Толкова музика има в поезията ти!Много е образна и предизвикателна. Изпитах удоволствие. Браво,че успяваш  да редиш картини и чувства и да създаваш впечатление, че го постигаш с лекота.

Процеп през който
нахлува светлина.
Нещо споменно 
тук пак ме връща.
Зад рамото ми
наднича 
любопитно Смъртта.
Тя май си нямаше
своя родна къща.
И търси процепи
и завеси от сатен,
да избърше челото си,
прегряло от Слънцето.
Момент прицелен
в пореден ден, 
свит до точка,
напомняща зрънцето,
непокълнало и твърдо.
Овладяно безумие.
Нищо не вземаме.
Голо е бърдото,
по което се влачим.
Блатна кал. Скудоумие.

За миг е всичко...
А после - Новолуние.

виждам , че пишеш все така интригуващо , Вес :)
Едно малко продължение на поетичните ти метаморфози от една изгубена за 2 години блудна дъщеря :)