avatar

в. Култура: Отново за средното образование

от arebe magare на 12.11.2010 21:33 0 коментара , 403 прочита
          Разговор с Боян Захариев. Вестник Култура

- Ако министерството премахваше по-малко учителски работни места, може би нямаше да имам нужда от частни уроци...
- Ъ-ъ.. намираш се на частен урок по математика, а не по политически науки...

На електронната страница на Министерството на образованието е публикуван проектозакон за училищното образование, който чака своето обществено обсъждане и дискусия. Ето защо потърсихме мнението на представител на експертите, които периодично се събират в работни групи – към Министерството на образованието и към Народното събрание, за да обсъждат новия закон.

Боян Захариев е директор на програма “Управление и публични политики” към институт „Отворено общество” – София. Той е работил като ръководител на проекти и консултант в сферата на образованието и социалната сфера в България и Русия. Във връзка с тези инициативи си е сътрудничил с датската консултантска фирма Dialogue Development, с френската – Sofreco, както и с други фирми  и неправителствени организации от България и страни от ЕС.
Още от Боян Захариев в блога: РАВЕН ДОСТЪП ДО ОБРАЗОВАНИЕ?
http://bglog.net/blog/arebemagare/site/posts/?bid=35218
Политиката на “както искаш” или избиране без избор за най-уязвимите

Вижте също:

Cпециалното досие на вестник Монд дипломатик, посветено на въпроса за средното образование: http://bglog.net/blog/arebemagare/site/posts/?bid=41794

Бюджет 2011 – увеличение за полицията, намаление за образование и култура
http://bglog.net/blog/arebemagare/site/posts/?bid=41506
Подобно е положението и в сферата на образованието. Предвиденият дял от бюджета е 3,3%, толкова колкото се отделя за образование в страните от Третия свят в Африка и Азия. Запитан да даде обяснение за орязания бюджет за образование премиерът Борисов е лаконичен и груб „Не искам да чувам! Прав е Дянков да реже!“

