  Благодарна съм,че ви има,  че ви открих и, че ми позволихте така бързо и добронамерено, да се присъединя към нашия отбор. И ако някой, някъде, не ви разбира, не се огорчавайте. Никой не заслужава да бъде нараняван за това, че може, знае и иска да може и да знае повече. А защо в колективите цари друга атмосфера? Нали знаете историята за дяволите и казана на българите? :)

Tony, благодаря за темата! На всички колеги тук желая много сили и да не се поддават на оня, другия тон (недобронамерения) в училищата.

Привет, Veda Veda! Колко точна е констатацията ти, че  всеки от нас си е такъв – незлоблив, независтлив, отворен към новото и различното, със стремеж  да се развива и споделя своя опит !!! Наистина това ни обединява! А публикуваната от теб ,Petia P, Изповед отразява точно същността ни ! Да останем такива завинаги!

Благодаря, plami docheva! Всички тук я заслужават, а дано я види  и някой от комисиите за диференцирано заплащане и прибави по някоя точка!

Tony пробвай се в Word с възможностите, който програмата предоставя. А относно картинките, тях съм ги копирала. Успех!

Много хубаво си го казала, pek68, нека продължаваме да правим добрини и да се зареждаме с положителни емоции!!!

  Когато съм в блога изпитвам успокоение,удовлетворение,желание за работа.Откъсвам се от грубото ежедневие на злоба,завист,лицемерие и какво ли не...Тук се зареждам положително.Чрез вас отново си върнах надеждата, че може и да има светлина в тунела.Защо е така ли?Мисля си, че тук по естествен начин се е получила една извадка от хора знаещи,можещи,търсещи,раздаващи душата ,знанията ,опита и ТРУДА СИ безкористно на другите.Малко са тези,които го могат.

  Тук в блога е като в църква - влизайки,човек се пречиства и облагородява от положителната енергия, която лъха. /Стига да може да я усети./

  Поздрав!

 

Благодаря ти, Sarah, че ми помогна да се науча да вмъквам тук емотикони! Хиляди благодарности и на Ceni 61 и на всииииички за откровенията! Вие знаете, можете, умеете и смело дерзайте!!! Открихме и лекарство за успокоение - повече време в блога и научаване на нови и нови неща!

Радвам се, че сме единни в мислене, разбиране и творчески настроени, но тук няма и кой да ни "диша във врата", да ни пришпорва със срокове за изпълнение на задачи и най-вече, ако някой не е направил нещо както трябва не е критикуван, а е поощряван за да се справи по-добре! Благодаря на всички колеги за всеотдайността!

Здравейте, колеги!Радвам се, че ви намерих.Надявам се и аз да се престраша и да кача на сайта нещо свое.Благодаря ви, за хубавите неща, които публикувате. И аз като Руми съм първокласничка и се възползвах от прекрасните материали, които има в любимия блог.Вие сте невероятни!!!

Никога не съм отказвала на колега помощ, но често се се получава така – искат помощ, а подсъзнателната идея е аз да свърша нещата вместо тях, защото „го умея”. В началото се чувствах използвана, но след време разбрах, че с всяка помощ усъвършенствам собствените си умения.

Тук намерих „сродни души”, както казва rumi. Разбрах, че не съм малко „смахната” по думите на Anichka, защото не съм само аз тази, която работи и през отпуската си и открих доста хора, с които съм от „една порода” (Violeta Nikolova) и една кръвна група Petia P. Радвам се,че мога да споделям спокойно, без да се страхувам, че някой ще ме обвини задето работя със сърце и душа(Rosica Aleksandrova). Харесва ми да съм от белите лястовици на Veda Veda. Съгласна съм с мнението на Ceni 61  „Тук в блога е като в църква - влизайки,човек се пречиства и облагородява от положителната енергия, която лъха.” И може би затова съм като пристрастена – с толкова ентусиазъм и творческа енергия.

С благодарност към всички вас!!!!! За приема, за споделянето, за творчеството, за позитивната енергия .... затова, че сте ВИЕ!

А идеята за среща е чудесна. Явно някой трябва да се престраши да бъде организатор на инициативата.