В ъгъла на старото мазе,
намерих шишенце със засъхнало
мастило.
Вдъхнах забравения аромат,
а то с перодръжката на времето
нарисува пред мен,
юноша свенлив с девойка красива
в разцъфналите слънчогледови ниви.
Погледът ми от спомени се замъгли,
a да рисува тя не спира -
ето ме- остригано хлапе,
лудеейки яхнал кон с развята грива.
И сам не знам, как това мъничко шише
детството ми е събрало.