_________

- Да започнем от принципите. Какво трябва законово да се промени в образователната система, за да може тя „да се задвижи напред”?
- Проблемите, за съжаление, далеч не са само законодателни. Даже не бих ги поставил на първо място. Голяма част от тях не са и продукт на сега действащия закон (което не значи, че не бива да има нов закон, с който да се уредят обществените отношения в едно по-модерно училищно образование). Основният проблем е равният достъп до образование - на децата от различните социални групи, от малцинства, на децата от градовете и от селата, на децата с увреждания. Този достъп не е осигурен по адекватен начин в България и проблемът с него ще продължава да се задълбочава, още повече, че е свързан и с намаляващото финансиране. При сегашните делегирани бюджети, например, общините, които също са в криза, са пред невъзможност да предоставят образователна услуга дори с минимално качество. Инвестирането в образованието е дългосрочен проблем, който не може да бъде разрешен само със Закон за училищното образование, той е въпрос на цялостна политика на правителството.
Много неща в образованието зависят от родителя, днес се появи и понятието „отговорно родителство”. Ние проведохме международно изследване сред родители, което имаше за цел да покаже до каква степен те са активни. Резултатите показаха, че именно родителите, които са бедни и са с по-ниско образование, са по-малко активните. Те обаче разполагат с по-малко възможности да бъдат активни и заради това имат нужда от помощ. От нашето изследване се вижда, че там, където учат децата на тези родители, и учителите са много по-пасивни. И тази пасивност трябва да се преодолее, като се помисли как в новия закон да се включи родителското участие.
- Имате предвид разширяване правата и активността на настоятелствата...
- Това е едната възможност. Международните изследвания показват, че родителското участие се превръща във феномен на горната средна класа. И самите училища търсят първо онези заможни родители, които могат да се ползват като източник на дофинансиране – за ремонт, за закупуване на учебници и т.н. Така е и в България в момента. Но в доклад на Световната банка за образованието в България, който за пръв път е по-реалистичен и по-критичен, се акцентира върху проблема с родителското участие, който се изразява в това, че на места с бедни родители и с родители от малцинствен произход няма настоятелства и рядко се провеждат родителски срещи.
- Вие говорите за по-пълноценно участие на по-бедните родители. Всъщност, богатите родители не участват в общественото образование, тъй като избират частното. Какво мислите за идеята частните училища да получават държавно финансиране според принципа, че парите вървят с ученика.
- Принципно не съм противник на тази идея. Има много страни, в които и частните училища получават държавно финансиране. Но то трябва да се отпуска срещу спазването на определени изисквания, свързани с равния достъп. Тоест, частните училища ще трябва да поемат и определени социални ангажименти – да допускат срещу много ниски такси или без такси деца от други социални групи, деца от малцинствата и деца с увреждания и да не обират само каймака на най-богатите. Всъщност, този процес на отделяне е недобър за образованието, защото децата се изолират в една стерилна социална среда и това не се отразява положително на развитието им.
- Подобна идея би ли могла да си пробие път?
- Това не е никаква авангардна идея - в Европа ще намерим достатъчно примери за такива модели на работа. Частни училища, финансирани от държавата, има в изключително социални страни - в частност в скандинавските. Важното е да се знае, че съществуват два различни вида частно образование. Едното е елитистко, с високи такси и без достъп на хора от други социални групи, което, в този си вид, не мисля, че трябва да бъде обществено финансирано. При втория вид частно образование, което е субсидирано от държавата, се изпълняват социални ангажименти и заради това няма прегради пред достъпа.
- Дали със сегашните си учебни програми – като се започне от физиката, та се свърши с историята, българско училище добре се е прицелило в бъдещето?
- Като цяло методите на преподаване се нуждаят от модернизация. Не казвам, че няма учители, които преподават по изключително модерен начин, които редовно си подобряват квалификацията и сами търсят информация, важна за усъвършенстването им - но като цяло в това се влагат малко инвестиции, и то държавни. На второ място е проблемът с технологичното обновяване на училищата – като се започне от изключително остарелия сграден фонд и се стигне до интериора на отделните класни стаи. Едва, след като решим тези два проблема, идват сериозните теми - за съдържанието на учебните програми, за отношенията между училищата и учениците, между учителя и учениците. По отношение на учебните програми в нашето образование фокусът е върху възпроизвеждането на знания, върху развиването на паметта. Правят се тестове, които, в известен смисъл, са доста примитивни. Много по-малко се акцентира върху това да се подготви изграждането на така необходимите умения за живот (може да ги наречем житейски умения, макар че официално в документите на Министерството на образованието те се наричат „умения за живот”). Защото компетентността вече не е просто да знаеш нещо, а да можеш правилно да функционираш в една среда, в която твоите знания или умения и целият останал ресурс, който имаш, се мобилизират в решаването на конкретни задачи и проблеми. И най-вече, компетентността на утрешния ден е свързана с това човек да е гъвкав, да е отворен към света, да учи непрекъснато, защото в днешно време вече не е достатъчно да завършиш училище или университет. За съжаление, нашата образователна система не ни подготвя достатъчно за тази нова реалност.
- Искате да кажете, че онова, което през ХХ век се смяташе за норма - натрупването на знания, вече не би трябвало да е в такава степен в основата на учебния процес.
