На Веско
Кръчмарят вписва в своето
старание
една
мастичка, забравена от фризера
където са кристалите
призвание
и бутилки са се свили във
очакване.
Там пъплят хората пияни,
погълнали ракия со
салатка.
Кънти звукът от кака
Радка
В душите им
Помнят таз Пиратка…
Дрегерът на цялото
безумие
е да опиташ ти да метнеш
полицая,
щом пиячката превръща са
във промили,
талонът ти – изсъхнал троскот…
И цяла нощ пиянство е
потъване
във тишината на любезно
изтрезвително
Мастидо сигурно е
авантюра
или пък просто
усет към кристала…