О-О хвърлихте ме в тъча просто...А дали не зависи от ударението...В смисъл първата форма съвпада - аз ловувах, но втората да е ти ловувА, той ловувА, а за множествено число пак си е "ловуваха"...имам някакъв много бегъл спомен,че имаше такива глаголи, при които тези две времена се различаваха само по ударението. Макар че така пък звучи още по-неестествено.
и докато съм тук, кандидатстудентски изпит или кандидат-студентски изпит?. Според мен първото е вярно, обаче те ми говорят някви глупости за някакъв нов правописен речник и че там било с тире

Куини, ще ти отговоря по-късно. Сега на Eowyn искам да кажа следното. Кандидат-студент се пише с дефис (малко тире), а кандидатстудентски – слято. Така е и според новия, и според стария правописен речник. Специално проверих в новия преди малко. Правилото е, че когато се образува прилагателно име от дума, която се пише полуслято (т.е. с дефис), новата дума се изписва слято. И кажи на онези, които се позовават на новия правописен речник, да го четат внимателно.

Мерси за бързия отговор,Павлинка:) Ако имаше картинка с букетче, щях да я сложа:)

Eowyn, все едно съм го получила. :)))

А сега отговарям на Куини. Малко е сложно, защото, за да се изясни въпросът с това упражнение, трябва много добре да се разграничат различни граматични категории: вид, време и спрежение. Всички те се преплитат по един невъобразим начин, както това може да стане само в българския език. Добре че си го знаем от мънички, иначе щеше да ни е трудно да го усвоим ;).

Глаголът ловувам, който е включен в упражнението, е от III спрежение и затова формите му за минало свършено и минало несвършено време в по-голямата си част съвпадат. Различават се само във 2 и 3 л. ед.ч.:

аз ловувах, ти ловува, той ловува, ние ловувахме, вие ловувахте, те ловуваха (минало свършено време)

аз ловувах, ти ловуваше, той ловуваше, ние ловувахме, вие ловувахте, те ловуваха (минало несвършено време)

А ловяха е форма на глагола ловя за минало несвършено време, не на глагола ловувам.

За осигурявам и поделям могат да се кажат същите неща както за ловувам. И те са от III спрежение и формите им за минало свършено и несвършено време се различават само във 2 и 3 л. ед.ч. Тоест правилните варианти в упражнението са осигуряваха и поделяха.

Глаголът поделям (от несвършен вид и от III спрежение) много лесно може да бъде сбъркан с (да) поделя (от свършен вид и от II спрежение). Това обаче са различни думи и не бива да се смесват една с друга.

Всъщност най-добро разграничение между минало свършено и минало несвършено време се прави при глаголите от I (чета, четЕш; плета, плетЕш) и II спрежение (мисля, мислИш; говоря, говорИш):

аз четох, ти чете, той чете, ние четохме, вие четохте, те четоха (минало свършено време)

аз четях, ти четеше, той четеше, ние четяхме, вие четяхте, те четяха (минало несвършено време).

Като се замисля, Куини, ми се струва, че в началното училище е достатъчно да се говори за сегашно, минало и бъдеще време. А в средното училище вече може да се изучават по-задълбочено и времената, и спреженията, но дотолкова според мен, доколкото да се съдейства за доброто ограмотяване на децата, а не за претоварването им с куп ненужна информация, която не оставя следи в мозъчните гънки.

Дано да съм ти била полезна, сега пиша на прима виста, понеже не съм си вкъщи и нямам подръка никаква граматика. Ако се сетя за нещо важно, ще го допълня. :)

И така, оказва се, че спреженията са ми изяли главата.

Нека в тази връзка да си ги спомним отново. За да определим спрежението на даден глагол, ни помага гласната, на която той завършва в 3л. ед. ч. сег. вр.

E, хайде сега, чак пък да се срамуваш! Да се срамуват онези, които не си задават въпроси, които мислят, че всичко знаят, и не желаят да научат нищо ново, които повтарят наизустени истини с тон, нетърпящ възражение. Ох, увлякох се.