- Абсолютно. Преди интернет и преди много други технологични пробиви, скоростта, с която човек е достигал до информацията, е била десетки пъти по-малка. Днес достъпът до информация не представлява никакъв проблем. Трудността е в използването на огромния поток от информация и това изисква много висока компетентност. Тя е необходима за ориентирането в голяма част от „боклучавата” информация. Затова заучаването на факти е безсмислено.
- А дали във вашите (експертните) среди се разсъждава върху връзката между „изучаването” по стария начин, т.е. със заучаване на фактология, и моделирането на едно систематично съзнание, което може да строи логична последователност? Дали абсолютно отвореното съвременно образование, включващо в себе си и хаотичната мрежа Google, ще допринесе за добиването на житейски умения, които предполагат изградена методика на мислене и на съпоставяне? Дали ученикът няма да бъде хвърлен в хаоса?
- Той ще попадне в хаоса, ако бъде оставен без образование или с образование от стария вид. Училището е място, където човек не усвоява само знания и умения. В него се развива и компетентност, която включва ценностната система на гражданското общество, на демокрацията, на участието. Освен това, то трябва да развива способността за критично мислене, за отсяване на значимото и достоверното. В едно модерно училище могат да се изградят такъв тип системи от ценности и критичност. И в Европа могат да се намерят достатъчно добри примери за това.
- Тук логично възниква въпросът за дисциплината в училище, който би трябвало да залегне в закона. Как се отнасяме към идеята за „онази гадна дисциплина на ХХ век”?
- Още в предишния законопроект, който беше лансиран при предишното правителство, имаше огромен раздел за дисциплината. Като цяло той срещаше доста голяма подкрепа. Законопроектът обаче не се придвижи и аз, като негов противник, не виждам нищо учудващо в това. Дисциплината - като външна принуда и наказание, води най-вече до липса на самоконтрол и липса на отговорност. Това съм го видял на практика. Преди да се занимавам с анализи и доклади, работех с уязвими деца; и то не само в България, но и в Русия. Това бяха крайно недисциплинирани деца, на ръба да извършат престъпления, с тежки противообществени прояви. Дори и при тях дисциплинирането под форма на затваряне и наказания само гарантираше лошия изход. Това, което те трябваше да научат, бе да вземат нещата в свои ръце, да открият ползата от онова, което правят, и да си изградят чувство за отговорност. В случая решаваща е не дисциплината с наказания, а умелото общуване с хора - възрастни, балансирани, с ценности, които знаят какво да направят. В момента учителят влиза в клас, изнася урока, вижда, че някой е подпийнал, че пуши, но той няма желание да се ангажира и остава откъснат от учениците в другото им битие, извън класната стая.
- Колко от българските учители са такива, каквито ги изредихте – възрастни, балансирани, с ценности, които знаят какво да направят...
- Като цяло за учителите има огромно количество негативни коментари. А гилдията има нужда и от малко обществена подкрепа след всичките тези стигми, сложени върху нея. Учителството не може да е много по-различно от обществото. Трябва да спрем с негативите и да подкрепим учителството, защото други учители няма да намерим. По време на учителските форуми, които организираме, се оказа, че учителите имат огромна нужда от общност, в която да обсъждат чисто професионални въпроси. И дори само възможността да се събират стимулира много интересни професионални дискусии, така че, ако средата стане малко по-благоприятна и по-насърчаваща, учителите могат да постигнат много.
- Във вашите експертни среди мисли ли се за целенасоченото използване и на други носители на знание за увеличаване на компетентността и на влиянието на учебния процес? Имаме предвид телевизия, радио, интернет.
- Грамотното, просветено използване на медиите е голяма задача пред образованието. Като цяло, формирането на критична нагласа към медиите, като изключвам предаванията на обществените медии с образователна мисия, е задача на училището.
- Но децата сякаш още в утробата на майка си са вече в интернет.
- Да, те много рано попадат под въздействието на медиите. В последния доклад на World Watch (организация, изследваща състоянието на планетата, но отделяща внимание и на възпитанието, и на това как децата да се предпазват от развихрилите се пазари - не само медийни, но и хранителни и детски) се даваха примери как в различни страни медийната регулация е доста строга по отношение на рекламите и на продукцията, която се излъчва от частните телевизии. Така че тук може да се намеси медийната регулация.
- Във вашите експертни среди обсъждана ли е идеята да се финансират определени предавания – игри, например, свързани с гражданското образование, които биха каптирали вниманието на хлапетата и биха били по-запомнящи се от урока на учителката?
- Добрият, модерен и автономен учител, който има свобода да взима решения какво да вкара в класната стая, може да използва материали от медиите. За учениците не е нужно да гледат предаване, което в момента се излъчва, защото учителят може да ползва записи на интересни предавания; вестниците също могат да намерят своето място в развитието на аналитичното и на критичното мислене. Учениците в по-горните класове могат да обсъждат телевизионни дебати, дискусионни публикации. В училище имат място и телевизионното, и вестникарското, и интернет съдържанието, което обаче трябва да е пресято от компетентния съвременен учител.
- Нали разбирате, обаче, че в момента, в който учителят извърши пресяването, тогава свободната воля на ученика започва да се бунтува.
- Под „пресявам” нямам предвид някакъв глупав цензор, който избира нещо и казва: „Това не бива да го четат децата”. Пресетите неща са важни за учебния процес, което обаче не означава, че те не могат да бъдат и предизвикателни. В часовете на гимназистите, например, може да се покани журналист от жълтата преса, който да разкаже как се прави вестника.
- А дали в новия закон се предвижда регламентиране на допълнителната индивидуална работа на учителя с онези ученици, които имат нужда от нея?
