Най - лесното е, да поставя точка.
Но всичко след това e с главна буква.
Така ми втръсна, вечно да започвам...
Не искам точка.Искам да избухна!
Да съм жестока.Както аз умея.
И да премина през съня ти, огнедишащо.
Изпепелявайки, каквото видя,
без мисли, утре, за стърнищата.
На крачка съм, но пиша запетая.
/Такава щедрост, трудно се пропуска./
И не, че съм простила, ала зная,
че всичко е различно след закуската...