Детство вълшебство

   - Учител: Човек обича детството си така, както обича дома и Родината си. Подобна мисъл като да е изказана от Сент Екзюпери, или може би от някой друг. Защо ви я припомням ли? Защото детството е един прекрасен свят от чудеса и странности, а приказното и вълшебното са главните обитатели на този свят. И ако ние решим и спрем да му вярваме, все едно да се простим безвъзвратно с детството си, с мечтите, поезията и полета на въображението. "Учените глави" биха ни упрекнали - кажете истината и не смесвайте логиката с фантазиите. И все пак...Нека да запазим атмосферата на тайнствено съучастничество и да се постараем да превърнем детството на нашите деца в неповторимо преживяване и незабравим спомен.

  веселата уличка на мечтите,
  веселата уличка,откъдето
  пътищата стигат до небето.

   Веселата уличка на шегите,

   веселата уличка в която е събрана радостта!

   Веселата уличка - обикни я!

   Веселата уличка - запомни я!

   Всички: Веселата уличка - откъдето

              пътищата стигат до сърцето.

              Уличката на безгрижното ни детство - запази я!

              Ако нямаш уличка - измисли я!

 

- Всеки от детството си взел,

   нещичко из пътя да му свети-

   може съкровената си цел,

   може би измислени куплети,

   може стихче, може песничка една

   като сладкопойна чучулига

   да е взел от детската страна,

   понякога и туй за цял живот му стига!

 

 - Нима ще може без вълшебство

    да мине пъстрото ни детство?

    Не зная млад и остарял

    без чудеса да е живял!

 

  - Нима ще тръгнем без вълшебство,

     щом мине пъстрото ни детство?

     Тръгнете с приказни герои,

     днес те са ваши,а и мои.

 

    - Ще минат много дни и нощи,

      но всеки ще си спомня още

      за своите приятели добри,

      за всички мигове чудесни,

      за общите мечти и песни

      и този спомен дълго ще гори!

 

   Всички: Не, детството не си отива!

                 Дори на сън, дори на сън!

-----------------------------------------------------------------------------

   Музика: Ричи Блекмор

  - От къде идват приказките?

    От космоса някъде?

    Аз лично си мисля

    че ги има навсякъде.

 

  - Като пеперудката в твоята шепичка хваната

    всяка приказка, мисля си е сякаш царкинята,

    спяща и чакаща да бъде събудена

    и от своята хубост да се види учудена.

 

   - Но за всичко туй трябва

     принцът да разчупи магията,

     трябва някой поет да отвори кутията

     на свойта поезия.

   

   - Всички: Ако нещата развият се иначе,

      просто хиляди приказки

      ще останат заключени,

      а и твоята също,

      за днес обещаната,

      ще си спинка във розата,

      в дървото, като черната семчица

      в сърцето на динята.

   Музика: Ричи Блекмор

      Трубадур с китара: Отвориш една страница от чудната книга на детството и от нея излизат скъпи познайници. Имало едно време и приказката започва. Имало едно време и....всички замълчават.

    Музика: Ричи Блекмор

   Танц: "Принцеси и принцове"

    Песен: "Приказки"

    Музика: Теодосий Спасов

 

  - Приказки,приказки...Имало едно време...Така започват приказките и ти повеждат във вълшебен свят. Имало едно време...И чудните приказки побеждават злото, пълнят сърцата с красота, добро и вяра. Имало едно време и...грейват усмивките...

   Музика: Т. Спасов

   Момичетата: Да даде господ, синко, да се ожениш за неродена мома!

   Момчетата: Ветре, почакай, върни ми брашното, ветре!

   Момичета: Бабо, кога да те събудя?Когато дойде жълтата вода, баби!

   Момчета: Бабо, дай ми Сладушка!

   Момичета: Сладушка спи до Твърдушка, Сладушка спи до Мекушка. Сладушка е най-умната.Тя на ум баба научи да залости здраво вратата и да не ходи за дренки сама-самичка в гората.

   Всички: Мамо, татко, бързо се захващайте за работа! Тук не е като у дома-който не работи, не му дават да яде!

  - Приказките баба не забравя,

     все разправя, разправя, разправя,

     как отишла Мара Пепеляшка

     във двореца със златната си дрешка,

     как се тъкмо на крачето хвана

     чехълчето-как царица стана.

 

   Всички: А децата слушат като неми-

                 сенките им стават по-големи.

                 Приказките баба не забравя,

                 все разправя, разправя, разправя.

                 А децата слушат, среднощ стана-

                 сенките им стигнаха тавана.

   Музика: Т.Спасов

   Параван, кукли на Баба Яга зад паравана, едно дете в ролята на Баба Яга.Театрализиране, отначало шептят,говорят едно на друго, постепенно гласът се засилва....

  Всички: Чувай как, чувай как,

               Баба Яга бяга, бяга,

               Грозна, с крак като тояга!

               През шубрак и през гъстак,

               ето пак, ето пак,

               трака кривия и крак!

               Слава богу, много, много ний не се боим от нея.

