Когато полетиш надолу с вик,
усещането за крила изчезва
и лекотата се заменя в миг
с болезнено усещане за
бездна.
И ти прекрачваш тъмния й
праг.
И мислите ти пускат светли
корени.
Живот и смърт — какъв
абсурден впряг,
безмилостно от времето
пришпорен.
За да добиеш чувство за
небе,
усещане за вертикална
прерия —
ти изостави белия жребец
и отлетя завинаги със черния.
Но той е тук. Допрели
рамена ,
със белия — вървят като на
празник...
Единият е с празни стремена,
на другия очите му са
празни.
Добромир Тонев