avatar

За изхождането, закаляването и кърменето на поискване

консултант по кърмене
и естествена грижа за бебето
Лилия Валентинова Казакова

Изхождане на бебето. Какво е това? Много смятат, че това е приучване към гърнето. В определена възраст бебето трябва да започне да се слага на гърнето и да се цели то да върши своите работи там и да се справя... Счита се, че има смисъл да се занимаваме с това не по рано отколкото бебето може успешно да седи, а това означава например след навършване на 6-8 месеца. Аз изхождам своето бебе от раждането му. Удивително? Съвсем не. Още до неговото раждане аз се познавах с няколко майки, които са постъпвали по същия начин, както и аз сега. Не са използвали памперси, а са изхождали бебето. Памперси са използвали само за разходки на улицата „за всеки случай”. Сега аз постъпвам точно така, и в повечето „случаи” моето бебе се връща от разходката сухо. Разхода на памперси при нас е 3-4 бройки на месец. Понякога изхвърлям памперс не защото сме го използвали по предназначение, а защото е започнал вече да си губи формата. Изхождането, с което се занимаваме с бебето за сега няма отношение към гърнето. На гърнето никой не седи. Гърнето, честно казано, не е много удобно за изхождането. Счита се, че ако бебето периодически се оказва в мокри пелени и изпитва дискомфорт по този повод, то постепенно установява връзка между уринирането и неприятните усещания от студените мокри пелени и постепенно започва да иска на гърне за да избегне това неприятно усещане. В действителност, бебето изпитва дискомфорт още преди да намокри пелените. Ще се удивите, но бебето на 3-4 месеца, което пишка под себе си вече е загубило вродената си способност към съхранението на собствената си чистота. То не изпитва никакъв дискомфорт във връзка с изпишкването. Ще минат много месеци преди да започнат да го учат да бъде сухо и чисто и успеха, най-вероятно, няма да дойде веднага... Желанието да бъде сухо и чисто може да се счита вродена способност на бебето. Знаейки за тази негова способност, тя трябва да бъде използвана. По някаква, засега неизвестна причина, през първите месец и половина за бебето уринирането представлява определен проблем предизвикващ дискомфорт. Бебето винаги проявява безпокойство преди да намокри пеленките. Това безпокойство може да се проявява в различна степен, от тихо мрънкане или опити да се обърне до силен внезапен плач. Всичко зависи от индивидуалните особености на бебето, от това как е понесло раждането, как се чувства, от неговия характер, темперамент... Независимо от тези особености, всички бебета започват да проявяват безпокойство под действието на изпитвания дискомфорт и викат за помощ. На новороденото е нужна мамината помощ. За всичко. И за освобождаването на пикочния мехур също! Как майката може да помогне на бебето? Много просто... да вземе поза, удобна за изхождане, да го постави на гърдата и да потупа (леко да потупа, а не да шляпа!) по половите органи, изговаряйки на всички познатото пис-пис, а-а... Когато бебето започне да суче, става рефлекторно разслабване на сфинктерите на уретерния канал и на правото черво и бебето чишка, а ако иска, то и ака. Потупването е нужно от една страна за да му помогне да се отпусне, а от друга за да се покаже на бебето какво чакаме от него и от кое място... А думите изговаряме подготвяйки се за в бъдеще... Ако молбите на бебето в тези ситуации остават непонятни след известно време то престава да ги подава и започва да пишка „без предупреждение”. Това става, примерно, след един и половина-два месеца след раждането. Какво става, ако мама знае за потребностите на бебето и за своята помагаща роля? Мама започва да изхожда бебето от първия ден на неговия живот, помагайки му в нужния момент да се отпусне с помощта на сученето и потупването. Бебето свиква с това, че мама му помага в тази засега не проста за него работа и продължава да й подава сигнали за своите потребности. Постепенно внимателната майка и бебето започват да се разбират един друг така добре, че майката ще започне да предчувства желанията на бебето, помагайки му да се изпишка още преди да е дал сигнал за остра необходимост. Получава се, че важността на изхождането не е в икономията на памперси или в намаляването на обема пране, а в установяван ето на взаиморазбирателство между майката и бебето, във формиране у бебето на увереност в надеждността на майката, в нейните способности да му помогне във всяка ситуация. А намаляването на разходите или прането - награда за майката за добре наложеното разбирателство със собственото й бебе. А каква може да бъде връзката между изхождането и кърменето на поискване? Връзката се оказва много тясна. Кърменето на детето на поискване подразбира поставяне на бебето на гърдата в отговор на всеки плач или безпокойство. При наблюдаване на здраво новородено се оказва, че то проявява безпокойство главно по два повода - иска да пишка или е вече изморено и иска да спи. Бебето през първия месец от живота си проявява безпокойство и желание да посуче например 16-20 пъти в денонощие и примерно толкова пъти пишка. Майките, които умеят да изхождат децата си постъпват така... при безпокойствие дават на бебето гърдата и го изхождат. Бебето пишка и продължава да суче, може даже да заспи, а може, насуквайки се, спокойно да пободърствува известно време. С възрастта необходимостта да се поставя на гърдата възниква по-рядко отколкото потребността да уринира. Бебето може да чишка и без да се поставя на гърдата. Но в