На запад от моите балкански познания (2)

21 януари 2009, 05:03 Публикувано в Туризъм | 0 коментара , 3533 прочита
Етикети: дубровник, локрум, цафтат
Дубровник е един от най-красивите европейски градове. Дубровник се намира на Балканите. Ако не сте били там, горещо ви препоръчвам да свържете тези два факта и да се запитате защо все още не сте го посетили. Всъщност се съмнявам, че имате основателна причина :).


Старият град

В началото – малко история, въпреки че в този град всичко е история. От основаването му през VII век до бомбардировките в края на ХХ столетие. Изкушавам се да започна в обратен хронологичен ред, също както пиша автобиографията си. Последното, което се е случило в професионалното ми израстване, до голяма степен съдържа всичко предишно и е резултат от него. Може би и с Дубровник е така – вековна красота, предизвикваща да я разрушиш, понеже е невъзможно да я притежаваш. Това е моето обяснение на един исторически факт: по време на Войната за независимост на Хърватско старият град е обсаден от югославските сили, а на 6 декември 1991 г. е бомбардиран и претърпява големи поражения.

Днес той е напълно възстановен, само на някои сгради съзнателно са оставени следите от шрапнели. Вероятно за да свидетелстват, че и в по-ново време човешкият живот може да се окаже толкова незначителен, колкото в мрачното Средновековие. Сега се замислям, че хърватите може да целят по-конкретни внушения, но това са посланията на знаците – всеки има свободата да ги тълкува посвоему. Ако случайно подминете следите от шрапнелите, няма как да пропуснете таблата, поставени на входовете на Дубровник. С кръгчета, правоъгълничета и триъгълничета са означени опожарените сгради, местата, където са избухнали бомби и където нещо им е попречило да се взривят. Доста гъста мрежа…

Ако все още четете този пътепис, ви обещавам светла и безоблачна разходка оттук нататък – като ведрото майско небе над Дубровник. Влизайки през централния вход на стария град, най-вероятно ще видите младежи, облечени в средновековни костюми, а слухът ви ще бъде погален от популярната старинна музика, която изпълняват. Да, сетивата на туристите трябва да бъдат галени и дубровничани се стараят, ухажвайки ненатрапчиво своите гости.
 

 Дубровник-9093287


След като минете през “музикалното преддверие”, ще се озовете направо на широката главна улица, наречена “Страдун”. Тя е оживена, разбира се, но някак спокойно и приятно оживена. За наша радост, тук не се сблъскваме със забързани групи и галопиращи екскурзоводи. Дубровник е сравнително малък и гостите му обикновено разполагат с достатъчно време за безметежни разходки по “Страдун” и по страничните улички, приютили многобройни магазинчета, ресторантчета и малки художествени галерии. Има дори бакалници и пазарче. Те подсказват, че старият град се обитава от постоянни жители, за които той не е туристическа атракция, а просто мястото, където живеят.
 

Дубровник-9093299

Главната улица на Дубровник – “Страдун”

 

 Дубровник-10126337

Симпатично магазинче на “Страдун”, в което стоките имат рибни мотиви

 
Ако имате екскурзовод, той непременно ще бъде местен*. Нас ни развежда симпатична млада хърватка, която на чист български език ни разказва за средновековния Дубровник. От време на време членуването й бяга, но виновно ли е момичето, че му липсва усет, след като нашият език се прави на интересен и развива граматични особености, непознати на другите славянски наречия!

От екскурзоводката научаваме, че преди векове градът е бил управляван от княз, чийто мандат е бил само един месец. Имал е право да бъде преизбиран, но след период от две години. През този месец, в който е ръководел обществените дела, той е живеел в Княжеския дворец и му е било забранено да излиза извън него. Над дверите на готическата сграда е бил поставен надпис: “Забравете личните си работи, занимавайте се с общите”. Водени от тази максима (как ми се иска да сложат подобни надписи на всички държавни институции в България – и да служат не само за красота, разбира се!), управниците мъдро са ръководели града република, в който са процъфтявали търговията, науката и изкуството. Големи успехи отбелязват дипломатите, благодарение на които Дубровник запазва фактическата си самостоятелност през цялото Средновековие, дори когато е бил нечий васал. А желаещи да властват над богатия град е имало доста – Византия, Венеция, Унгария, Османската империя.