               Баба Яга ли? Къде я?

               Баба Яга е измама!

               Всъщност, Баби Яги няма!

  / Гласчетата отново затихват./

               И все пак, и все пак,

               чувай как в нощ и мрак

               през шубрак и през гъстак

               трака кривия и крак!

               Чувай как, чувай как,

               Баба Яга бягя, бяга,

               грозна с крак като тояга.

   /Докато се театрализира стихотворението, куклите зад паравана се движат, момичето,което изпълнява ролята на Баба Яга с една метла се движи пред групата./

   Музика: "Танц на куклите"

   Две момичета с битови кукли застават в средата пред групата и танцуват с тях, като ги държат пред себе си.Децата от групата също танцуват, като правят кукленски движения.

-----------------------------------------------------------------------------

  - Човек обича детството си така, както обича приятелите си!

   /Три момчета/

 

  - И дори да си богат,

     и прочут и знатен-

     страшно е на този свят

     да си без приятел.

 - С четири очи света

     по-добре се гледа

     и е двойна радостта          

     в битка и победа.

  - В дни на болка или скръб

     нищо страшно няма,

     щом с приятеля на гръб

     носите ги двама.

    Всички: Че макар да си богат,

                  и прочут и знатен-

                  страшно е на този свят

                  да си без приятел.

   Музика: Песен "Вълшебните думи"

   /Момиче и момче/

  - От симпатия секретна се роди една шега,

     от симпатия конкретна тръгна весела игра.

    - Танцувайте самба, на приятелството самба

       танцуваме ти и аз.

    Двамата: Танцувайте с нас, на приятелството танца

                    танцуваме ти и аз.

    Всички: Аз харесвам, ти харесваш,

                   а харесва ли ме той?

                   Скрити, явни нека има

                   тук симпатии безброй.

   Музика: Песен-танц "Милион чудеса"

 - В една чудесна песен се пее

    има в сърцето ти кътче за обич

    по-сияйно от ден.

  - Открий го, направи добро.

     Поправи света. Изцери го.

     Направи го добър и за теб,

     и за мен, и за всичките хора.

   Всички: И започваме да разбираме,

                 че ни трябва обич, за да порастем!

   - Нека да направим от нашия свят

     свят по-добър.Да го лекуваме,

     да го поправим.Да бъде добър

     и за теб, и за мен

   - и за цялата раса човешка.

    Свят щастлив и спокоен,

    свят в който сме повярвали.

    Всички: Ние сме светът, ние сме децата!

                 Ние сме тези, които ще направим света по-ясен!

-------------------------------------------------------------------------------

    - Човек обича детството си така, както обича дома и семейството си!

 - Обичам татковата длан,

    която трепти под дъжд и слънце

    над моята глава,

    като самата родна равнина.

   Тя дава душа и глас

    на извора, където

    царува моето детство.

   - Усетих топлинка и обич свята,

      познах приспивна ласка по косата

      и крачех през игри и песни

      под сянката на татковите длани.

   - Моя мила майчице, разбра ли,

     че за мен си слънчице изгряло?

     Щом дланта ти нежно ме погали

     се превръщам в изворче заспало.

     Аз ще ти разкажа, майко скъпа,

     приказки, истории чудесни,

     дълго "мамо, мамо" ще ти шепна

     и ще ти изпея нови песни.

     Всички: Мамо, татко, благодарим ви, че ви има!!!

     Песен: "Как обичам да се гушкам..."

   - Има, деца, една чудна страна,

     дето децата играят щастливи

     със своите влакчета и автомобили,

     а на гишето, където опашка от възрастни чака

     да си купи билети за влака

     обявление е окачено:

    Всички:  Пътуването на възрастни лица,

     непридружени от деца,

     строго забранено!

   - Всички: Мила мамо, мили татко,

                   предлагаме ви една игра:

                   ние сме вие, вие сте ние-

                   само за няколко минути

                   Ние сме вашите миниатюрни копия.

                   Вижте се в нас!

 

   Музика: Музиката и танците на мама и татко.

  

-------------------------------------------------------------------------------------    

 

 

 

  ~Четири години бяхме заедно.

    Дойдохме мънички, страхливи, палави, игриви.

    Вече сме големи, на есен отиваме в училище

  ~На наше място в детската градина ще дойдат

    други мъничета,ние ще бъдем техните каки и батковци.

    Вече сме пораснали, ...и все пак.....

    Къде са ни играчките?

   /Децата взимат своите големи плюшени играчки в ръце,гушкат ги и излизат напред/

   - Прощавай, Зайо Дългоух,

     и ти прощавай, Мечо Пух,

     със вас, приятели добри,

     години минаха в игри,

     и не една ръчичка малка

     служи ви до днеска тука.

   - Но на, не се сърдете вие,

     насреща Зайо сълзи трие,

     поглежда натъжен и Мечо,

     че няма да сме тука вече.

     Всички: /вдигат играчките високо/

                  Но всеки в куклената къща

                  ще си представя, че се връща

                  и пак ще сме така добри,

                  както в предишните игри.

