Начало
Регистрация
Вход
Поезия
Създай свой блог
Пиши
Категории
Образование
Образование
Начално Образование
Предучилищна педагогика
БЕЛ
Математика и ИТ
Чужди езици
Нещата от живота
Бебелог
Здраве и Красота
Литература
Поезия
Любов
Музика
Туризъм
≡
BgLOG
Поезия
Пясъчни рисунки
от
Веселин
на 21.04.2006 14:35
21 коментара
,
1138 прочита
Категории:
Поезия
,
Музика
Пясъчни рисунки
Ако ми нарисуваш с пясък
танца на медузите,
изящно очертаеш облаци
и ги превърнеш във овце...
Aко целунеш слънцето
и го превъплътиш във лятото,
ако добавиш птиците
във синьото небе,
ако направиш къщите несъръзмерни
с прозорци – по големи от врати,
тогава нарисувай ме със пясък
и направи така, че да вали...
Веселин Иванов, 21.04.06
Вдъхновено от :
http://www.fundz.ru/obschee/risunki-peskom-2.html
RSS за коментари
Коментари
#
| от
Ace Coke
на 21 април 2006, 14:42
Веско, това е много красиво! Поздравления!
#
| от
Веселин
на 21 април 2006, 14:50
Благодаря, Тонко! :) Овациите са най-вече за мадамата, дето рисува с пясък. Невероятна е. Ако някой друг се включи със стих по темата, ще е много готино.
#
| от
Ace Coke
на 21 април 2006, 14:51
Мда, онова клипче е много вдъхновяващо...
#
| от
Asgen
на 22 април 2006, 20:20
Очите ти със мидени черупки
ще нарисувам върху пясък с цвят на мед.
Ще те обходя с бавни, тихи стъпки.
Лицето ти ще бъде бяло - лед.
Когато завали - ще плачеш с шепот
на рачета във раковинен сън.
Ще се разлееш - прилив, нежен трепет.
В съня ми ще се връщаш с кротък звън.
Рисувам те, а ти ще ме забравиш,
когато дъжд ти пратя призори.
Сега е време всичко да оставиш
и да не питаш колко ще боли.
#
| от
Веселин
на 23 април 2006, 00:12
:)
В кухината на рапан
Във кухината на рапан
небето е ръждив отблясък,
а октоподите творят спектакли
с пипалата си.
Сопраните на вятъра
са съвършени
монографии.
И само лудият
е в състояние да ги рисува
с водорасли...
:)
#
| от
Asgen
на 23 април 2006, 02:50
...когато свири вятърът
във бялата му риза призори.
Тогава само небето е
със този чист нюанс
на утринна усмивка.
Една голяма риба като облак
минава важно през лагуната от сол.
Солта е сухата субстанция,
полепнала по пясъка
от зли русалкини сълзи.
Рапаните се чупят,
раците остават пак без дом.
В една зелена локвичка
умива слънцето очи.
Сълзят от песъчинките на времето...
#
| от
Веселин
на 23 април 2006, 12:21
Уаааа! Това последното е невероятно! Много обичам морска поезия!
Солено
Като оса ме жили
слънцето.
Изгаря стъпките ми
керемидени.
Прецеждам пясъка
през пръсти...
В ръцете ми остават
само миди...
Солта размива се
във устните,
при допир ме целуваш
кадифено...
Небето тихо шумоли
над бурните вълни
разпенени...
#
| от
Веселин
на 23 април 2006, 12:25
Но, моля те, публикувай си ги по-нататък и на 1ва страница. Грехота ще е да останат само като коментари! И двата са направо, не за първа страница, ами за "избрано за деня"! ;)
#
| от
Asgen
на 23 април 2006, 14:33
Благодаря ти. Не мисля, че са чак толкова велики, просто добър отговор на добре развита тема.И твоите са много хубави и те провокираха моите отговори. Ако не бяха твоите, може би нямаше да се родят и моите. А ако някой иска , може и тук да ги прочете. Даже е по - интересно така.
Солени са душите на вълните днес
и по брега разсипват се солени.
Една самотна чайка
на един самотен бряг
е като шепот
на забравено предание,
в което е предречено,
че ще изгубиш власт
над сенките
от сънища пророчески
и ще се върнеш
в люлката
на първообраза си чист.
Моли се!
С пясък челото си
посипи.
А после всичко
ще започне отначало...
В душата ти-
зародишът на бъдещите дни...
В небето -стих-
нирваната на моите очи...
#
| от
Веселин
на 23 април 2006, 14:35
Маслинени тоналности
Пастелени са
сламените навеси.
Болят мастилените стави
на шезлонги.
Потъвам в отпечатъци
на пясъци.
Чертая с пръсти сенките
на клони.
Нацапан съм до лакти
във импресии.
Притискам дланите си -
листи палмови.
Разливам се в неясни
очертания.
И рея се в маслинени
тоналности...
:)
Голям маратон си спретнахме с морски и пясъчни нюанси :)
#
| от
Asgen
на 23 април 2006, 14:59
така е
и е нормално, идва лято... а какво е лятото без море и слънце?!
маслинка се отронва
във мартинито
на слънчевия залез призори.
От среща с утрото се връща
нощ красива
и капят спомени
от влюбените и очи.
Косата ми е с цвят на водорасли,
целувани от сепии насън,
разсипва се
по рамото на хоризонта
и вятърът
масло от нежност втрива
в гърба на прилива,
преди да изгори...
#
| от
АРАГОРН
на 25 април 2006, 16:21
Морето спи.
Под будното око на бялата луна
светът въздиша морен...