- При диференцирането на заплатите на учителите – първият най-логичен метод, който ще се прилага, е учителите, които остават допълнителни часове заради индивидуална работа с ученици, които имат нужда от това, или пък заради срещи с родителите, да получават и повече пари. В момента директорът - като мениджър на училището, се занимава с възнаграждаването на допълнителния труд на учителя, но не съм сигурен, че средностатистическият директор, дори бидейки много добър мениджър, при сегашното финансиране разполага с инструменти и с ресурси да прави подобна диференциация. Дори мисля, че това е невъзможно. Би било добре законът да предвиди някакви специални програми за стимулиране на индивидуалната работа на учителя с ученика.
- Разбира се, подобни нови програми изискват и допълнително финансиране, а едва ли министерството на образованието тъкмо в този момент може да актуализира бюджета си. За допълнителни средства училищата в малките населени места често разчитат на помощта на бизнеса. Как ще коментирате обвързването на бизнеса с училището?
- Не смятам, че това обвързване трябва да бъде прекалено пряко – т.е. да предполага, че бизнесмени от дадена община трябва да се съберат и да определят какви професионални паралелки трябва да има в общинските училища. Давам подобен пример, защото на местно ниво съм участвал в подобни дискусии. Образованието има много по-широка мисия от това да обслужва местния бизнес. Ето защо той не може да доминира и да диктува какви да бъдат учебните програми.
- Преди време се обсъждаше идеята до седми клас занятията в училище да са целодневни. Как се развива тази идея?
- За реализирането на тази нелоша идея ще е необходимо да се увеличи процентът на БВП, който е предвиден за образованието, защото ще е необходимо да се разшири материалната база на училищата, което ще бъде и възможност за нейното модернизиране. Както знаете, в момента, а особено след като в последно време бяха затворени стотици учебни заведения, училищата масово работят на две смени. Виждайки какво обещава днес правителството, аз съм дълбоко скептичен за осъществяването на тази идея.
- А предвид финансовата криза в културните институти, дали се предвижда възможност за насърчаване на извънкласните посещения на концерти и театрални постановки?
- Възможността често да се излиза извън училище, като допълнение към учебната програма, е част от модерното образование. Тя включва посещения не само на концерти и постановки, но и ходенето на екскурзии, посещението на медии и на различни предприятия, влизането в лаборатории и обсерватории – подобни практики са важна част от образователния процес в Европа. А у нас в момента извънкласните и извънучилищните дейности категорично са останали без всякакво финансиране.
- Преди години в прогимназията редовно се организираха екскурзии – учениците обикаляха България (като, между другото, спяха във физкултурните салони на училищата). Така тогава се извършваше обмен между училищата, а днес, може би, оставяме всичко на телевизията и на интернет. Но тактилното, светлинното усещане, усещането за миризма – изобщо цялото усещане за град е съвършено друго, когато си на място.
- За учениците от малките населени места пътуванията до градовете са изключително важни. Има деца, не само в България, а и на много места по света, които до една доста голяма възраст не са напускали района на родното си село. Или са го напускали, но не по добри поводи – примерно, за да пътуват без пари с железницата, да ходят да просят. Но въпреки важността си извънкласните дейности, като цяло, няма да намерят място в новия закон.
- А дали идеята до четвърти клас учениците да не получават оценки в цифрово изражение ще се осъществи? И няма ли това да повлияе на способността им да се самооценяват в конкурентна среда?
- Със сигурност за децата в подобна ранна възраст оценяването не е полезно. Това е сегрегиране, разделяне на децата по способности, когато те са твърде малки. Дори явяването на изпити за приемането в първи клас в т. нар. елитни училища е педагогически много вредно за децата. Примерно, ако съществува приемен изпит за деца в пети клас, а в още по-голяма степен примерът ми е в сила за деца в първи клас, то онези ученици, които не са успели да се справят със съответния изпит, изживяват неуспеха си като тежка травма в продължение на дълго време. Като цяло, в ранна детска възраст човек не е подготвен за конкурентните отношения. Освен това, с поставянето на оценки се култивира примитивен вид състезателност. В Германия и в Австрия, например, в свидетелството за завършен първи клас пише: „Уважаема Гретхен/ уважаеми Ханс, ти много добре се прави със смятането и твоят учител е много доволен; в писането трябва да отделяш малко повече внимание и е хубаво повече да спортуваш”. Все пак, не трябва да се забравя, че ролята на оценката не е да бъде някаква мярка за справедливост, а да стимулира ученето. Насърчаването на детето е ангажимент на учителя, който трябва да поддържа обратната връзка. Достатъчно е учителят да е малко намръщен и детето вече е готово да положи усилия. Добрият педагог разполага с хиляди пъти по-добри инструменти за стимулиране от поставянето на оценки, което е като измиване на ръцете, вместо прилагането на добър педагогически подход. Освен идеята до четвърти клас да няма оценки, трябва да се приеме и предложението до края на седми клас да няма приемни изпити. Това не е някаква моя приумица, а е записано в редица европейски документи, обобщили огромен брой изследвания в тази сфера. След седми клас пък учениците трябва да бъдат “пресявани” не по способности, а по интереси – математика, езици и т.н. И пак ще повторя, при най-малките ученици изпитът е все едно да им кажеш: „Вие не сте добри, не ставате за нищо, ето тези са добри.”

http://www.kultura.bg/bg/article/view/17642

Разговора водиха Теодора Георгиева и Христо Буцев

- Ало, Министерството на образованието ли е? Бях ви поръчал специализиран работник... да... пък този пред мен знае да чете и да пише. Какъв е този хаос?!

 


Разпечатване