 

 Дубровник-10129949

  Княжеският дворец

 

 Дубровник-9093320

 Дворецът “Спонца”

 

Дубровник-9093330
  
Статуя на св. Влах – покровителя на Дубровник (на фасадата на двореца “Спонца”)
 

 Дубровник-9093333

Малкият Онуфриев фонтан

 

Дубровник-9338736

 Големият Онуфриев фонтан

 

Дубровник-9338740

Паметникът на дубровнишкия поет и драматург Иван Гундулич

 

 Дубровник-9338734

 

 Дубровник-10126335

Едно от ресторантчетата в Дубровник късно вечер

 

Дубровник е свързан и с нашата история. Ценен извор за нея (а също и за историята на езика ни) е Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II от 1230 г. С този хрисовул** българският владетел предоставя на “обичните и всеверни гости” от адриатическия град привилегията да търгуват свободно в земите ни. Ето и пълния текст на грамотата, от който става ясно докъде се е простирала територията на България по онова време:

Моето царство дава тази повеля на дубровнишката страна, на царството ми да ходят по цялата страна на царството ми с каквато и да било стока, да внасят или изнасят или каквато и да е стока да пренасят и до която и да е земя или област да дойдат: до Бдин ли, или Браничево и Белград дойдат, или ходят до Търново и цялото Загоре, или достигнат до Преслав и Карвунската област, или до Крънската област, или Боруйската, или в Одрин и в Димотика, или в Скопската област, или в Прилепската, или в Деволската област, или в Арбанската земя [Албания], или отиват в Солун – навсякъде да си купуват и продават свободно, без всякаква щета, да нямат запрещение по всички области на царството ми и купуват и продават без грижа като всеверни и обични гости на царството ми. Който ли пък им напакости в каквото и да било на клисурите, на тържищата или гдето да бъде против закона за търговията, то да се знае, че той е противник на царството ми и милост не ще има, но голям гняв ще изтърпи от царството ми.

Околностите на Дубровник също предлагат развлечения. Едно от местата, които може да посетите с корабче, е намиращият се наблизо остров Локрум. Тук странстващите мореплаватели засаждали цветя, кактуси и дървета, донесени от близки и далечни земи. Така се е оформила своеобразна ботаническа градина, за която май не се полагат специални грижи и в това отчасти е очарованието й – изглежда малко дива, нерафинирна и по-естествена от фризираната Ботаническа градина в Балчик, да речем.

 
В ботаническата градина ...

 

Дубровник-9338741

 

 На брега на ...

 Опит за художествена фотография на брега на Адриатическо море


На няколко километра на юг от Дубровник е разположен курортът Цафтат, който някога е бил рибарско селище. Ако се разхождате по крайбрежната му улица и не ви обземе чувство за безвремие и вселенско спокойствие, значи живеете прекалено напрегнато, а стресът е станал ежедневие за вас ;). Като споменахме времето, да вмъкнем две снимки на ретро автомобили, които си бяха устроили среща в Цафтат точно когато ние бяхме там.

 

Дубровник-9338730

 

 Дубровник-9338732

Вместо с дълбокомислено заключение за прелестите на Дубровник и на околностите му ще завърша тази част от пътеписа с онова, което ми каза управителката на туристическата агенция при уреждането на формалностите около екскурзията. След като разбра от мен, че не сме посещавали този град, тя заяви, че първата среща с него е изключително преживяване, а после добави: “Иска ми се да съм на вашето място – никога да не съм ходила там и това да ми предстои”. Може би аз не бих се изразила толкова силно, но напълно я разбирам.


–––––––––––––
* С това явление за пръв път се сблъсках в Охрид, където се опитваха да ни представят Охридската книжовна школа като първия университет – на Балканите ли, в Европа ли, не помня вече. Тогава някой от групата възропта и попита екскурзовода как би класифицирал Магнаурската школа. Той явно си взе бележка и после, когато ни развеждаше из Самуиловата крепост, ни говореше по-предпазливо. Изискването екскурзоводът да е местен най-вероятно цели на туристите да се поднася правоверна информация, а беседите да съдържат повече конструкции от типа “Тук за пръв път...”, “На това място се намира най...”. Как иначе гостите ще запомнят посетения обект ;)?

** Царска грамота, която се подпечатва със златен печат.


На запад от моите балкански познания (1)
Будва, Котор

На запад от моите балкански познания (3)
Мостар