Преглед:
+3 7 гласа

Вълна

Като вълна, без своето море
се чувствам и се лутам хаотично.
Дали ще стигна свои брегове
обичащи ме, не и безразлични?

Въпреки загубеният път
и вятъра насрещен, дето спира
пенливоста душевен на мига,
все търся се и все не се намирам.

Без море... Разкъсана вълна...
Към хоризонта истините гоня.
Съпътстват ме и слънце и луна,
прегърнал капчици от топли спомени.

Морето ли пресъхна, че съм сам?
Измислих ли се, че съм страст пенлива?
Крещейки питам. Отговор не знам...
+3 3 гласа

Нека ти кажа...

Цветът на вятъра ли искаш да ти кажа?
През лятото е с цвят на тишина.
През зимата е бял като миража,
а пролетта е с багри на жена.

Различен е, защото все рисува.
Талантът му навсякъде личи.
С дърветата понякога танцува, 
разсърди ли се – ледено боли…

Понякога е с цвят на топла нежност.
Понякога по детски е игрив.
През есента, листа в килим подрежда,
изпъстрено прекрасен и красив.

Вятърът е с цвят на звездна ласка.
Танцува с птици, гони се с вълни.
Нима си сля...