някои случаи изхождането с гърда е по-удобно, например, през нощта, а също тогава когато майката изхожда бебето по собствено желание, например, преди разходка, или преди сън. През нощта бебето се изхожда без да се събуди. Когато то започне да се върти, майката сяда, взима бебето в поза за изхождане, дава гърда и потупва. Бебето пишка и продължава да спи посуквайки. Изхождането е свързано със закаляването на бебето. Оказва се, че бебето, което го изхождат, едновременно започва да се закалява, при това по най-лекия начин. Получава се, че в течение на деня много често му се оголват крачетата и долната част на тялото. Когато престане да се увива бебето в пелени, се оказва, че е най-удобно то да се държи само в блузка, с постоянно голички крачета и дупе. Когато бебето започва да се учи да пълзи, става и ходи, най-добре това се получава с голи крачета, т.к. голите крачета никак не се хлъзгат. Децата предпочитат, примерно до тригодишна възраст, в домашни условия постоянно да ходят боси и без гащички. При това за детето, постоянно ходещо с голо дупе по-лесно се установява правилно отношение към гърнето, на него не му се налага нищо да сваля. Той по-бързо се приучава самостоятелно да ползва гърнето. В резултат, израства дете, привикнало да бяга в къщи, а по възможност (например през лятото на вилата) и на улицата, босичко и равнодушно към теченията. Бебето се изхожда като обикновено се придържа над легенче или умивалника или над всеки друг подходящ съд. Обикновено във всяка стая в къщи подобен съд трябва да присъства. В позата за изхождане няма нищо сложно... майката взима бебето така, както когато иска да го накърми седнала. В това положение, бебето сучещо гърдата лежи на мамината ръка. Майката разтваря крака без да отнема бебето от гърдата, отпуска дупето надолу, придавайки му почти седнало положение. С ръката, на която то лежи, го придържа за крачето, за бедрото малко по нагоре от коляното, другата, свободната ръка прекарва под другото краче така, че ръката се оказва в коленната сгъвка и с дланта на тази ръка потупва между крачетата (половите органи). Когато бебето пишка, особено ако е момченце, майката с тази длан направлява струйката право в легенчето. С придобиването на определена ловкост и сръчност изхождането на бебето може да става и над гърнето. А кога бебето сяда на гърнето? Най-често през втората година. Защо чак на втората? Може и на първата, но повечето деца във възрастта 6-12 месеца не искат да седят на гърне. Бебетата или се съпротивляват при опита да ги сложат на гърнето или като поседят една секунда слизат. Най-просто е за тези деца, които имат нагледен пример в образа на своя батко или кака, които ползват гърне. Но във всеки случай, гърнето трябва да се появи в интериора и да стане привичен предмет за бебето, най-малкото, тогава, когато навърши една годинка. На бебето може да му се предложи да ползва гърнето по предназначение н а 1г 3-4месеца. Всички деца успешно използват гърнето на 1г 8-9 месеца. Да изхожда бебето от раждането му може всяка мама стига да иска да се научи на това. Разбира се (поне в началото) по-голямата част от времето бебето трябва да бъде в ръцете й или в непосредствена близост до нея. Ако майката смята, че бебето не трябва да се държи на ръце и е уверена, че правилно отглежданото бебе, това е бебе, прекарващо голяма част от времето си в креватчето, посукващо биберон-залъгалка, то тя няма да може да изхожда детето си, а и то едва ли ще иска. За нея е по-добре да използва памперс. Изхождането на бебето някога е било задължителен и естествен елемент от общите грижи за бебето. Затова, в страните, където в обществото се е съхранило предаването на традиционния майчин опит и където а майките носят децата си със себе си, с приучването на бебето към чистота не е проблем. Внимателното отношение на майките към своите бебета и подпомагане на неговото желание да бъде сухо и чисто са дотолкова общоприети, че, например, в африканските страни, жена изцапана от своето бебе една седмица след раждането се счита за невнимателна майка. За цивилизованите европейки е по-сложно и защото никога не са виждали как може да се изхожда бебето. Ако младата майка по време на своя живот много пъти е наблюдавала как другите жени облекчават бебетата си, започва сама да го практикува със своето бебе, при нея това ще се получава почти инстинктивно. На нас, които нямаме такъв опит, ни е по-сложно. От момента, когато за първи път сме чули информация за това, че новородените, се оказва, могат да си искат да пишкат, до разбирането на бебето на ниво чувства: „Аха, ти искаш да чишкаш? Хайде да отиваме към легенчето...” минава известно време. Правила на изхождането:? Изхождайте бебето след всеки сън, независимо от това дали се е събудило мокро или сухо.? Изхождайте при проява на безпокойство. Постепенно ще започнете да разбирате кое именно безпокойство говори за желанието на бебето да се изчишка или изака.? Изхождайте по ваше желание, ако на вас това е необходимо, например, преди разходка.? Не очаквайте, че бебето веднага ще се изпишка като го вземете на ръце, особено, ако се опитвате да го изходите по ваша инициатива. Почакайте поне 2-3 минути.? Не настоявайте на уриниране, ако бебето не е сукало дълго. Възможно е да няма какво да изпишка.? Изхождайте бебето, ако то вече дълго не е чишкало и ви се струва, че е вече време.? Бебетата на възраст няколко месеца и по-големи, може да пишкат веднага след сън. Нагласяйте се под изменящите се потребности на бебето.