avatar
0 0 гласа

Един студент в Америка - Последната му седмица

Здравейте

Време е да ви разкажа какво се случи с мен по време на последната седмица от престоя ми в братска Америка.

Тъй като това бе последна седмица имахме по-малко часове работа(или поне аз) . Вече бяхме напуснали работата в магазина вечерта и остана само работата в бъргъра вечерта и тази през деня в другия магазин. А при мен дневната работа бе само 2 дена. Сега е момента да се поясна, че в момента говоря за предпоследната седмица, защото последната бяхме само в бъргъра.

Че тъй като имахме повече  свободно време решихме да го запълним. Ходехме на покупки няколко пъти, но за това има време..

Седмицата от забавления започна с излизане в морето с едни познати. Бяхме си помислили,  че нищо няма да се получи, защото до последния ден нямахме никакво потвърждение. Бяхме си заспали хубаво и мислехме за работната вечер, когато телефона прозвъня и Лейла ни каза, че след няколко часа сме щели да излизаме в морето. Събудихме се набързо, взехме малко ракия, фотоапарата, качихме се на колелетата и до бъргара. От там в един трък и към пристанището. Лодката се оказа малкичка, но добре екипирана с сонари, джи пи ес, мотор, радио.. Всичко необходимо. На всичкото отгоре капитанът си я е правил сам. Неговата професия е да прави покриви за яхти и да ги продава. Иначе една такава лодка като неговата струва средно към 30 000 долара. Големите и луксозни минават милион. След като се качихме той даде руля на Марито, защото го мързеше да кара. Проблема бе, че за да излезем от залива трябва да минем под един мост и после спазвайки някакви знаци качени на шамандури из залива да излезем от заливчето около града към открито море. Марито се справи успешно с излизането от “гаража”. Докато плавахме си ударихме един лаф, Този моряк се оказа единствения американец, който си призна, че Америка няма да е винаги велика и че имат огромни дългове, които всеки момент ще повлекат целия свят. По едно време се появиха делфини и започнаха да си играят около нас. Спряхме лодката и си потопихме краката и ръцете във водата. Те се приближаваха на около педя от нас и се отдалечаваха. Беше много красиво, а вълнението бе много голямо. Виждах делфини за втори път в живота си и за първи на свобода, а те бяха почти до нас. Бяха няколко семейства, заедно с малките си. Бе много забавно отново да си кажа. След делфинчетата извадихме ракията. Преди това бяхме пили малко биричка. Предупредихме брата хамериканец, че това, което се готви да направи му викаме чук и че може да го удари бая тежичко. Той каза, че само ще пробва ракията, Много му хареса. Обещахме, че ще му дадем остатъка. После се върнахме, хапнахме малко   чипс, капитана донесе някаква риба, която бе много вкусна и миди в консерва. После решихме, че може да ни завали дъжда. Капитана предложи да ни закара до нас. Ние се съгласихме, качихме се в пикапа и по пътя изведнъж се изсипа като из ведро за около 200-300 метра път. После дъжда спря и точно преди квартирата запука отново. Бяхме целите мокри, но изпълнени с красиви спомени от разходката.

 

Няколко дена по-късно бяхме до парка, в който работехме миналата година. С нас бе една приятелка от България, която работи в съседен град, съквартирантката и, една рускиня и един поляк. Този ден ще го запомня с това, че в парка си изгубих медальон с кръст, който бях намерил преди около година в същият парк, с изгарянето ми от слънцето и с жестокото ядене на пица в една пицария след това. За 20 долара аз и Марито преядохме и препихме. После оставих жените в един магазин а аз се прибрах да спинкам, защото имах към 35 часа без сън. Това беше в неделя, а тогава няма шатъли(микробуси) от единия град до другия и момичетата са се прибрали на стоп.

 

После дойде деня, в който имах риболов с корабче в открито море. За жалост времето беше много лошо и често превълява дъжд. Освен това беше студено и духаше вятър, а аз бях само с един потник. Умрях от студ. Ама хванах някоя друга риба. Марито и тя, но ако рибата ти е под 16 инча я пускаха обратно в морето. Повечето ни ги пуснаха. Имаше много народ на лодката. Българи и американци. Много от тях бяха се качили само да се напият в морето. Други да се насоят. Имаше едно момиче горкото, което не престана да повръща. А реално когато си отвънка и гледаш водата повръщаш по-малко :) Бая народ видях как тичат до края на лодката и ... :) Иначе риболов представляваше следното... Лодката спре, кажат ни да хвърляме въдиците. Стоим няколко минути и после към следващата спирка. Въдиците бяха наредени по перилата на корабчето. До всяка въдица имаше кофичка с някакви мекотели като миди, риби, октоподи и не знам още какво. Имаше и цели малки рибички. Целите риби се слагаха на долната кукичка, а на горната частите от мекотели. Имахме и доста големи тежести на кордата. За да хванем рибата пускаме кордата докато стигне дъното и после чакаме нещо да я опъне. По някое време обаче дойдоха делфини и те започнаха да ядат от стръвта. При някой се усещаше силно повличане и очакване всеки момента да се скъса кордата. После като извадиш стръвта на нея няма нищо. На някой други пък малко по малко им чукваше по кукичките и като ги извадиш виждаш как някой си е взимал от стръвта. При прибирането ни от риболова закачиха рибата на кърмата на кораба и започнаха да свирят след като влязохме в пристанището.

