Понякога, като серазхождам из улиците на града, в който живея, за момент-два изпитвам чувството,че се намирам в моя роден град. Забравено чувство, вероятно произхождащо отдетските години. Трае колкото един слънчев проблясък във витрината на пореднияподминат магазин.
Това ли еносталгията? Горчиво и сладко, невъзможно за тези които не са напуснали градаот детските им години.
Когато се връщамв този град, виждам как се променя. Динамично място. Поняко...