* * *

Реките вписват в своето мълчание  
едно селце, забравено от Бога,
където самотата е призвание
и тишината се е свила в небосвода.
Там пъплят хора като мравки,
погълнати от своите вселени.
Кънти звукът от пианола
в душите им
                 и спомените слепва...
Дагеротип на цялото безумие  
е да опиташ да заснемеш Господ,
щом вятърът превръща в струни
тревите и изсъхналите троскоти...
И цяла нощ пиянство е потъване
във тишината на катранените свещи.
Макондо сигурно е авантюра
или пък просто
                     някакво усещане...