Тишина...
Във нежната прегръдка на Нощта -
две сенки - Той и Тя.
Две тела в едно се сливат,
две съдби - в една...
Ала лятото отлита.
И остава Тя.Сама...
Той е толкова далече-
пази някъде в нощта.
В миг отронва се сълза-
по-солена от морето,
по-горчива от пръстта...
Тя ще чака.Той ще дойде!
Заедно ще бъдат до смъртта ...
#
| от
Веселин
на 27 април 2006, 15:24
Заведи ме...
Заведи ме някъде,
където
ще се свива бялото
до сиво.
Заведи ме някъде,
където
портокалови лъчи
ще ме обливат.
Заведи ме някъде,
където
демоничените криле
не са зловещи.
Заведи ме
на прежурящ залив –
най – безлюдния
и най - горещия.
Заведи ме...
;) Пясъчните рисунки продължават :) Аз мога да се включа максимум с още едно, две неща, и после ще трябва да се предам :)
#
| от
Asgen
на 27 април 2006, 19:34
Да те заведа?!
Ти вече си там.
Там, където
морето целува небето
с най-нежната целувка
и то му подарява дъга.
Да те заведа?!
Огледай се-
не виждаш ли
ръцете на вятъра,
които рисуват
по кожата ти
с портокалови лъчи.
Да те заведа?!...
Най-безлюдният
и най-горещ залив
се смее
под босите ни стъпки
и тече пясъка
от счупения му часовник.
Заведен си...
Времето спря.
Остани!...
#
| от
Веселин
на 28 април 2006, 00:28
Кралица на Лятото
Ухаят устните ти
на папая.
Парфюм от грейпфрут,
ананасови коси.
Иззад
тръстикови къдрици
ме изгарят
бамбуковите ти
очи.
#
| от
Веселин
на 28 април 2006, 00:30
Ти сериозно ли пишеш на прима-виста от самото начало? Моите стихове не са спонтанни, но се старая да ги вмъкна в ритъма на пясъчните рисунки, които се получават ;)
#
| от
Asgen
на 28 април 2006, 02:14
Прима виста?! Да, защо се учудваш? Това е като писане по зададена тема.
Не мисля, че е кой знае какво умение, но аз мога да пиша за всичко, стига да ми харесва и да е достатъчно вдъхновяващо. А твоите стихове са интересни...
И като недозрял
откъснат портокал
търкулва се към залез
слънцето.
В тръстиковите ми коси
ухаят белите му цветни пъпки.
Невинност, бяла тишина,
а после...френетични тръпки.
Морето помни, то е стар другар
на босите ми мисли непризнати.
Заравям в пясъка кори от гниещ плод,
за да опазя от прокоба нежността ти.
Ухание на залез ме гнети.
За да се сбъдна, ще разкъсам тишината.
Островитянка е душата ми. Мълчи.
Ще бъде късно, но ще се роди
в мираж тъгата.
А после приливът очите ми ще заслепи.
#
| от
Веселин
на 28 април 2006, 02:54
Долината на портокалите
Да си направим среща
в долината на портокалите.
Аз ще съм с хавайска шапка,
а ти бъди облечена в бананово.
Ще се намокрим под водопадите.
Ще разрошвам косата ти,
а вместо в´ вода, ще се къпем
във пръски от грейпфрути.
Навън ще валят крокодилски сълзи,
а тревите във змийски отенъци
ще стърчат.
Да си направим среща
в долината на портокалите.
Но, моля те, не забравяй
да вземеш със себе си
двa палмови листа
в случай, че наистина завали ...
#
| от
Веселин
на 28 април 2006, 02:56
какво значи "френетичен" ?
Нямам тълковен речник наоколо :(
#
| от
Asgen
на 28 април 2006, 03:36
Френетичен ?! - Синоними -възторжен, ликуващ, вдъхновен,ентусиазиран, възхитен, въодушевен,жарък, екзалтиран...
И още -безумен, обезумял, луд, неистов
Мисля, че повече се използва във вторите смисли
#
| от
Asgen
на 28 април 2006, 03:45
Облечена във бананово?!
О, не , това не ми отива.
Предпочитам
яркочервения цвят на прясна кръв,
с черни рози,
дишащи върху десен от коприна
и бели момини сълзи -
нещо като капан и стръв.
Крокодилските сълзи
змийските езици на пясъците
ще оближат
и ще се пръснат
на хиляди прашинки -
водопад от светлина.
В тази пясъчна феерия
окъпан като новородено
отново ще преоткриеш
началото на всички важни неща.
Нямате права да коментирате тази публикация.
Навигация
Всички публикации
Wiki
Гласувай за страницата в BGtop
За реклама
Начало
BgLOG
Поезия
Разглеждане
Заглавна страница
Всички публикации
42
Sms - поезия
Podcasting
Еротика
За "Общност Поезия"
Забавление
Класика
Коментари на произведения
Любими автори
Любов
Любовна лирика
Музика
Невчесани мисли
Поезия
Преводи
Предложения
Произведения за деца
Размисли
Сонети
Стихове на чужди езици
Събития и Конкурси
Хайку
Хумор и Сатира
Нещата от живота
Символика
Събития
За BgLOG.net
Литература
Проекти
Интересни линкове
Култура и изкуство
Ключови думи
арагорн
валентин дишев
есен
зима
конкурс
лирика
литература
любими автори
любов
любовна лирика
мечта
мрачни стихове
поезия
премиера
пролет
сонет
стих
стихове
стихотворение на седмицата
четяща българия
всички ключови думи