avatar

Откъс от книгата „Съмърхил – възпитание чрез свобода” на Александър Нейл

Summerhill A Radical Approach to Child Rearing.pngУчилището е основано през 1921г., близо до Лондон и съществува до днес. Прогресивните идеи на Нейл не са намерили приложение в света, с изключение на малкото деца, попаднали там и израснали като пълноценни хора със собствена индивидуалност, запазили своята естествена природа и вътрешен баланс.

Образованието в Съмърхил в сравнение със стандартното образование

Аз вярвам, че целият живот се състои в това - да намериш своето щастие и, следователно, да намериш своя интерес в живота. Образованието трябва да бъде подготовка за живота. Нашата култура, обаче, не е много преуспяла в това отношение: нашето образование, политика и икономика водят към войни. Нашите лекарства не могат да се справят с болестите. Нашата религия не може да победи лихварството и грабежите. Нашият прехвален хуманизъм и досега позволява на общественото мнение да се отнася одобрително към варварския спорт- лов.

Постиженията на нашия век се свеждат към техническия прогрес: към изобретяване на радиото и телевизията, електрониката, реактивните самолети. Заплашват ни нови световни войни, тъй като световното обществено съзнание остава примитивно.

Ако искаме да отговорим на следващите трудни въпроси, няма да ни бъде лесно. Защо при хората има толкова много и различни заболявания, отколкото при животните? Защо хората се мразят и убиват по време на война, а животните – не? Защо хората все повече боледуват от рак? Защо има толкова много самоубийства?

А сексуални маниаци? Откъде идва този човеконенавистен антисеминизъм? Откъде идва омразата към негрите? А клеветата и злословието зад гърба? Защо сексът е нещо мръсно и е обект на непристойни шеги? Защо незаконородените са обречени на обществено презрение? Защо продължават да съществуват религиите, които отдавна са изгубили вярата в любовта, надеждата и милосърдието? Защо? Хиляди различни „защо?” предизвикват прословутото превъзходство на нашата цивилизация!

Аз задавам тези въпроси, защото по професия съм учител - човек, имащ работа с младежи. Аз задавам тези въпроси, защото тези въпроси, които обикновено задават учителите не са важни, защото се отнасят предимно за училищните предмети. Аз питам, какво съществено важно нещо могат да дадат дискусиите за френската или древната история, ако самите тези предмети нямат никакво значение в сравнение с много по-важния за живота въпрос - личното щастие на човека.

Колко са в нашето образование истинските дела, съзиданието, истинското самоизразяване? Дори уроците по трудово обучение по-често са посветени на изработването на железен тиган, под ръководството на специалист. Дори системата Монтесори, широко известна като система от обучаващи игри, има изкуствен начин да накара детето да се учи чрез действие. Никакво творчество няма в нея.

Детето постоянно се учи и в семейството. Почти във всеки дом винаги ще се намери в крайна сметка един възрастен недорасъл невежа, който се втурва да покаже на Томи как работи неговата нова кола. Винаги има някой, който да повдигне бебето на стола, когато то иска да разгледа нещо на стената. Всеки път, показвайки на Томи как работи неговата нова кола, ние му крадем радостта от живота: откритията, преодоляването на трудностите. И по-лошо! Ние караме детето да повярва, че е малко, слабо и зависи от странична помощ.

Родителите не бързат да разберат колко е маловажно обучението в училището. Децата, както и възрастните, се научават само на това, на което искат да се научат. Всички награди, оценки и изпити само отвличат вниманието от истинското развитие на личността. И само доктринерите могат да твърдят, че ученето по книга е образование.

Книгите - това е най-важния инструмент в училището. Всичко, което действително е необходимо на едно дете,- това е четене, писане и аритметика; отаналото трябва да предоставим на инструментите и глината, спорта и театъра, рисуването и свободата.