   Музика: Песен "Сбогом, кукли и мечета"-

   /Децата танцуват със своите играчки и пеят,след това ги оставят на столчетата си./

  - Мили приятели, хубаво е в детската градина но след няколко месеца ще бъдем първокласници. Ще прекрачим училищния праг и ще попаднем в тайнствената страна на знанието.

   ~Пътят към тази страна е труден. Познанието се пази от двама мъдреци- Знам и Мога. Те живеят на върха на една висока планина. Склоновете на тази планина трябва да се изкачват бавно и търпеливо. Успяват тези, които не се страхуват от трудностите.

   ~Мили деца, всеки ден ще правите по една крачка, която ще ви доближава до върха на мъдростта. Не се страхувайте, ако грешите. Мъдреците ще приемат всеки, който се учи от грешките си. По-важно е да знаете на къде сте тръгнали. Ще имате водачи по пътя си:

  -Буквите.

     В царството на буквите стоя

     и съвсем не се боя.

     Всички букви вече зная,

     книжките ще мога да чета

     и ще стана господар

     на самия Цар Буквар.

  - Математиката.

     Гордо корабът да плува,

     самолетът да лети,

     математика е нужна,

     изчисления добри.

     Затова, затова,

     запомни, че е така,

     трябва ти дете да учиш

     математика сега.

   - Песен: "Математика"

  - В детската градина научихме не само за буквите, математиката и още много други интересни неща, но научихме много и за музиката. нека поздравим всички с "Турски марш" от Моцарт. / Детски оркестър/

 

-----------------------------------------------------------------------------------

 

   - Време е да кажем:

     Довиждане детска градина,

     довиждане, кукли, игри.

     Друг път пред нас вече има,

     към училище всеки върви.

   Всички:Довиждане детска градина!

                Довиждане приятели мили, добри!

               Учителко моя, ти не плачи!

-----------------------------------------------------------------------------

   - Нашите деца!Най-хубавото, което имаме.Животът ни се повтаря с тях и чрез тях преоткриваме детството, приятелите, света! С тях преоткриваме Родината.

   - Човек обича детството си така, както обича дома и Родината си! Една дума само-България, побрала в себе си роден дом, роден край.

   - Аз просто нямам край.

     Прелитам през вековете,

     прелитам през времето с Делю хайдутин,

     прелитам и отново се връщам,

     тук, откъдето съм тръгнала-

     роден край, родна земя...

  - Музика: Орисия -5, тъпан

  - Този ритъм следва ритъма на сърцето.Това е завръщането към корена и връзката ни с този корен. Това е вътрешната сила на българския дух. Това е пламъка, който сгрява душите и сърцето ни и подклажда огъня на българщината.

   - България! Наричаме я с най-хубавите имена-родина, отечество, татковина-възпята в стихове и песни.

   - Родината не се избира, тя е една. Човек не избира Родината си, но там, където се е родил е най-красиво.

   Музика: Ръченица.

   Цялата група играе по двойки ръченица, след това тръгват напред към публиката в блок, назад, наляво, надясно, като през цялото време блокът се запазва. Лъжлив финал. Финал. Всички деца имат по две битови кърпи, които държат в ръце през цялото време докато танцуват. Фигурите на ръченицата са известни.

   Музика: Песен "С песен по света" на Боби Мирчев.

------------------------------------------------------------------------------------

   Песента с която започнахме празника, с нея и свършихме.

   Нарисувахме карта на България, която разделихме на пъзел-на 6 парчета. Всеки елемент от пъзела отговаряше на основен момент от празника-детство вълшебство, приказен свят, приятелство, семейство, първи клас, България. Върху картата имаше същите елементи, но от бял картон. Със започване на всеки основен момент, махахме елемент от картата и се показваше написаното-детство вълшебство и...останалите. Накрая се показа откритата карта.

   Работата по темата "Семейство"беше и трудоемка, и приятна. След като събрах от родителите старателно изписаните листа с тяхната музика и танци от времето, когато са били 20-годишни, дойде моментът на търсене на същата музика, пускането пред децата, да се види как ще я възприемат, коя от нея харесват. Последва момент на изчистване от музиката, която за тях беше неразбираема-имаше и такава.

   След това от много-обемната музика трябваше да се направи коктейл от 13 минутен микс. Сядане пред компютъра и засичане на всяко музикално изречение...

   Имаше и конфу, и ретро, и метъл, и рап, блусове....

   Не бяха подминати и слушащите сръбска музика. Включих "Бело дугме". Имаше и българска, и чужда музика. Децата пееха, танцуваха, модно ревю правиха...

   Родителите-изпаднаха в умиление. Наистина в този момент техните деца бяха техните миниатюрни копия!!!

   В този празник-спектакъл вложих всички сили, емоции, хъс, желание да бъде доставено настроение на всички. Вътрешно в себе си бях сигурна, че това е последния ми празник в тази детска градина, в която работих 12 години.

   Всъщност-случи се преди две години....

 

 

 

               

 

 

 

 

.