Една малка забележка. Глаголните форми ловуваха, поделяха и осигуряваха са и за минало свършено, и за минало несвършено време. Неслучайно написах, че въпросът е сложен. Всъщност сложна е българската глаголна система с тези времена, видове, спрежения и употребата им в конкретната речева ситуация, където, съгласи се, никой не се замисля теоретично кое време или наклонение да употреби, и си кара по усет – както си е нормално и естествено за всеки, чийто роден език е българският.

Куини, и учените спорят по много граматични въпроси. Например за преизказното наклонение – наклонение ли е, аджеба, или става въпрос за специални преизказни глаголни форми? Е, накрая взе превес мнението, че това не е наклонение. Такъв си ни е езикът – малко неподреден, шарен, лъкатушещ, своенравен... Какво да правим? Ще си го говорим.

Както се вижда от коментарите, езиковият казус е труден и за професионалистите, какво остава за дечицата в началния курс. Навярно съвсем се объркват, горкичките, жал ми е за тях...
Колкото до спора - сто процента подкрепям Павлина, наистина при някои глаголи от III спрежение има съвпадение на формите за мин. св. и мин. несв. време с изключение на 2 и 3 л. ед. ч. Оттам идва и "проблемът", защото при липса на формална разлика за повечето хора е много трудно да намерят смисловата. Моето мнение е, че в конкретната задача формално минало свършено време на глаголите е ловуваха, поделяха и осигуряваха, а от друга страна, смислово се подразбира, че въпросните действия са се извършвали "многократно в даден минал момент", което пък дава основания да се мисли, че по-подходящо е да се определят като глаголи в мин. несв. вр. Ако условието на задачата беше друго - например да е даден текстът: Някои животни ловуваха на глутници. По този начин си осигуряваха повече храна. Те поделяха плячката с всички от глутницата, и задачата беше да се определи времето на глаголите, сигурно почти всички деца биха посочили, че става въпрос за минало несвършено време. Погрешно е обаче да се смята, че минало свършено време на осигуряват и поделят е съответно осигуриха и поделиха, защото това са формите за минало свършено време на глаголите да осигуря и да поделя, които, за разлика от осигурявам и поделям, са от свършен вид! Т.е. става въпрос за различни по вид глаголи.  

Pavlina и Chu, благодаря ви за точните и изчерпателни коментари по дискутирания въпрос. Много ми помогнахте да попълня някои свои пропуски, дължащи се от една страна на незнание, а от друга - на несъобразяване с изучавани от мен понятия. Неуслужливата ми памет постепенно започна да се прояснява и аз се сетих (с помощта на учебниците, де), че в университета съм учила, че глаголите от ІІІ спрежение, както и някои глаголи от ІІ спрежение (напр. търпях) имат еднакви форми за минало свършено и минало несвършено време. Разликата се открива единствено във 2-ро и 3-то лице ед. число, защото само там окончанията са различни.
















П.П. А що се отнася до грешките - те са моята запазена марка. Именно затова избрах да се наричам queen_blunder - име, което  бих желала да се превежда като Кралицата на гафа. Смятам, че с този ник си давам вярно и точно самоопределение. Е, най-много страдам и се измъчвам, когато допусна грешка в област, свързана с професията ми, разбира се...  В същото време обаче приятелите ми твърдят, че някои мои гафове (от житейско естество) изключително много ги забавляват и са оставили незабравими спомени от контактите им с мен. Крайно време е тези истории да започна да ги споделям и с останалата част от света и вероятно един от следващите ми постинги ще посветя на този мой патент.

Извинявайте, аз малко съм се откъснала от материята: а какво време е "Животните ловували и поделяли?"

Shogun, това са преизказните форми на глаголите ловувам и поделям за минало свършено и минало несвършено време. Тези форми се определят като “несвидетелски”, т.е. използваме ги, когато съобщаваме за някакво действие по думите на друго лице (прочели сме или сме чули нещо от някакъв източник на информация).

Pavlina, малко по-нагоре в един коментар ти пишеш (ако правилно съм разбрала), че преизказното наклонение е отпаднало като термин и че учените са решили, че в тези случаи е уместно да се говори за употреба на специални преизказни глаголни форми. Ще ми бъде много интересно, ако дадеш още малко информация по този въпрос, но ако може, нека да е в отделен постинг.