По-голямата част от училищното обучение, което изпълняват децата, е просто загуба на време, сили и търпение. Тя отнема от детството правото на игра, игра и игра; тя създава старчески глави върху млади рамене. Когато аз чета лекции на студенти от университета или в педагогически колеж, всеки път съм поразен от инфантилноста, незрелостта на тези юноши и девойки, натъпкани с безполезни знания. Те знаят много, те разсъждават блестящо, могат да рецитират класиците, но в своите възгледи за живота са просто младенци. Защото са ги учили да знаят, но не са им разрешавали да чувстват. Тези студенти са приветливи, доброжелателни, енергични, но нещо им липсва: емоционалност от особен род, способност до подчиняват мисленето на чувствата. И аз им говорих за света, който те не са забелязали и продължават да не забелязват. В техните учебници няма нищо за човешките характери, нито за любовта, нито за свободата, нито за самоопределението. Така действа системата, ориентирайки се само към стандартното книжно учение и продължава да разделя ума от сърцето.

Дойде време да отправим предизвикателство към съществуващата представа за работата в училище. Приема се за даденост, че всяко дете е длъжно да изучава математика, история, малко естествени науки, съвсем малко изкуство и, разбира се, литература. Дойде време да се разбере, че едно нормално дете не се интересува от нито един от тези предмети. Потвърждение за това аз намирам при всеки един нов ученик. Разбирайки, че ученето е доброволна работа, той крещи: ”Ура! Сега вече никой няма да ме кара да уча аритметика или още някаква скучна глупост!”

Аз изобщо не се опитвам да умаловажа значението на ученето. Обаче, по важност, то трябва да бъде след игрите. И не трябва да се подсилва ученето с игра, за да стане приятно. Ученето е важно, но не за всеки. Нижински не успя да вземе училищните изпити в Санкт Петербург и затова не го приеха в Държавния балет. Той просто не можа да научи училищните предмети - неговите мисли са далече от тях. Както разказва неговия биограф, изпитващите са извършили измама, давайки му текстовете с отговорите, заедно с листата за подготовка. Колко голяма щеше да бъде загубата за света, ако на Нижински му се налагаше да взема изпитите по истински начин!

Творческите хора изучават това, което искат да знаят, за да придобият оръдията, които им трябват за тяхната индивидуалност и талант. Ние никога няма да разберем колко творчество е унищожено в училищните часове, защото училището придава голямо значение на ученето.

Аз познавам девойка, която по цяла нощ плачеше над геометрията. Нейната майка искаше да посъпи в университет, а тя имаше артистичен темперамент. Аз изпаднах във възторг, когато разбрах, че тя за седми път се е провалила на изпитите в колежа. Може би сега майка й ще й позволи, най-накрая да излезне на сцената, към което момичето се стремеше от дълго време.

Преди известно време в Копенхаген срещнах едно момиче, което прекара три години в Съмърхил и говореше прекрасно английски. „Мисля, че ти си първа в часа по английски език”- казах аз. Тя направи унила гримаса и отговори: ”Не, аз съм последна в класа, защото не зная английската граматика”. Вярвам, че това е едва ли не най-добрия пример как възрастните гледат на образованието.

Равнодушни учени, под натиск завършили колеж или университет и превърнали се в лишени от въображение учители, посредствени лекари и некомпетентни юристи, можеха да станат добри механици, отлични търгови или първокласни полицаи.

Ние забелязахме, че дете, което не може или не иска да учи , да кажем до петнадесет години - това винаги е човек с техническа жилка и впоследствие от него се получава добър механик или електротехник.

За девойка, която никога не посещава уроци, особено по математика и физика, аз не мога да направя такива категорични изводи. Такива момичета прекарват много време в ръкоделие и някои от тях впоследствие стават шивачки или дезайнери на дрехи. Учебен план, който заставя бъдещата шивачка да се занимава с квадратни уравнения или законите на Бойл, е абсурден.

Колдуел Кук е написал книга с названието „По пътя на игрите”, в която разказва как е извършвал обучение по английски език с игрови методи. Получила се е прекрасна, увлекателна книга, пълна с великолепни находки, но между другото, аз вярвам, че това е само един нов начин да се поддържа теорията за изключителната важност на ученето. Кук смята учението за толкова важно, че е подсладил играта с това хапче. Представата, че ако детето не изучава непременно нещо, означава, че си губи времето напразно - нещо като проклятие, загуба, заслепила хиляди учители и повечето от училищните инспектори.