 

Както казах ходехме и да пазарим. Аз съм най-горд с факта, че купих парфюма на Бритни Спиърс – Fantasy от 50 мл. Само за 9 долара, при цена в интернет на същото от 40 долара, а в един бутик в Париж – 40 Евро. Подарих го на Марито. Купих го в един от последните ми работни дни в Таргет. Подреждах магазина, когато попаднах на шишенцето. Обърнах цената и видях 9 долара. Нямаме право да пазарим стоки с намаление докато работим, затова го оставих на мястото му на щанда и продължих работа. Докато минавах покрай него ми се стори, че е по-голям отколкото останалите. По късно след като го купих видях, че е с цели 20 мл повече. Обяснението ми е, че сигурно това е било някаква мостра, а нашите в магазина не са знаели и са си помислили, че е дефект, защото я нямаше пластмасовата му опаковка. Иначе картонената не беше отваряна и парфюма си беше чисто нов. По-късно пък, когато реших да си купувам куфар, и след като го взех на намаление отново разбрах, че оригиналната му цена е 145, а аз го купих само за 35 долара. Но куфара е голяма работа и дотогава не бях виждал куфар с толкова много джобове. Реших и да купя DV Video кабел, за една камера, която носех като подарък. Първият път, когато взех кабел, дори не беше и такъв, какъвто ми трябва, хем носех камерата да видят какво ми трябва. А кабелът го купувах от Best Bay. Това е нещо като нашия техномаркет Европа и има добра репутация в САЩ, дори редовно правят реклами по ТВ заедно с неговия Geek Squad, който веднага ще дойде до вас и ще оправи проблема на компютъра ви. Абе с 2 думи ги имат за големи разбирачи. Миналата година един разбирач от там ми беше казал, че не мога да записвам текстови файлове на емпитри плеър самсунг, ама карай. Простих му. След като поредния разбирач, работещ там ми даде грешния кабел вече не бих препоръчал на никой да ги ползва. В крайна сметка нашия човек ми е дал USB кабел с 2 различни вида накрайника, който се ползва при свързване на 2 кабела.После се върнах отново, обясних им какво ми трябва и им казах, че само единия край на кабела трябва да е USB, а другия да е  DV Video. Те ми дадоха нещо, но то пък беше DV Video и букса, подобна на тази на юесби, но по дебела и по-малка по размери. Върнах се и за 3ти път отидох да сменям кабела. Този път вече явно попаднах на една жена, която разбира и тя ми каза, че това, което търся си е обикновен FireWare кабел и че няма начин да има такъв кабел, който от другата страна да е USB. Тогава вече купих  FireWare- FireWare, защото се сетих, че имам такъв порт на лаптопа и се отървах от бремето за търсене на кабели за камери. Като си купувате камера внимавайте по какъв начин можете да се свържете с компютър, защото не било толкова лесно колко си мислех. Аз поне не знаех, че не мога да имам юесби-файруеър кабел.

 

Ходехме 2 пъти на бюфет с китайска храна. За по 7 долара ядеш на глава, ако ще пиеш даваш ако не се лъжа 3. За десерт ако искаш можеш да си напълниш фунийка със сладолед от сладолед-машината в ресторанта. Жестоко ядене беше, но този път знаехме как да се държим, дори оставихме бакшиш и платихме с кредитна карта :) При второто ни посещение сервитьорката помнеше какво ще пиеме от първото и бе много любезна с нас. Базикахме се, че сигурно ни е запомнила заради 3те чинии, които изядох предния път. При второто попаднахме с Марито на нещо с лютива чушка и почти едновременно се опарихме. Ама много сериозно. Марито се разхълца, а аз се зачервих целия и започнаха да ми капят сълзите.Не мога да сваря да бягам да вземам хляб от масите да гасим. Беше голям зор наистина. Добре, че бе към края на обяда, защото от там насетне дълго ни люта на гърлата.

 

Ходехме няколко пъти и на макдоналдс. От чисто любопитство. Разбрах, че хамбургерите им не струват и че в Whataburger сме много по-добри. Дори за закуска там ядох пенкейк със сосидж и яйце. На български това ще рече нещо като палачинка със сладък сироп, ама наблягам на НЕЩО със НЕЩО като пържено объркано яйце и с НЕЩО като салам. Беше вкусно.

В деня в който ядох това с Марито излязохме през гаража и казахме на Нанси да заключи. После излязохме с Том и с колата му до конкуренцията. Том беше с костюма си на мениджър в Уотабъргър. Поръчахме от колата и на връщане разбрахме, че никой от нас няма ключ за къщата. Че давай с Том до съседния град до работата на Нанси да вземем ключ да се приберем. А това бе един от малкото дни, в които Том щеше да се прибере рано в тях си, защото обикновено работеше доста след като му свърши смяната в бъргъра.

 

Абе като гледам пак стана доста дълго. Дано сте стигнали до тука и дано Ви е било интересно. Мога да пиша още, но ще го спестя.

 

В крайна сметка последната седмица бе изпълнена с много преживявания и малко спане и работа.