Хубаво, аз го виждам, че е за нещо, на което не си бил, обаче не ми е питането като глаголни форми: а като време ми се вижда абсолютно минало свършено. И е някакво по-ясно от онова предишното, дето не се разбираше свършило ли е, или не.

Или греша?

Доколкото изобщо разбирам от тази материя (тук е необходим поне един специалист, защитил докторат по съвременен български език, който да разясни казуса), зависи от контекста, в който са употребени глаголите:

Животните ловували и поделяли плячката си, а после се прибирали в леговищата си. (минало свършено време)

Когато животните ловували и поделяли плячката си, те били наблюдавани от учени природозащитници. (минало несвършено време)

Куини, отдавна не съм се занимавала с тази материя и за да напиша нещо отговорно по въпроса, ще ми бъде необходимо доста време, за да го проуча. А и не съм сигурна, че ще представлява интерес за четящите тук. То са едни спорове, едни дублирания на формите за различните времена, едни размишления защо ги има само в нашия език, а в другите славянски езици липсват...

Интересно. Прочетох темата и преди да прочета коментарите, се замислих аз как бих се справил с подобна задачка. И стигнах до същото, до което и Шогун. Ще споделя своите си разсъжедния: първо, никъде в условието не се споменава дали разказвачът е наблюдавал случката или не. Още повече - говорим за третокласници и от една чисто математическа гледна точка е къде по-вероятно да са чули или прочели за въпросните животинки, отколкото да са наблюдавали лично събитието, че и да се е стигнало до там животните вече да са спрели да ловуват, тоест да са измрели, щото няма друг начин. Второ - "ловували" и "поделяли" на мен поне ми звучат като неща, случили се някога мнооого отдавна и вече минали и забравени. Тоест - минали свършено време. Няма ги ония животни и не ловуват. По-свършено от това май няма накъде. А въпросът ми е следния: аз ли си нямам и понятие от български език, или авторът за упражнението е кретен? И един въпрос към въпроса. Е кретен - тоест - сегашно време, нали? Беше кретен - беше, но как да знам, че все още не е кретен? Това свършено време ли е или несвършено? Бил кретен - то май и тук няма гаранция, че въпросния кретен не е оцелял някак. Абе шегата настрана, дайте нещо простичко, как да се определят времената. Питам съвсем сериозно, защото понякога, когато разказвам нещо от трето лице направо ми се взима акъла с граматиката. Благодаря предварително, смеха остава за моя сметка ;)

Тъй като специалистите си мълчат и празнуват, дай да се намеси дилетантът с голямата уста :

Минало несвършено определено е "беше кретен", понеже то някак си личи продължителност на действието. Когато в 3 лице ед.ч. свършва с -ше  - просто това си е несвършено време: стоеше, говореше, беше.

Докато свършено според мен е "бил кретен" (макар в случая явно пак е преизказна форма, обаче направо си е свършено).

- а това ми е голямата уста, дето компетентно се намесва във всички спорове.

:))) Първо да кажа, че се заливах от смях на вашите коментари. Много сте ми готини :))

И така. Това минало свършено време (или съответно минало несвършено) си личи най-добре при глаголите от І спрежение и при някои от ІІ-ро и ІІІ-то спрежение, но не при всички, за голямо съжаление.
 
Такива глаголи, с лесно за определяне време, не е нужно даже да ги включваме в някакъв текст, за да усетим главното, около което се върти цялата работа. А то е усещането, което възниква у нас, когато изречем думата. При тези глаголи веднага можем да почувстваме дали въпросното действие е завършило в миналото, или не.

Хайде нека да дадем пример с вариант на предъвкания от нас текст:

Отговорът е елементарен: Вечер лъвовете ловуваЛИ, а през деня сладко се излежавали на сянка. Във въпросът ви има скрита уловка! Все едно ме питате: - Какво е пръст? или - Имате ли коса? Т.е. онова с причастията си е умишлен едностранен поглед на проблема.