Преди петдесет години звучеше лозунга: ”Учете се в работа”. Днес лозунга стана:”Учете се в игра”. Играта, по този начин се използва като средство за постигане на цел, но аз, наистина не знам какво е добро за тази цел. Ако учителя, виждайки децата, играещи в калта, незабавно ще използва този прекрасен момент, за да поразсъждава за ерозията по речните брегове, каква цел преследва той? Каква работа има детето с тази ерозия?

Много от така наречените педагози вярват: съвършено не е важно на какво ще се учи детето, само и само нещо да му преподават. И, разбира се, какво още може да прави учителя в училището - такова, каквото е, тоест фабрика за масово производство, освен да преподават нещо и да се научат да вярват в първостеренното значение на преподаването само по себе си?

Четейки лекции пред учители, аз отрано предупреждавам , че няма да говоря нито за училищните предмети, нито за дисциплината, нито за уроците. След час моята аудитория слуша с дълбоко и възхитено внимание и след искренните аплодисменти председателстващия обявява, че съм готов да отговоря на въпросите. В крайна сметка три четвърти от въпросите се отнасят до училищните предмети.

Аз говоря за това без всякакво осъждане. Аз говоря за това със съжаление, за да покажа, че стените на класните стаи и сградите от затворнически тип, стесняват погледа на учителя и не му дават да види истински съществените страни на образованието. Неговата работа е насочена изключително върху тази част от детето, намираща се над шията, а следователно, емоционалната, тоест най-жизнено важната страна на детето, за него е скрита.

Аз бях радостен да видя широка съпротива от страна на нашите млади учители. Но висшето образование и университетските степени не помагат да се преборят пороците на обществото. Образования невротик не се отличава по нищо от необразования.

Във всички страни - капиталистически, социалистически или комунистически - изграждат сложни училища за образованието на младежите. Но всички тези прекрасни лаборатории и работилници не правят нищо, за да помогнат на Джон, Петър или Иван да преживеят емоционалните щети и да преодолеят социалните пороци, развиващи се в тях в резултат на натиска от страна на родителите и учителите, на цялата наша принудителна по своя характер цивилизация.

Превод С.Б.


Източник: (фейсбук) Детска асамблея „Знаме на Мира”

(Нека всичките заедно открием пътя на Красотата и Истината.)


Съмърхил – възпитание чрез свобода - НАПРАВИ УЧИЛИЩЕ (pdf)  ​​

 

Summerhill School - Democratic schooling in England

Summerhill School - Wikipedia, the free encyclopedia


Впечатления от посещението на училище Брокууд в Англия



... Нашето грохнало наказателно право се основава главно на страха и нашата репресивна система на образованието също е построена върху страха - страх от новото поколение. Сър Мартин Конвей, в своята книга „Тълпата на война и в мирно време” показва, че на тълпата й харесват старци. По време на война тя предпочита старите генерали, по време на мир - старите лекари. Тълпата стои близо до старите, защото се страхува от младите. Инстинктът за самосъхранение кара тълпата да вижда в новото поколение опастност от поява на нова тълпа-съперник, тоест такава, която може в един момент да унищожи старата. В най-малката тълпа – семейството - на младите отказват свобода по същата тази причина. Възрастните се държат за старите емоционални ценности. Няма никакви логични основания бащата да забранява на своята двадесетгодишна дъщеря да пуши. Защитата има емоционални, охранителни корени. Зад нея лежи страх: а какво ще бъде следващата крачка? Тълпата- пазач на нравствеността. Възрастните не желаят да предоставят на младите свобода, защото се страхуват, че младите могат да извършат всичко, което възрастните някога са искали. Натрапват на децата възрастни представи и ценности - велик грях против детството.
Да дадеш свобода, означава да позволиш на детето да живее своя собствен живот. Това е всичко! Но убийствените навици да се поучава, формира, четат лекции, ни лишават от способността да осъзнаем простата истина за свободата.

Александър Нейл